РЕШЕНИЕ

 

   823            27.04.2018 година, град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 772 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от „ДЖИ ЕНД ДЖИ-90“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя – Г.Д.Д., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр.Бургас, ул. „Оборище“ №90, ет.1-2 чрез адв. Е.М. против решение №209/19.02.2018г. постановено по а.н.д. №6157/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) №02-001426/14.11.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“, с което на дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв., като съдът е намалил същия на 1 500лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение, в потвърдителната му част,  е неправилно. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил възраженията относно връчването на АУАН, в нарушение на чл.416, ал.3 от КТ. По същество се сочи, че не е доказано извършено административно нарушение, тъй като към датата на извършване на проверката лицето е полагало труд за друг работодател, с който е имало сключен трудов договор. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

         Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП, касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 05.08.2017г. в 13:49 часа не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Я.С.С., ЕГН **********, установено да извършва дейност като „камериерка“. Нарушението е установено на 09.08.2017г. и 14.08.2017г.  при извършена проверка по документи от главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.

         За извършената на място и по документи проверка е съставен протокол за извършена проверка №1550/14.08.2017г. За установеното административно нарушение е издаден АУАН, който е връчен на упълномощено от дружеството лице.

         За да постанови оспореното решение, първостепенният съд е приел, че не се установяват процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Налице са изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество намира, че е извършено административно нарушение, но същото е било отстранено в максимално кратък срок. Счита че размерът на наложеното наказание е необосновано завишен, поради което го намаля от 4 000 лв. на 1 500лв.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         По същество на спора, касационната инстанция намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

         Настоящият състав намира изложеното в касационната жалба възражение за неспазване на процедурата по чл.416, ал.3 от КТ за неоснователно. Съгласно разпоредбата АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.

         В настоящият казус е ангажирана отговорност на юридическо лице, като в този случай връчването на АУАН по смисъла на чл.416, ал.3 от КТ - лично, следва да бъде направено на представляващия дружеството. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че АУАН е връчен на лице, което има представителна власт изхождаща от нотариално заверено пълномощно /л.18 от а.н.д. №6157/2017г./. Според съдържанието на пълномощното, пълномощникът има право да представлява дружеството пред различни институции и да извършва всички необходими фактически и правни действия, като за целта е упълномощен и да подписва всякакви документи. При положение, че на лицето са предоставени правомощия да получава и подписва документи изготвени от държавни органи, какъвто е Дирекция „Инспекция по труда“, не следва извод, че актът е връчен на лице без представителна власт, а от там и до неспазване на специалната норма на чл.416, ал.3 от КТ.

         Съдът не споделя и възражението, че дружеството не е извършило вмененото му деяние. Данните по делото недвусмислено сочат, че на проверявания обект, стопанисван от касаторът, е престирало труд лице с неуредени трудови правоотношения с дружеството - без сключен трудов договор в писмена форма, в противоречие с императивните правила на трудовото законодателство, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ДЖИ ЕНД ДЖИ-90“ ЕООД. По делото не е спорно, че Я.С. на длъжност „камериерка“, към момента на извършване на проверката е била в трудово правоотношение с друг работодател – „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД /л.25 от а.н.д. 6157/2017г./.  Тези данни обаче, не оборват изводите на наказващия орган за наличие на неуредено трудово правоотношение между посоченото лице и „ДЖИ ЕНД ДЖИ-90“ ЕООД дотолкова, доколкото КТ не забранява полагането на труд при друг работодател по втори трудов договор. Несъмнено е, че лицето е полагало труд и е престирало работна сила за санкционираното дружество, поради което изложените в обратния смисъл доводи, съдът намира за неоснователни. За това говори и попълнената справка на основание чл.401, ал.1, т.3, чл.402,ал.2 от КТ, според която лицето дори полага труд от 01.08.2017г. Липсват и данни към момента на проверката обектът да е стопанисван от различно от санкционираното дружество лице. Тези доказателства изключват индицията, че отношенията между Я.С. и „ДЖИ ЕНД ДЖИ-90“ ЕООД нямат за предмет престиране на работна сила.

         Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Стоянова, не са били уредени в трудов договор.

По отношение размера на наложената имуществена санкция, същият е изменен от въззивния съд в предвидения от закона минимум и не подлежи на редуциране.

         Предвид горното настоящата инстанция намира, че не се установяват наведените в жалбата касационни основания, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №209/19.02.2018г. постановено по а.н.д. №6157/2017г. по описа на Районен съд - Бургас.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.