Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  1459                 19.07.2018 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Чавдар Димитров

 

при секретар Ирина Ламбова, разгледа адм.дело № 76/2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на „СТАР-ПРИНТ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр.Сливен, ул. „Добри Димитров“ №16, и електронен адрес: star_print@abv.bg, представлявано от П.Г.Ш., срещу ревизионен акт № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017г., издаден от М.Х.М.-Б.на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и С.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, изцяло потвърден с Решение № 283/04.12.2017г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.01.2015г. до 31.03.2016г. вкл. в общ размер 65 071,70 лева главница, допълнително начислен корпоративен данък в размер на 3 104,84 лева за 2014г. и 2015г. и следващите се лихви в общ размер на 14 276,91 лева. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Бургас, трети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, и след проведено оспорване по административен ред. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният ревизионен акт е издаден във връзка с решение №59/22.03.2017г. на директора на дирекция ОДОП – Бургас (л.218-221), с което РА № Р-02002016003653-091-001/09.01.2017г. (л.164-167) е отменен за обжалваните периоди и преписката върната на основание чл. 155, ал. 2 и 4 от ДОПК.  С решението на директора на дирекция ОДОП са били дадени указания на органа по приходите, които в хода на настоящата ревизия следва да се изпълнят, а именно:

- да се установи доколко програмният продукт съдържа информация за всички закупени стоки от дружеството, включително такива, които евентуално не са заведени в счетоводството му;

- с цел обосноваването на неотчетени приходи от продажби на стоки следва да се проследи движението на стоките, както по начина, по който е отразено в счетоводството на лицето, така и в програмния продукт. Да се анализират счетоводните записвания по материалните сметки, като се уточни каква отчетност е създадена във връзка с постъпването на стоките в обекта и последващата им реализация /начина на завеждане  и изписване на стоките/. С отменителното решение е била поставена и задача да се изискат писмени обяснения, както от представляващия дружеството, за начина на работа – как се приемат стоките в обекта, въвеждат ли се данни за закупените стоки в програмния продукт, как се изписват стоките, при какви случаи и от кого, извършвани ли са инвентаризации на стоките и отразени ли са резултатите от тях в програмния продукт, кой има достъп до програмния продукт и с какво ниво на достъп  и т.н.;

- с цел доказване, че информацията от таблици 2014, 2015 и 2016 отразява извършените продажби да се провери дали отразените продажби по контролни ленти на ЕКАФП /чрез произволно избрана извадка/ и издадени от дружеството фактури  се съдържат като записи в тези таблици. След изясняване дали всички записи в таблиците 2014, 2015 и 2016 представляват извършени продажби и не съдържат в себе си грешно въведени данни, същите следва да се свържат със справките за извършените продажби по артикули за 2014г., 2015г. и 2016г. и да се сравнят с декларирани облагаеми доставки по ЗДДС. За установените разлики е възложено да се изиска обяснение от ревизираното лице за причините за това несъответствие.

            Производството по оспорваният РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217001765-020-001/27.03.2017г. (л.222), изменяна със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р- 02000217001765-020-002/11.05.2017г. и № Р-02000217001765-020-003/26.06.2017г. (л.225-228).

            След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р- 02000217001765-092-001/18.08.2017г. (л.78-91), неразделна част от РА.

            Срещу ревизионният доклад е постъпило възражение с вх.№ ИТ-00-10075/01.09.2017г. (л.74-77) от ревизираното лице, с което са оспорени констатациите на органа по приходите, обективирани в РД, като е формулирано искане, при постановяване на ревизионен акт, органа да преразгледа направените в доклада констатации по фактите и правните изводи за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

            След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и като е приел, че подаденото против РД възражение е неоснователно, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили процесния РА № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017г. С цитираният РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва: задължения по ЗДДС в общ размер на 65 036,41 лева главница и лихви за просрочие към тях в размер на 13 680,25 лева, изчислени към 18.09.2017г. и задължение за корпоративен данък в общ размер  3 104,85 лева и лихви за просрочие в размер на 596,66 лева, изчислени към 18.09.2017г. Ревизионният акт е връчен на 20.09.2017г. по електронен път, видно от приложено по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.73).

            С жалба с вх. № 04-С-Ж-256/10.10.2017г. по описа на ЦУ дирекция „ОДОП“ – Бургас (л.232-240) „СТАРТ-ПРИНТ 1“ ЕООД е оспорил РА № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017г. пред Директора на дирекция „ОДОП” - гр.Бургас. По повод така подадената жалба, с решение № 283 от 04.12.2017г., решаващият орган е потвърдил изцяло ревизионния акт, с който са установени дължимите от „СТАРТ-ПРИНТ 1“ ЕООД задължения, както следва:

1.1 Вид данък: ДДС                                                                                                               

Период

Главница

Лихва

от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г.

2 752,13 лв.

723,77 лв.

от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г.

7 605,40 лв.

1 940,89 лв.

от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г.

4 197,53 лв.

1 036,19 лв.

от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.

4 607,88 лв.

1 075,78 лв.

от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г.

6 547,26 лв.

1 493,44 лв.

от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г.

3 762,49 лв.

833,02 лв.

от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г.

4 534,59 лв.

 961,29 лв.

от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г.

8 808,23 лв.

1 797,91 лв.

от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г.

1 556,31 лв.

304,05 лв.

от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г.

7 910,38 лв.

1 479,24 лв.

от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г.

4 051,44 лв.

688,52 лв.

от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г.

3 442,33 лв.

556,57 лв.

от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г.

2 512,15 лв.

385,88 лв.

от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.

2 783,58 лв.

403,70 лв.

  

1.2 Вид данък: КД

Период

Главница

Лихва

от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

1 264,37 лв.

323,95 лв.

от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.

1 840,48 лв.

272,71 лв.

 

            Решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас е връчено на представител на ревизираното дружество на 21.12.2017г., видно от приложеното известие за доставка на л.11 от делото.

            В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017г., изцяло потвърден с решение № 283/04.12.2017г. В нея се твърди, че ревизионния акт и решението на директора на дирекция „ОДОП“ са незаконосъобразни и неправилни. Жалбоподателят счита, че РА е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби и на практиката на СЕС и ВАС по аналитични казуси. Оспорва констатациите на органа, с които същия е приел, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.2 - „укрити приходи“ и т.4 – „че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“, поради което и на основание чл.122, ал.2 във вр. с чл.122, ал.1 от ДОПК, данъчните задължения по ЗДДС на дружеството са били изчислени  на определена от ревизионния екип основа. Твърди, че представляваното от него дружество не е получател по доставки, които според ревизиращите са недекларирани. Счита, че органът по приходите не е събрал годни доказателства, че са налице получени и изпълнени облагаеми доставки, респективно, че са налице разлики в счетоводно водените и фактическите наличности. Според жалбоподателя, в тежест на органа по приходите е да докаже наличието на обстоятелства, квалифицирани по чл.122, ал.1 от ДОПК. Това не било сторено, поради което прилагането на особения ред за провеждане на ревизионното производство се явява неправилно, като с жалбата излага подробни съображения в тази връзка.

            При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, поради което същият се явява валиден. Издаден е при спазване на процесуалните разпоредби, до степен да не бъде ограничено  или засегнато правото на защита на жалбоподателя в степен, която да не може да бъде изправена в хода на съдебното производство, като едновременно с това решението се явява постановено и в съответствие с материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

            При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

            В настоящия случай, от приложените по делото заповед № РД-5/03.01.2017г.(л.16-17) на териториалния директор на ТД на НАП - Бургас се установява, че ревизията е възложена от изрично определен за това орган по приходите. Оспореният ревизионен акт № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017г. е издаден, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от компетентните за това органи – началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000217001765-092-001/18.08.2017г., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

            След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното такова доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

            С протокол обр.73 сер.АА № 235301/10.05.2017г. (л.162-163) ревизиращият орган е приобщил документи от досието на дружеството: PA № Р02002016003653-091-001/09.01.2017г., ведно с приложения РД № Р 020020116003653-092-001/14.11.2016г., Протокол обр.73 АА № 952989/05.08.2016г. за анализ на данни от програмен продукт (ПП) „Plusmin“ („Плюс минус“), Протокол № 925469/29.07.2016г. за справки от складовата програма; Протоколи за извършени оперативни проверки на РЛ - Протокол обр.78 № 13838/21.04.2016г. (л.189-191), Протокол обр.75 № 8212/21.04.2016г. за обезпечаване на доказателства на оптичен носител, оборотни ведомости, главни книги и счетоводни регистри, договори за банкови кредити и др. (л.192-193).

            От извършената ревизия се установява, че през ревизирания период „СТАР-ПРИНТ 1“ ЕООД извършва търговия на едро с безалкохолни и алкохолни напитки в складово помещение под наем, находящо се в гр. Сливен, бул. "Цар Симеон" № 37. Според органа по приходите, обектът работи целогодишно, като в него се използва специализиран софтуер за управление на търговската дейност. В обекта за регистриране на продажби се използват две компютърни конфигурации, едната от които сървър. Базата данни на програмния продукт се намира на сървъра. В хода на ревизията е констатирано също, че за осъществяване на стопанската си дейност дружеството е закупувало стоки от следните основни доставчици - Красийдо ЕООД, Поп Комерс 1 ЕООД, Авенди ООД, Скорпион 97 ООД, Туида груп ООД и др.

            На 21.04.2016г. в стопанисвания от ревизираното дружество склад, в гр.Сливен, е извършена оперативна проверка от органи на НАП и е съставен протокол за извършена оперативна проверка сер. АА № 0138381/21.04.2016г., приобщен с протокол № 235301/10.05.2017г. на ТД на НАП гр.Бургас, в който е установено, че за отчитане на продажбите в обекта се използва програмен продукт „Плюс минус“ и едно регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП - ЕКАФП „Датекс“ с № на ФУ DТ414514 и № на ФП 02414514.

            В хода на ревизията, с протокол обр.73 АА № 952989/05.08.2016г. е документиран извършен анализ на обезпечена информация  на оптичен носител DVD по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК, документирана с протокол № 0008212/21.04.2016г. по реда на чл. 40, ал. 3 от ДОПК, приобщен с протокол № 235301/10.05.2017г. на ТД на НАП гр.Бургас.  Според органа информацията представлява архив, съдържащ архивни бази данни на ПП „Plusmin" и същия се използва за отчитане движението на стоките в търговския обект на „СТАР–ПРИНТ 1" ЕООД, за издаване на фактури и стокови разписки. Изтеглена е демо версия на програмата „Plusmin" от сайта на производителя http://plusminus.com/bg/index.html и програмата е инсталирана на служебен компютър от Пролетина Дерменджиева. От меню „Сервиз“ е избрана функция „Възстановяване на архив" и е извършено възстановяване от файл plusmin.arz. От така заредената база с данни, от меню „Склад" е избрано меню „Справки", функции „Документи" и  „Документи подробно", тип операция „Продажби" и са изведени справки от програмата, относно реализираните продажби на стоки за периода  от 01.01.2014г. до 21.04.2016г., описани в протокол за извършен анализ №0952989/05.08.2016г. на ТД на НАП гр.Бургас. Установено е, че ПП "Плюс минус" се използва за отчитане на движението на стоките в търговския обект на "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД, за издаване на фактури и стокови разписки.

            В ревизионното производство, са извършени множество съпоставки и анализи на данни, съгласно дадените от органа по приходите насоки. При извършената съпоставка на декларираните в СД за ЗДДС данъчни основи на продажбите и счетоводството на ревизираното дружество и установените такива от ПП „Plusmin“ ревизиращият орган е установил, че в счетоводната документация на „СТАР ПРИНТ 1“ ЕООД са налице данни както за отчетени приходи от продажби на стоки за ревизираните периоди, така са събрани и доказателства за неотчетени във фискалното устройство и в счетоводството на дружеството брутни приходи от продажби за периода от 01.01.2014г. до 31.03.2016г. в размер, посочен в таблица на стр.3 и 4 от РД по данъчни периоди и финансови години, за които ревизираното дружество "СТАР-ПРИНТ 1" ЕООД не е издало първичен счетоводен документ - фактура, получените суми не са декларирани с фискален бон от ЕКАФП.

            При извършения анализ на складовата програма ПП „Плюс минус“ е констатирано, че завеждането на стоките е по артикул и по единична цена. В програмният продукт се води номер на документ /фактура, касов бон/, име на доставчик, дата, количество, един.цена и стойност, поради което е извършена аналитична съпоставка на данни от складовия продукт и данните в ПП VAT 14 и счетоводството на дружеството за някои от основните доставчици. Всички фактури издадени от складовата програма „Плюс минус“ са отразени в ПП VAT 14 - Дневник за продажби за съответния данъчен период. Ревизиращият орган е установил фактури отразени в ПП VAT 14 на по-големи стойности отколкото стойността на касовите бонове на съответния контрагент по ПП „Плюс минус“. Налице е и обратния вариант - по-големи стойности на касовите бонове по ПП „Плюс минус“ и отразени фактури в ПП VAT 14 на по - малки стойности. Според приходния орган, извършената съпоставка налага следните изводи: в ПП „Плюс минус“ са заведени стоки по касови бонове, за които никога не е издадена фактура или издадената такава е на стойност по-малка от действителната стойност на доставката.

                Относно установените фактури, отразени в ПП VAT 14 на по-големи стойности отколкото стойността на касовите бонове на съответния контрагент по ПП „Плюс минус“ за разплащането е установено, че е заплащана сумата по ПП „Плюс минус“. Констатирано е, че фактурите и месечните касови отчети се предават за осчетоводяване след издаването им от складовия продукт, което позволява част от продажбите да не се отчитат в счетоводството, поради липсата на директна връзка между двата програмни продукта – счетоводния и складовия. При обобщаване на данните, органът сочи, че установените разлики между ПП „Плюс минус“ и ПП VAT 14 са потвърдени и при извършения аналитичен анализ, а именно налице са неотчетени приходи от продажби на стоки.

            Органът посочва, че установените при ревизията нарушения не се отнасят до отразяването на получените от доставчиците фактури в счетоводството на РЛ и в дневника за покупките по ЗДДС и тези декларирани от доставчиците в дневниците им за продажби, а се отнасят до несъотвествия между сумата на заведената стока по дебита на счетоводна сметка 304 "Стоки" през ревизирания период и отразените закупени стоки в складовата програма "Плюс минус" на ревизираното лице.

            При тези обстоятелства ревизиращият екип е приел, че счетоводната отчетност на дружеството е в нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, тъй като са нарушени чл.123 от ЗДДС и чл.121, ал.1 от ППЗДДС във връзка с чл.4 и чл.16 от ЗСч. /отм./. Намира, че не е изпълнено и изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието и отчетения финансов резултат.

            С протокол обр. 73 № 235302 от 17.05.2017г. е документирано посещение в склада на дружеството в гр.Сливен. При проверката органите са установили, че фактурите за продажби се издават от складовата програма „Плюс минус“, а не от счетоводната такава, а в редки случаи от ръчен кочан фактури, които по обяснение на управителката на дружеството обобщават издадени складови разписки от стоки от складовата програма. В склада е наличен един обект - склад. Разносът, който се извършва от склада не е обособен като отделен склад. Микробусите доставят до клиентите стоки, които са предварително заявени от клиент и стоките са изписани през ПП „Плюс минус“, използвана от „СТАР ПРИНТ 1“ ЕООД за отчитане на осъществените продажби, доставки, разплащане и движение на стоки в обекта. Уравняване на наличностите на стоки не е правено - в края на годината не е извършвана съпоставка с данните от ПП „Плюс минус“ и данните в счетоводството на дружеството. За обхвата на ревизията дружеството се е обслужвало от счетоводна кантора, на която са представяни първични документи за покупки и продажби, месечни отчети от ЕКАФП, фактури за разходи по икономически елементи. В счетоводството не са представяни инвентаризационни описи, протоколи за брак, справки от складовата програма за движението на стоките, наличност към даден период, справки за разплащане, справка за задължения към доставчици , задължения на клиенти и др. В хода на ревизията приходния орган е установил, че между складовата и счетоводната програма, използвана от ревизираното лице, няма връзка.

            Предвид установеното при ревизията, органът по приходите е преминал към облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличието на обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия – данни за укрити приходи и чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане. В тази връзка на управителя на дружеството е било връчено уведомление на основание чл.124, ал. 1 от ДОПК № Р-02000217001765-113-001/05.06.2017г., с което лицето е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. и с ДДС за данъчните периоди от 01.01.2015г. до 31.10.2015г. и от 01.12.2015г. до 31.03.2016г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като му е дадена възможност да предостави доказателства и да вземе становище. При определянето на данъчната основа, органът по приходите е взел предвид относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно т.1, т.2, т.3, т.4, т.8, т.9 и т.15, като това е описано в ревизионния доклад на стр. 5 (л.80).

            По ЗКПО:

            С процесният ревизионен акт и РД към него, дължимият корпоративен данък за 2014г. и 2015г.  в общ  размер на 3 701,51лв. е изчислен като данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО е приложена към определената по години данъчната основа, която е разликата между  продажната цена с надценка, (която неясно защо органът е определил за 2014 г. на 6%, а за 2015 г. на 7%, при наличие на доказателства по делото за по-висока такава) и отчетната стойност на стоките. За определяне на надценката са взети предвид данните от програмния продукт „Plusmin“.

            По ЗДДС:

            С ревизионният акт и РД към него, по ЗДДС на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК върху  разликата  по периоди между данните по програмния продукт и декларираното в дневниците за продажби е начислен допълнително дължим ДДС за неотчетените приходи за данъчни периоди от 01.01.2015г. до 31.10.2015г. и от 01.12.2015г. до 31.03.2016г. в размер на 65 071,70 лв., ведно с определената на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК дължима лихва за просрочие.

            За установяване на обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ (л.780-793), по която вещото лице - компютърен специалист е следвало да проучи използвания софтуерен продукт „Plusmin" и да отговори на следните въпроси:

            1.         Да опише функционалностите на софтуерния продукт.

            2.         Да посочи какви по вид данни се въвеждат и/или обработват от софтуера, какви са възможностите за корекция на въведените данни, защитен ли е софтуера с парола?

            3.         Да посочи принципа на генириране на информацията, съдържаща се в паметта на посочения софтуер, и има ли пряка връзка между конкретно/ конкретни фискални устойства на обекта и съответния програмен продукт. При наличието на такава, в коя директория се съхраняват данните, подлежат ли на корекция. Възможна ли е последваща корекция на същите? Отразява ли се в паметта на устройството или на софтуера подобна корекция. А в случай, че това е така, кога през спорния период са извършвани такива.

            За да отговори на поставените въпроси  и предвид взетите от него факти и обстоятелства, вещото лице е достигнало до следните отговори на поставените въпроси:

            След преглед на програмния продукт, експертът сочи следните функционалности, които продукта притежава:

Ø  изграждане на фирмената аналитичност

            Според вещото лице програмата „ПЛЮС МИНУС“ позволява изграждане на фирмената аналитичност в неограничена дълбочина. Аналитичните признаци могат да бъдат разделени в различни по нива групи, подгрупи, подподгрупи т.н. Използването на такава дървовидна /йерархична/ структура позволява бързо извеждане на детайлни справки, точност и нагледност при работа.

            Основните дефинирани аналитични признаци са банкови сметки, ДА, доставчици, клиенти, материали, обекти, партньори, персонал, продукция, разходи, разчети, стоки, услуги. Част от тези признаци се делят на подгрупи.

            По аналитичните признаци могат да се водят количествен, стойностен и валутен отчет. Програмата дава възможност да се добавят допълнителни аналитични признаци. Аналитичните признаци участват в работата на програмата не само със своето наименование, но и със значението на различни параметри. Количествените Аналитични признаци имат задължително параметри количество, мярка, цена /Последната доставна цена/ ср. цена /Средна претеглена доставна цена/ и т.н.

            Експертът заявява, че в „ПЛЮС МИНУС“ е предвидена възможност за запис и четене на аналитични признаци във файл. Тя може да бъде полезна в случаите, когато имаме голям списък с номенклатури /напр. СТОКИ, ДОСТАВЧИЦИ, КЛИЕНТИ/ и техните параметри (МЯРКА, ЦЕНА, КОЛИЧЕСТВО и др.). Те могат да бъдат автоматично прехвърлени в програмата, ако е възможно извеждането им в текстов файл или екселска таблица. Дори и да няма такава възможност, въвеждайки данните във външен файл (файл с разширение txt или xls), ще се избегне преминаването от един екран в друг, което е характерно при подаване на първоначалната информация в програмата.

            Запис и четене на аналитични признаци може да бъде използвано, когато е необходимо да се прехвърлят основните параметри от един към друг аналитичен признак или когато е необходимо да се прехвърля част от поданалитичностите на една група към такива и на друга.

            Според заключението на експерта програмен продукт „ПЛЮС МИНУС“ може да осъществява връзка с БАРКОД ЧЕТЕЦ.

Ø  документи

            Според експертното заключение, основният и най-често използван начин за осчетоводяване в „ПЛЮС МИНУС“ е използването на документи. За всяка основна стопанска операция е предвиден документ за нейното осчетоводяване, който е напълно идентичен със стандартната бланка. Документите в програмата могат да се разделят на две основни групи: складови и счетоводни.

            Първата група се използват единствено на ниво СКЛАД: т.е с тях не се записват счетоводни статии, а само се отразява движението на складовата наличност. С втората група е възможно едновременно да се записват както складови, така и счетоводни операции.

Документите биват приходни в т.ч.:

§  фактури покупка и покупка партиди

§  фактури покупка ТО и ТО партиди

§  фактура за разпределение транспортни разходи

§  инвойс фактура внос

§  Инвойс Фактура внос партиди

§  Митническа декларация

§  Стокова разписка

§  Стокова разписка партиди

§  Върнати от клиент стоки

§  Договор за правна защита и съдействие - покупка

§  Сметка/Фактура - покупка

§  Покупко - изплащателна сметка.

Разходните документи са:

§  Фактура продажба

§  Фактура продажба с търговска отстъпка

§  Фактура продажба партиди

§  Фактура продажба - цени с ДДС

§  INVOICE фактура износ

§  INVOICE фактура износ партиди

§  Касова бележка

§  Касова бележка - цени с ДДС

§  Складова разписка

§  Складова разписка партиди

§  Касови продажби

§  Искане за отпускане на материали

§  Искане за отпускане на материали партиди

§  Върнати на доставчик стоки

§  Договор за правна защита и съдействие - продажба

§  Сметка/Фактура - продажба.

Документите по Консигнация са следните:

§  Даване на стоки

§  Даване на стоки партиди

§  Връщане на дадени стоки

§  Връщане на дадени стоки партиди

§  Плащане на дадени стоки

§  Плащане на дадени стоки партиди

§  Вземане на стоки

§  Вземане на стоки партиди

§  Връщане на взети стоки

§  Връщане на взети стоки партиди

§  Плащане на взети стоки

§  Плащане на взети стоки партиди.

Други документи са:

§  Бракуване на стоки или материали

§  Бракуване на стоки или материали партиди Заприхождаване на продукция Калкулация

§  Заприхождаване на продукция с едновременно изписване на

§  материали

§  Протокол за получаване на стоки без документ

§  Преоценка

§  Рекалкулация

§  Авансов отчет

§  Протокол за прихващане на плащания о Редактиране наименованието на АП

§  Опис на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството и на получените услуги преди датата на регистрацията по ЗДДС, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.74 ЗДДС

§  Нотариален акт

§  Протокол - опис за начисляване на данък при дерегистрация по чл.111 ЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация.

§   

            За отразяването на движението на паричните ресурси от и към касата на предприятието, в „ПЛЮС МИНУС“ са предвидени Приходен и разходен касов ордер в лева и валута.

Касовите документи са:

§  Приходен касов ордер

§  Приходен касов ордер валута

§  Разходен касов ордер

§  Разходен касов ордер валута.

 

            За отразяване на банковите разплащания на фирмата, в програмата са разработени следните документи:

§  Банка получаване пари по фактура 

§  Банка получаване пари по фактура във валута 

§  Банка плащане пари по фактура

§  Банка плащане пари по фактура валута

§  Платежно нареждане, Вносна бележка, Нареждане разписка.

 

Документи Заявки са:

§  Заявка входяща

§  Заявка изходяща

§  Поръчка

§  Фактура проформа

§  Протокол по чл. 117 от ЗДДС

§  Протокол-Корекция по ЗДДС

§  Протокол за анулиране

§  Протокол за отчитане на обща туристическа услуга съгласно чл. 140 с едновременно издаване на фактура

§  Фактура за отчитане на обща туристическа услуга съгласно чл. 140

§  от ЗДДС

§  Протокол за отчитане на обща туристическа услуга съгласно чл. 140

§  от ЗДДС.

 

Модул СЧЕТОВОДСТВО на ПП „ПЛЮС МИНУС има следните възможности:

 

Ø  Сметкоплан

Документът се използва за:

§  Извеждане на счетоводния сметкоплан, с който работи фирма;

§  Добавяне, изтриване, промяна на сметките и информацията за тях в сметкоплана - шифър/код, наименование, салда, обороти, салдо (дебит или кредит) и др.

Ø  Въвеждане на начални салда и обороти на АНАЛИТИЧНО ниво

Ø  Валути

ПЛЮС МИНУС дава възможност за отчитане на сделки в чуждестранна валута.  

Ø  Журнал на операциите

Ø  Трансфер на операции

            Трансферът на операциите е предназначен за водене на счетоводството на няколко компютъра и събирането на счетоводните операции например на един от тях или преноса на данни между отдалечени офиси на фирмата посредством CD- ROM диск, 3.5 дискета или Интернет.

Ø  Осчетоводени документи

Ø  Амортизации

            С „ПЛЮС МИНУС“се извършва автоматично начисляване и осчетоводяване на амортизации върху дълготрайните активи и генериране на различни справки свързани с тях.

Ø  Автоматично приключване на счетоводни сметки

В „ПЛЮС МИНУС“е реализирана функция за автоматично приключване на сметките от група 60 в 61, приключване на група 61 в 70 и приключване на гр. 61 до 79 в 123.

Ø  Приключване на счетоводната година

Ø  Интервал на отчетите ,

            Интервалът на отчетите е предназначен за задаване на периода, за който ще бъдат извеждани отчетите.

Ø  Отчети

§  Оборотни ведомости - синтетична, аналитична, за сметка, за аналитичност

§  Главна книга

§  Хронологични ведомости

§  Касова книга

§  Обороти между аналитичностите

§  Справки и дискета за ДДС

§  Отчети по журнала на операциите

§  Годишни счетоводни отчети

            „ПЛЮС МИНУС“дава възможност за автоматично извеждане на елементите на годишния финансов отчет.

§  Произволни отчети

            Програмата позволява редакция и свободна настройка на отчетите, в зависимост от индивидуалния сметкоплан на предприятието

§  Отчет по костцентрове

            Справката Отчет по костцентрове дава възможност за следене на направените разходи, получените приходи и съответно реализираната печалба за отделни обекти, направления или звена (костцентрове).

 

Модул СКЛАД

 

            Експертът посочва, че „ПЛЮС МИНУС“ поддържа произволен брой складове, магазини, търговски обекти и т.н. Във всеки от тях могат да бъдат извършвани всички складови операции - доставки, продажби, прехвърляне от склад в склад, изписване на материали за производство, заприхождаване на продукция, бракуване на стоки, материали или продукция, заявки за доставка и продажба на стоки, както и вземане и даване на стоки на консигнация.

Ø  Добавяне, избор и изтриване на склад

Ø  Първоначално*въвеждаме на складовите наличности

Ø  Складови справки

Ø  Каса

            Тази възможност на програмата е предвидена за следене от една страна на разплащанията с контрагентите на фирмата и от друга страна за водене на касовата наличност в нейните обекти. Могат да бъдат следени приходите, разходите и в крайна сметка - салдото, натрупано към дадения партньор, посредством платената част по взаимно издадени документи.

 

Модул ТРЗ и Личен състав  е с характеристики както следва:

 

Ø  Персонал

            В Страница „Персонал“ се въвеждат данните за всеки едни работник или служител. По своята същност тя наподобява своеобразен "личен картон" на всеки член от персонала.

Ø  Заплати

            В тази страница се извършва:

                      формирането на фишовете за заплати за всеки въведен служител

                      автоматично начисляване и осчетоводяване на работните заплати

                      извеждане на всички справки, свързани с дейността на служба ТРЗ

                      записване на дискета за НОИ

                      извеждане на платежни нареждания във връзка с разчетите с НОИ.

Ø  Документи

            „ПЛЮС МИНУС“ позволява автоматично изготвяне и печат на Трудови и Граждански договори, Молби, Заповеди, Допълнителни споразумения, Сметка за изплатени суми по граждански договори, Служебни бележки, Декларация към бюрото по труда, Декларация банка за осигурителните вноски, Удостоверения.

Ø  Дискета обезщетения ДОО

Ø  Декларация Образец 6

Ø  Дискета за трудови договори

Ø  Аванси         

Ø  Провизии за неизползван отпуск

Ø  Сделно заплащане

Ø  Почасово заплащане

Ø  Щатни разписания

            Предоставена е възможност да се записват много щатни разписания, като всяко едно от тях се записва с отделен номер. На практика е възможно структурата на фирмата да е променена, вследствие на което да има и ново щатно разписание. По тази причина е предвидена възможност за запис на повече от едно разписание.

Ø  Справки ТРЗ

            Справки ТРЗ включват справки личен състав, справки за статистика, авансови ведомости, ведомости за заплати, фишове за заплати, рекапитулация, осигуровки за сметка на работодател, отсътствия, изплатени суми по граждански договори, изплатени суми по избрани пера, справки по чл. 73 ЗДДФЛ, параграфи НОИ, разчети НОИ, форма 76, дневник за приетите болнични листи, изплателни суми през годината, начислен ДОД за годината, файл за превод на заплати и аванс по дебитни карти, трудови възнаграждения - К10, извънтрудови възнаграждения, справка за изплатени и начислени заплати, разходи на работодателя за труд.

Ø  Служебни операции

Програмният продукт дава възможност и за извършване на допълнителни операции като запис и четене на месец от файл, трансфер на документи, изтриване на заплатите за месец,, запис и четене на длъжностите от файл, изтриване на напусналите, автоматична смяна на процентите за осигуровки.

 

Модул Производство съдържа следните звена:

 

Ø  Разходни норми

            Документът се използва за създаване на калкулация на продукт, промяна елементите и параметрите им във вече съществуваща калкулация, изтриване на вече записана калкулация.

Ø  Заприхожданане на готова продукция

Документът се използва за:

                      заприхождаване на продукция в даден склад

                      разпечатване на документ за заприхождаване на продукцията

                      повторно отваряне с цел корекция на въведен документ.

Ø  Бракуване на стоки, материали, продукция

            Документът се използва за бракуването на стоки, материали, продукция и др. От един или от няколко склада.

Ø  Разпределение на разходите

Документът се ползва за:

                      разпределение на непреките разходи върху готовата продукция

                      разпечатване на документа

                      за повторно отваряне с цел корекция на въведен документ.

 

Модул Сервиз

 

В модул "Сервиз" се осъществяват различни обслужващи действия във връзка с текущата работа с програмата.

Ø  Настройка на параметрите

            В екран "Настройка на параметрите" могат да се правят специфични настройки на параметрите. Такива са общи параметри, Журнал на операциите, Документи и отчети, Склад, ТРЗ и JIC, Фискално устройство и Баркод, Работа в мрежа.

Ø  Парола

            Чрез тази част от пункта "Сервиз" може да зададете Парола на базата данни.

Ø  Права на достъп

            В този прозорец се добавят клиентите и техните права за достъп до базата.

Ø  Архивиране и възстановяване на данните

            При излизане от програмата в зависимост от настройката на параметрите, в поддиректория на главната директория на ПЛЮС МИНУС се създава автоматично файл с архив на базата в програмата.

 

Модул Работа в мрежа

 

Работата на „ПЛЮС МИНУС“ в мрежа се управлява от FKB SERVER.

            Това е допълнителна програма, която се инсталира отделно и след включване на компютъра автоматично се минимизира в долния му десен ъгъл.

 

Модул Служебни операции

 

Ø  Преизчисляване на оборотите

            Тази функция преизчислява запомнените обороти към сметките и аналитичните признаци за периода, зададен в интервала на отчетите. Преди да се извърши преизчисляването трябва да се направи архив.

Ø  Преиндексиране

            Тази функция се използва за да се преподреди информацията в базата. Задължително се прави архив.

Ø  Изтриване на стари операции

            Използва се след приключване на счетоводната година и склада, за да бъдат изтрити документите, които вече не са необходими. Изтриването на операциите обхваща периода, зададен в интервал на операциите

Ø  Изтриване на грешни номера в документите

            Изтрива грешно въведени номера на документи.

 

Модул Фискални устройства

За връзка с фискален принтер се използва Модул Fprinter.

Програмата може да работи със следните касови апарати и принтери:

§  Карат Колибри

§  Датекс FP 3530

§  Датекс Касов апарат

§  Samsung ER-250

§  ЕЛКА 752

§  ЗЕКА S03.

            Според вещото лице, при разглеждане на конкретната база - данни същото е констатирало, че жалбоподателят е въвеждал основно следните данни:

Ø  касови бележки

Ø  касови продажби

Ø  фактури на продажбите

Ø  фактури на покупките.

            Данните, които се въвеждат в софтуерния продукт изцяло зависят от потребителя. Софтуерът не може да прецени дали са въведени грешни данни, дублиране на данните, синтактични грешки и др.

            Софтуерният продукт на жалбоподателят е настроен така, че всеки ден да се прави архив в базата - данни. Един път направен, съдържанието на архива не може да бъде променяно.

            Тя е направена във формат, който е достъпен само до производителя на софтуера. Външна намеса в базата - данни не е възможна.

            Съгласно функционалното описание ПП „ПЛЮС МИНУС“ има възможност за работа със следните касови апарати и принтери:

§  Карат Колибри

§  Датекс FP 3530

§  Датекс Касов апарат

§  Samsung ER-250 о ЕЛКА 752

§  3EKAS03.

            По време на ревизията е установено, че жалбоподателя разполага с едно регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП - ЕКАФГ1 „Датекс" с № на ФУ DT4145514 и № на ФП 02414514, т.е. това, което е установено намясто в склада.

            Според експертизата, пряка връзка между програмния продукт и фискални устройства на обекта няма. Връзката се осъществява през модул Fprinter. Подробното проучване на информацията, която се съдържа в работната директория и базата - данни на програмния продукт е показала, че не е налице информация какви данни се изпращат от програмния продукт до фискалното устройство. Програмния продукт не съхранява информация за данните изпратени за печат към ЕКАПФ.

С протоколно определение на съдебния състав от 07.02.2018 г. по адм.д № 76/2018г. (л.764-765), по искане на жалбоподателя, съда е назначил съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ (л.801-807). Според заключението на вещото лице по ССЕ при извършена проверка на записванията по сметка 304 /Стоки/ за ревизирания период се установяват заприходените, изписани и налични в началото и в края на периода стоки. Използваният от дружеството счетоводен софтуер е различен от складовия модул, като между двете програми няма връзка. Сметка 304 /Стоки/ е отчитана на синтетично ниво от счетоводната фирма, като отчетната стойност при заприхождаване на стоките е формирана на база фактурна стойност, а изписването е ставало на база инвентаризационни описи. Крайните салда по сметка 304 /Стоки/ съвпадат с посочената наличност на стоки по инвентаризационни описи, представени на експертизата. Според експертното заключение по счетоводните регистри на дружеството не се установяват неотчетени приходи от продажба на стоки. Неотчетени приходи се установяват от складовата програма на жалбоподателя „Plusmin" в която е въведена информация за сумата на закупените стоки, различна от счетоводно отразената сума на стоките по дебита на сметка 304 /стоки/. В експертизата е посочено, че съгласно данни от складовата програма „Plusmin", стойността на наличните стоки към края на отчетния период е както следва: към 31.12.2014г. – 57 987,77, а към 31.12.2015г. – 28 902,86.

Стойността на неотчетените приходи, съгласно програмен продукт „Plusmin" по месеци, експертът е поместил в табличен вид в изложението, като към края на периодите общо ги посочва, както следва:

 

ДО на

 

 

 

 

доставките по

ДО на доставките по ПП

Разлика в

ДДС върху

 

дневниците

полза на ПП

разликата

 

за продажби

 

 

период

по ЗДДС

 

 

 

1

2

3

4

5

Всичко 2014 г.

1502681.13

1726970.69

224289,56

 

Всичко 2015 г.

1563497.41

1844828,00

281 330,00

56 335,32

Всичко до

 

 

 

 

03.2016 г.

294856.19

338467,05

43610,86

8722,17

За всеки от периодите, вещото лице е установило следните неотчетени приходи и

разходи:

За 2014 г.:

Неотчетени приходи                                                    223 372,00 лв.

Неотчетени разходи                                                     210 728,30 лв.

Данъчна основа                                                               12 643,70 лв.

При изчисляване на неотчетените разходи е използвана 6% средна надценка за годината, която е твърде занижена, спрямо наличните по делото данни, но съдебният състав не е в позиция да влошава положението на жалбоподателя.

За 2015 г.:

Неотчетени приходи                                                     281 330,00 лв.

Неотчетени разходи                                                      262 925,23 лв.

Данъчна основа                                                               18 404,77 лв.

При изчисляване на неотчетените разходи е използвана 7% средна надценка за годината също твърде занижена спрямо наличните по делото данни но съдебният състав не е в позиция да влошава положението на жалбоподателя.

Вещото лице посочва, че задълженията по ЗДДС са отразени в колона 5 на таблицата поместена на стр.3 от констативно-съобразителната част на  ССЕ (л.803)

Задълженията по ЗДДС са посочени по месеци в кол.5 на таблицата, поместена в изложението в отговора на в.№ 2.

В отговор на поставените му задачи, експертът  заявява, че съгласно представените на експертизата оборотни ведомости и инвентаризационни описи, не се установяват различия между информацията посочена в оборотната ведомост и тази, съдържаща се в инвентаризационните описи към 31.12. на всяка от процесните години, като не са установени и не са осчетоводени липси или излишъци. Данните които се съдържат в счетоводната програма на дружеството „Бизнес навигатор" не се различават от тези, съдържащи се в отчетните регистри по ЗДДС.  Сочи, че това е констатирано и в поместената таблица в ревизионния доклад - л.79 от делото. Накрая заявява, че установените различия са между данните съдържащи се в програмен продукт „Plusmin" и тези в счетоводните регистри на дружеството.

Въз основа на така събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на установените факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:

 

I.                   По въпроса за правилното и законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.4 от ДОПК и свързаната с нея норма на чл. 124а от ДОПК:

Основното възражение на жалбоподателя е за недостоверност на информацията, извлечена от програмен продукт „Плюс Минус“, тъй като същата отразява и грешки и нереализирани продажби или такива, по които са били развалени, което от своя страна води до електронно отразяване на продажби на стока от склада без реално да има реализация и промяна на складовите наличности.

Съдът намира възражението за неоснователно. Видно от анализа на програмния продукт сред документите за заявки са налични „Протокол-Корекция по ЗДДС“ и „Протокол за анулиране“. Т.е. в случай на необходимост от анулиране на доставка, по която жалбоподателят е бил доставчик горните документи е било логично да бъдат ползвани с оглед постигане на пълен контрол и отчетност, за което обаче няма данни да е правено. Това навежда съда на извод, че отчетените данни са верни и не са подлежали на корекция. Същите демонстрират различия в размера на месечните обороти през ревизирания период в сравнение с отчитаните в счетоводството на дружеството, като първите в абсолютни числа надвишават вторите. Това е ясно доказателство за наличието на укрити доходи от страна на жалбоподателя, а двете паралелни програми, в които е водена различна по количества и стойност отчетност, обоснована с идентични по номера и дата документи, но с различно съдържание практически представлява форма на водено двойно счетоводство. Обстоятелство, което възпрепятства установяването на действителната основа за облагане и е доказателство за наличието на укрити приходи, т.е. за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК.

Наред с изложеното по-горе, следва да се отбележи и това, че според заключението по техническата експертиза наред с опциите за заприхождаване на стока в даден склад и разпечатване на документ за заприхождаване на стоката е налична възможност за „повторно отваряне с цел корекция на въведен документ“. С идентична възможност софтуерът разполага и при разпределение на непреките разходи върху готовата продукция. Поради това правилно органът по приходите е отчел записите по регистрираните в складовия софтуер (продажби) за процесния период като действителни, като е било в тежест на жалбоподателя с оглед характера на производството по реда на чл.122 ДОПК да докаже операция по операция тези от тях, които представляват грешки, за да обори направените при проверката констатации и достигнатите заключения въз основа на тях.

В допълнение, при разпита на в.л. в о.с.з. става ясно, че съхранените резултати, могат да бъдат манипулирани със задна дата, но веднъж съхранена в архив, информацията не подлежи на корекция, като проверяващите лица са взели предвид именно последната най-актуална архивна „снимка“ за движението на стоковите наличности и продажби в склада, като така събрана информация е останала необорена в административното и съдебното производства. Впоследствие, за всеки един от ревизираните месеци е изчислена сума, представляваща произведение от количеството стока по покупна цена с поставена надценка, която според ревизиращия орган възлиза на 6% за 2015г. и 7% за 2016г., съобразно данните именно от актуалната архивна справка.

Следва да се подчертае, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В този смисъл, в тежест на жалбоподателят е да докаже и представи доказателства относно завеждане в програмния продукт Плюс Минус на твърдяното от негова страна като възможно „връщане на стоки“, „разваляне на доставки“, „констатиран брак“ и др. Такива доказателства не са представени нито в ревизионното производство, нито в производството по обжалване на ревизионния акт пред настоящата инстанция и не се сочи изобщо да са налични. Изводите на органа по приходите не се опровергават и от извършената съдебно-счетоводна експертиза. Както бе посочено по-горе, при анализа на програмния продукт от ревизиращите е установено, че същият е ползван основно за

Въвеждане и отчитане на „касови бележки, касови продажби, фактури на продажбите и фактури на покупките“ , т.е. за операции, идентични с тези отразявани в счетоводната програма на дружеството. В този случай буди недоумение причината за разминаване на финансовите резултати по двете програми. Обяснение не се представя от страна на дружеството жалбоподател, но доколкото от събраните по делото доказателства става ясно, че законният представител и самото дружество са оперирали ежедневно с програмата „плус минус“, а с счетоводната фирма обслужваща дружеството е отразявала единствено документи, предоставени й post factum от самото дружество, може да се направи извод за наличие на данъчна измама, за която жалбоподателят е знаел или е следвало да знае, след като в двете оперативни програми финансовите резултати на дружеството се различават значително и то в продължение на всеки от ревизираните данъчни периоди  - от 01.01.2015г. – до 31.03.2016г., без м.11.2015г.

В сезиращата съда жалба са оспорени констатациите на органа по приходите за задължения по ЗДДС и ЗКПО. В подкрепа на това оспорване, на първо място е заявено, че неправилно и незаконосъобразно ревизията е извършена по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, като според жалбоподателя, извода на ревизиращите за наличието на предпоставките, регламентирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя така заявените възражения.

Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т.2 и 4 от ДОПК - "Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато „налице са данни за укрити приходи или доходи:“  и/или съответно „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;“

Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК - В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК , в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК , фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За разлика от типичните ревизионни производства, в които ревизорите безусловно изискват субектът да установи изгодни за себе си факти и обстоятелства (обикновено при отказа да се признае право на данъчен кредит и при преобразуване на ФР за целите на корпоративен данък или на друг пряк данък) в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за съответното лице, всички факти и обстоятелства от предвидения там фактически състав следва да се установят при условията на пълно главно доказване пред съда, респ. за да се премине към този ред на определяне на данъчната основа тези факти и обстоятелства следва да се установят по несъмнен начин от ревизорите в хода на ревизията - чл. 170, ал.1 от АПК вр. с §2 от ДОПК.

В настоящото производство, от извършените процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи, съдът стига до извод, че органа по приходите правилно и обосновано е приел наличието на предпоставката, визирана в чл. 122, ал. 1, т.2 и 4 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи, тъй като воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод следва от сериозните разминавания между отразеното в счетоводната програма на търговеца и реално констатираното в търговския му обект.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.3 от ДОПК, органът по приходите има право да събере, като доказателства разпечатки от данни на технически носители, ако се установи, че са създадени от субекта или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Съгласно чл.54, ал.3, изр. второ от ДОПК, „Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намигащи се на местата, където тези лицата упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол ".

От назначената техническа експертиза и характеристиките на продукта, изследвани от вещото лице, се установява, че това е комплексна програма, която може да оперира като счетоводна програма, като складова такава, като управленческа и т.н или още по-точно казано програма за управление на стоки, обороти и работна ръка и счетоводното им отразяване. От заключението по СТЕ се установява, че тя е ползвана за главното си предназначение, но паралелно с втори счетоводен софтуерен продукт, като са налични констатираните от органите по приходите разминавания между оборотите по двата продукта. Констатирано е и това, че продуктът е манипулируем, т.е. събраната информация за минал период подлежи на корекция, но веднъж съхранена като моментно състояние не може да бъде променена. Именно с такава моментна „снимка“ е работил органа, като и според СТЕ в паметта на устройството са установени няколко, но е работено по последната установена такава, с оглед най-висока вероятност за нейната актуалност.

Основното възражение на жалбоподателя е за недостоверност на информацията, извлечена от програмен продукт „Плюс Минус“, тъй като същата отразява и грешки и нереализирани продажби или такива, по които са били развалени, което от своя страна води до електронно отразяване на продажби на стока от склада без реално да има реализация и промяна на складовите наличности.

Съдът намира възражението за неоснователно. Видно от анализа на програмния продукт сред документите за заявки са налични „Протокол-Корекция по ЗДДС“ и „Протокол за анулиране“. Т.е. в случай на необходимост от анулиране на доставка, по която жалбоподателят е бил доставчик горните документи е било логично да бъдат ползвани с оглед постигане на пълен контрол и отчетност, за което обаче няма данни да е правено. Това навежда съда на извод, че отчетените данни са верни и не са подлежали на корекция.

Наред с изложеното по-горе, следва да се отбележи и това, че според заключението по експертизата наред с опциите за заприхождаване на стока в даден склад и разпечатване на документ за заприхождаване на стоката е налична възможност за „повторно отваряне с цел корекция на въведен документ“. С идентична възможност софтуерът разполага и при разпределение на непреките разходи върху готовата продукция. Поради това правилно органът по приходите е отчел записите по регистрираните в складовия софтуер (продажби) за процесния период като реални, като е било в тежест на жалбоподателя с оглед характера на производството по реда на чл.122 ДОПК да докаже операция по операция тези от тях, които представляват грешки, за да обори направените при проверката констатации и достигнатите заключения въз основа на тях.

В допълнение, при разпита на в.л. в о.с.з. става ясно, че съхранените резултати, могат да бъдат манипулирани със задна дата, но веднъж съхранена в архив, информацията не подлежи на корекция, като проверяващите лица са взели предвид именно последната най-актуална архивна „снимка“ за движението на стоковите наличности и продажби в склада, като така събрана информация е останала необорена в административното и съдебното производства. Впоследствие, за всеки един от ревизираните месеци е изчислена сума, представляваща произведение от количеството стока по покупна цена с поставена надценка, която според ревизиращия орган възлиза на 6% за 2015г. и 7% за 2016г., съобразно данните именно от актуалната архивна справка.

Така или иначе, в тежест на жалбоподателя е било да обясни и докаже причините за констатираното разминаване в данните на двата софтуера и начина на генерирането. Законът не забранява ползването на различни софтуери в счетоводството и при реализиране на оперативнита дейност на един търговец, но за да се приеме, че воденото счетоводство дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, би следвало да е налице пълно съответствие в данните, съхранявани в двата софтуерни продукта. При липса на подобно съвпадение в тежест на жалбоподателя е да докаже, че счетоводството му дава възможност за установяване на правилната и вярна основа на данъчното облагане. В тази насока достоверни обяснения и относими доказателства не са представени. Обратните изводи изхождат от събраната по делото информация. Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая процесният протокол е доказателство, че информацията на оптичния носител е иззета от компютрите в търговския обект, стопанисван от дружеството и представлява данъчна информация по смисъла на чл.72, ал1, т.4 ДОПК.

Както бе посочено по-горе, за да не се превърне събраната информация в основание за приложение разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК следва да бъде надлежно доказано от страна на жалбоподателя, че въпреки констатираните разминавания, както в надценките, така и в отчетените за фиска обороти между базата данни на „Плюс минус“ и счетоводния софтуер на дружеството, последният отразява точно и вярно стокооборота, приходите и разходите на дружеството, което не е сторено. Недостоверно остава за настоящия съдебен състав и обяснението, че част от отразените доставки в действителност не са се случили или са били развалени, след като е налице опция за изтриване на такива операции изобщо от историята и паметта на програмата. В тази връзка съдът намира, че свалените от ПП „Плюс минус“ данни и констатираното при разчитането им несъответствие с официалните дневници на продажбите, без това несъответствие да бъде обяснено и подкрепено от множество други, дори и косвени доказателства категорично води съдебния състав до извод идентичен с този на проверяващия орган. В тежест на органите по приходите е било да установят, че са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, при условията на главно и пълно  доказване, което в случая е успешно проведено. След като се констатира разминаване в отчетите на счетоводната програма и на оперативната такава в търговския обект, в тежест на ревизирания е било да даде логично, правдоподобно и обосновано обяснение за тези разминавания, което не е сторено, поради което правилно е прието, че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.2 и т.4  от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи, заради които воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

Самият факт, че законодателството на страната към настоящия момент позволява ползването на посочения софтуер паралелно със счетоводния, т.е. позволява ползването на два продукта за отчитане на оборотите на едно и също дружество, не създава презумпция за истинност или неистинност на цялата съхранявана в единия или другия софтуер информация, но изисква при употребата им да се констатира пълно съответствие на данните, съхранявани в „оперативния“ такъв и тези, отчитани в счетоводстводния софтуер на обслужващата счетоводна фирма, както и това при наличие на разминавания, те да бъдат надлежно документално обосновани с оглед оставяне на данъчна следа и предоставяне на логично и достоверно обяснение за разминаването.

 

 

Напротив, в конкретния случай видно от обясненията на търговеца, подаваната информация към счетоводството за приходите е на база издадени фактури и инвентарни книги, вместо от първичните данни, съхранявани в базата на ПП „Плюс Минус“.

 

I.                   По отношение определения като дължим ДДС:

 

При приетите за установени по-горе факти, съдът прави следните правни изводи – в частта по ЗДДС.

 

„Стар Принт 1“ ЕООД е регистрирано като задължено по ЗДДС преди началото на ревизирания период и по отношение на него е съществувало задължение да начислява ДДС за извършваните продажби. Нормата на чл. 82 ал.1 от ЗДДС постановява, че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. Съгласно чл.86 ал.1 - 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Според чл. 26 ал.1 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.

Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от  обстоятелствата посочени в т.1 - 8. В настоящото производство, от извършените процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи, органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т. 2 и т.4 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи и обстоятелството, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. Мноцжество са доказателствата по делото в подкрепа на тези изводи, като сред тях може да бъде посочено например обстоятелството, че постъпилите в счетоводството на ревизираното дружество първични документи – фактури за доставки на стоки са били заведени само стойностно, без да се води аналитичност по групи стоки или артикули, което прави невъзможно провеждането на пълна и точна инвентаризация, като дори в края  на процесните години 2014г. и 2015г. от търговеца не е извършвана съпоставка с данните от ПП „Plusmin“ и данните в счетоводството на дружеството.

Както е констатирало това и вещото лице по назначената ССЕ не е налице съответствие между приходите от продажби на стоки, отразени в ПП „Plusmin“, и тези отразени по счетоводна сметка 702-„Приходи от продажби на стоки". Установени са неотчетени и недекларирани приходи от продажби на стоки /алкохолни, безалкохолни напитки и др./, за които „Стар-принт 1" ЕООД не е издало първичен счетоводен документ – фактура, а получените суми не са документирани с фискален бон от ЕКАФП. Приходът не е отчетен в счетоводството на ревизираното дружество по сметките от гр.70, отчитащи приходите, и по сметките от гр. 50, отчитащи паричните средства на ЗЛ.

От трета страна, от съпоставката на счетоводното отразяванен и оперативният програмен продукт за органът е видно и това не е оспорено, респ. оборено от жалбоподателя, че през 2014г. в програмния продукт са въведени доставки на стоки от „Туида груп“ООД на стойност 371 222,02лв., а в счетоводството на стойност 306 986,34лв., съответно от „Авенди“ ООД 35 653,89лв. в ПП и 3 715,94лв. в счетоводството, от „Валентино“ЕООД 116 593,25лв. в ПП и 92 972,70лв. в счетоводството, от „Скорпион 97“ООД 180 528,49лв. в ПП и 169 036,07лв. в счетоводството, за 2015г. от „Авенди“ ООД съответно 29 479,52лв. и 8 803.62лв. и от „Красийдо“ ЕООД 87 671,07лв. и 56 471,87лв., причината за това е, че в ПП „Plusmin“ са заведени стоки по касови бонове, за които никога не е издадена фактура от доставчика или издадената фактура е на стойност по-малка от действителната стойност на доставката. Поради неиздаване на фактура, доставките не са били завеждани в счетоводството на дружеството и съответно стоките са били продавани, без да се издаде документ за продажба. Тези продажби не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице по сметките от гр.30, отчитащи материалните запаси, по сметките от гр.50, отразяващи движението на парични средства, нито по сметка 401, отразяваща задълженията на ЗЛ към доставчици.

Установено, неоспорено и необорено от страна на жалбоподателя е и това, че в ПП „Plusmin“ са завеждани стоки и въз основа на стокови разписки и касови бонове, без издадена от доставчика фактура, което е равностойно на неоставяне на данъчна следа, противоправно обстоятелство възпрепятсващо всяка по-късна проверка, вкл. и ревизионна, от което жалбоподателят не може да черпи права за себе си.

Нас последно място основание за приложение на разпоредбата на чл.122 ДОПК е и констатацията, че стойността на наличните стоки по данни от ПП „Plusmin“  към 31.12.2014г. – 57 987.77лв. и към 31.12.2015г. – 28 902,86лв. съществено се различава от вписаните стойности като крайни салда на счетоводна сметка 304-„Стоки“ в оборотната ведомост на ревизираното дружество към 31.12.2014г. – 131 845,58лв. и към 31.12.2015г. – 177 981,71лв.

Така, от установената по делото фактическа обстановка следва извода, че органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на укрити и недекларирани по съответния ред доходи от страна на ревизираното дружество. Презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От дружеството-жалбоподател не са ангажирани доказателства, които да опровергаят приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи от страна на ревизиращия орган.

При начисляване на данъка по ЗДДС, органът по приходите е използвал резултатите от обработката на информация, събрана по реда на чл.40 от ДОПК, която е съпоставил с данните от дневниците за продажби, подавани през данъчните периоди от 01.01.2015г. до 31.03.2016г. вкл., без м.11.2015г. При  определяне характера на доставките проверяващият орган се е съобразил с вида и характера на извършваната от ревизираното дружество дейност, обстоятелството, че не са налице освободени доставки или доставки, свързани с контрагенти извън страната и правилно е приел, че всички недекларирани доставки са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗДДС. Взел е предвид също така размера на платените данъци, движението и остатъците по банковите сметки на дружеството, фактът на установени фактури, отразени в ПП VAT 14 на по-големи стойности, отколкото стойността на касовия бон на съответния контрагент по програмния продукт „Плюс Минус“, както и обратен вариант на наличие на по-големи стойности на касовите бонове по ПП Плюс Минус и отразени фактури по ПП VAT 14 на по-малки стойности. В същото време липсват доказателства за извършени частични разплащания по банков път, като напротив от констатациите е установено, че заплатените суми съответстват на данните по ПП Плюс Минус, а не на тези по фактурите, отразени в ПП VAT 14.  На основа на обобщената информация съдържаща се в таблица /стр.14-16 от РД/, ревизиращият екип правилно е определил данъчната основа на неотчетените приходи и дължимия ДДС върху неотчетените приходи. За неотчетените приходи за данъчните периоди от 01.2015г. до 03.2016г. вкл., без м. ноември 2015г., за които е възникнало данъчно събитие съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, ревизиращият орган правилно на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС е начислил ДДС, както следва: 2752,13 лева за 01.2015г., 7605,40лева за 02.2015г.,  4197,53лева за 03.2015г., 4607,88 лева за 04.2015г., 6547,26 лева за 05.2015г., 3762,49лева за 06.2015г.,  4534,59лева за 07.2015г., 8808,23 лева за 08.2015г., 1556,31 лева за 09.2015г., 7910,38лева за 10.2015г.,  4051,44лева за 12.2015г., 3442,33 лева за 01.2016г., 2512,15 лева за 02.2016г., 2783,58лева за 03.2016г., ведно с определената на основание чл.175, ал.1  от ДОПК дължима лихва в размер на 13 680.25 лева.

 

ЗКПО

 

Въз основа на констатираните при ревизията укрити обороти и недекларираните от тях приходи от продажби на стоки – алкохол и безалкохолни напитки, ревизионният екип е изменил (увеличил) финансовия резултат на „Стар Принт 1“ ЕООД за всеки от ревизираните данъчни периоди. Така за 2014 година след определяне размера на укритите обороти по реда на чл.122, ал.2, вр. ал.1 ДОПК и приспадане на съответстващите им разходи, данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО е приложена към определената по години данъчна основа, която е разликата между  продажната цена с надценка /за 2014 г. – 6% и за 2015 г. – 7%/ и отчетната стойност на стоките, като за определяне на надценката са взети предвид данните от програмния продукт „Plusmin“, посредством който е установено недекларирането на печалба от 12 643,70 лева за 2014г., а за 2015 година – на 18 404,80 лева. С оглед установените неотчетени печалби са определени задължения за корпоративен данък за 2014 и 2015 година. За данъчен период 2014 година е установен данък в размер на 1391,63 лева, (вкл. заплатената и декларирана от жалбоподателя част), а за данъчен период 2015 година – данък в размер на 2 179,16 лева, (вкл. заплатената и декларирана от жалбоподателя част). Върху определения корпоративен данък е начислена и съответна лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

РА е законосъобразен в частта по ЗКПО. Нормата на чл. 78 от ЗКПО постановява, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Съгласно § 1 т.16 от ДР на ЗКПО, "счетоводен финансов резултат" е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. Приходите, получени от „Стар Принт 1“ ЕООД от продажбите на алкохол и безалкохолни напитки, е следвало да бъдат надлежно осчетоводени от дружеството. Приходите е следвало да бъдат отчетени (и декларирани) през периода, в който са направени разходите по получаването им, за да е спазен основния счетоводен принцип за съпоставимост между приходите и разходите. Доколкото това не е сторено, ревизионният екип законосъобразно е увеличил финансовия резултат на „„Стар Принт 1“ ЕООД с размера на средствата, които са установени като недекларирани през 2014 – 2015 година. Поради изложеното, жалбата на „Стар Принт 1“ ЕООД срещу РА следва да бъде отхвърлена като неоснователна и в частта по ЗКПО.

От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения ревизионен акт е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС, а именно Решение №1731/08.02.2018г. по адм.д. 4729/2017г. на осмо отделение на ВАС; Решение №8219 от 27.6.2017г. по Административно дело 3497/2017 на първо отделение на Върховен административен съд; Решение 2133 от 10.01.2018г. по Административно дело 4611/2017 на първо отделение на Върховен административен съд и по-ранни.

При този изход на делото и с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3004.00 лева, съобразно материалния интерес .

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СТАР-ПРИНТ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр.Сливен, ул. „Добри Димитров“ №16, и електронен адрес: star_print@abv.bg, представлявано от П.Г.Ш., срещу ревизионен акт № Р-02000217001765-091-001/18.09.2017г., издаден от М.Х.М.-Б.на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и С.Г.К.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, изцяло потвърден с Решение № 283/04.12.2017г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.01.2015г. до 31.03.2016г. вкл. в общ размер 65 071,70 лева главница, допълнително начислен корпоративен данък в размер на 3 104,84 лева за 2014г. и 2015г. и следващите се лихви върху публичните вземания в общ размер на 14 276,91 лева.

 

ОСЪЖДА „СТАР-ПРИНТ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр.Сливен, ул. „Добри Димитров“ №16, и електронен адрес: star_print@abv.bg, представлявано от П.Г.Ш. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза в размер на 3004.00 /три хиляди и четири лева/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                               СЪДИЯ: