Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

707

 

гр. Бургас, 14. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 76/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на З.Г.Б. против Заповед № Н-326/102 от 05.11.2014 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Поморие, с която му е отказано отпускането на целева социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015г., потвърдена с решение № 44 на директора на РД ”Социално подпомагане” – гр.Бургас. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят признава, че на 14.02.2012г. е регистрирал фирма с наименование „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547, със седалище и адрес на управление в гр.*** и е едноличен собственик на капитала в размер на 10 лева. Твърди, че това дружество от момента на създаването му и до настоящия момент не е развивало търговска дейност, за което е представено удостоверение от 18. 11. 2014г., издадено от ТД на НАП Бургас. Като причина за това сочи последвалото заболяване на жалбоподателя, за което с решения на ТЕЛК от 2013 и 2014г. му е призната 60% трудова неработоспособност поради преживян мозъчен инсулт. Твърди, че едновременно с това му е открит и мозъчен тумор, което е пречка да осъществява дейност като търговец. По отношение на втория мотив за отказ жалбоподателят твърди, че не е ясно как е било констатирано, че той не живее на този адрес, при посещенията извършени на 30. 10. 2014г. и 03. 11. 2014г. Твърди, че поради заболяванията си е принуден често да посещава лечебни заведения, като работното им време съвпада с работното време на служителите в Д ”СП” Поморие. Поддържа също, че е допуснато нарушение на изискването на чл. 27, ал. 3 от ППЗСП, тъй като социалният работник, посетил постоянния му адрес не е оставил уведомление, в което да му определи тридневен срок за явяване в Д”СП” за справка, което изключва наличието на предпоставка по чл. 27, ал. 3 от ППЗСП – поради невъзможност за извършване на социална анкета. С оглед на изложеното твърди, че оспорваната заповед е издадена при неспазване на принципа на служебното начало съгл. чл. 9, ал. 2 от АПК и в нарушение на административно-производствените правила по чл. 35 и 36 от АПК, тъй като не са изяснени всички релевантни по случая обстоятелства. Иска отмяната на обжалваната заповед. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А.В. Й. от АК – Бургас (лист 50 от делото), преупълномощен от адв. Б.И. Т. от АК – Хасково (лист 54 от делото), поддържа жалбата и пледира да бъде уважена по изложените в нея съображения. Не представя нови доказателства.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Поморие, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В становище от 18. 02. 2015г. излага съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че жалбоподателят е депозирал молба-декларация с вх. № Н 326/28. 10. 2014г. в Д”СП” Поморие, ИРМ Несебър за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г. В изпълнение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. социален работник два пъти е посетил постоянния адрес, вписан в молбата-декларация, а именно: гр. ***, но от проведения разговор със съседите и служителите на домашния социален патронаж било установено, че Б. не живее на посочения постоянен адрес, а пребивава в гр. ***. Същевременно при извършена служебна проверка в Агенцията по вписванията – Търговски регистър, било установено наличието на регистрирана фирма „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547, което обстоятелство не е декларирано в т. ХІ от подадената молба-декларация. Твърди, че Б. не отговаря на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като няма данни за заличаване на регистрацията. Излага съображения, че за да бъде отказана целева помощ за отопление е достатъчно да са налице данни за регистрирано дружество на името на молителя и за участието му в търговско дружество. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Предоставя административната преписка в цялост. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед № Н-326/102 от 05.11.2014г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” (Д”СП”) Поморие, на осн. чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. и Заповед № РД-01-518/15. 07. 2014г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадена молба-декларация с вх. № Н-326/28. 10. 2014г. и изготвен социален доклад, е отказано на З.Г.Б. социални помощи както следва: целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015г. - от 01. 11. 2014г. до 31. 03. 2015г. В мотивите към заповедта е посочено, че лицето не отговаря на условията от чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, във връзка с Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. Посочено е, че има регистрирана фирма - „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547, съгласно справка в Търговския регистър. Посочено е също, че не отговаря на условията по чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. – не живее на посочения по лична карта постоянен адрес. Заповедта е съобщена лично на получателя с обратна разписка № ИДРS82300026Е5L на 13. 11. 2014г. (лист 4 от делото).

Производството пред административния орган е започнато от З. Г.Б. с молба-декларация № Н 326/28. 10. 2014г., адресирана до директора на Д”СП” гр. Поморие (лист 24-26 от делото). В същата е поискана целева помощ за отопление с твърдо гориво, като е декларирано, че адресната регистрация на лицето е в гр. ***. В т. ХІ от същата декларация Б. е декларирал, че не притежава регистрация като ЕТ и собственост на капитал на търговско дружество. Декларирана е пенсия в размер на 120 лева (лист 25 от делото). Към административна преписка са представени и приети като неоспорени доказателства два броя Уведомления до З. Г.Б. ***, съгласно прил. № 1а към чл. 27, ал. 3 и 4 от ППЗСП. Установява се, че при извършено на 30. 10. 2014г. в 13 часа, във връзка с подадената молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, лицето не е било намерено в дома му. Посочено е, че молителят следва да се яви в срок от 3 дни за справка в Д”СП” Поморие, ИРМ Несебър, като е посочено и работното време на службата. Уведомление с идентично съдържание е изготвено и за посещение на същия адрес на 03. 11. 2014г. в 13 часа. Като извършители на проверките и в двата случая са вписани социалните работници М. Т. и Я. Х.

Към преписката е представен социален доклад на Д”СП” Поморие (лист 39 от делото) по молба-декларация с вх. № Н-326/28. 10. 2014г., изготвен от социалния работник М. Т.. Установява се, че за предходните шест месеца жалбоподателят е получил доход в размер на 669.95 лева, не притежава влогове, вземания, дялови участия и ценни книжа, а жилището му е собственост на сестра му С.Г.К. и се състои от една стая. В т. ІV.3 е отразено, че лицето има регистрирана фирма „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547, което е установено от справка в Търговския регистър и е собственик на капитала на търговското дружество (т.ІV, 4). Направена е преценка за нуждите от социално подпомагане и е мотивиран отказ, тъй като лицето не отговаря на условията по чл.4, ал.1 от Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. – не живее на посочения по лична карта постоянен адрес, както и на условията по чл. 10, ал. 1 от ППЗСП във връзка с Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. – наличие на фирма „Синият сейлър” ЕООД.

С жалба № 9433/002 от 01. 12. 2014г. З.Г.Б. е обжалвал по административен ред пред директора на РД „СП” Бургас Заповед № Н-326/102/05. 11. 2014г. В същата и изложил съображения, идентични на възраженията, изложени пред съда.

С Решение № 44, с изх. № 9104-68 от 05. 12. 2014г. на РД „СП” - Бургас (лист 19 от делото) е отхвърлена жалбата на З.Г.Б., като неоснователна. В мотивите си органът е приел, че целите и философията на ЗСП са да бъдат подпомагани с обществени средства тези граждани, които без помощта на другиго не могат да задоволяват основните си жизнени потребности. Като е въвел ограничението по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП Министерският съвет е приел, че притежателят от дялове на капиталово дружество и на фирма може да задоволи основните си жизнени потребности със собствени средства. Органът е приел е, че подзаконовият нормативен акт не държи сметка за това дали фирмите осъществяват реална търговска дейност, а за да бъде отказана целева помощ за отопление е достатъчно да са налице данни за регистрирано дружество на името на молителя и данни за участието му в търговско дружество. Позовал се е също на чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г., където социалната анкета се провежда на лицето или семейството по постоянен адрес, като в случая е установено, че Б. не живее на посочения по лична карта адрес.

В административната преписка са представени и разпечатки от Търговски регистър към АВ, където е отразено, че дружество „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547 е с едноличен собственик на капитала З.Г.Б. и със седалище и адрес на управление гр. *** (лист 28-29 от делото).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт и съответства на изискванията за форма и реквизити. Доколкото в представената по делото административна преписка не се съдържат данни на коя дата Решение № 44, с изх. № 9104-68 от 05. 12. 2014г. на директора на РД „СП”- Бургас е съобщено на жалбоподателя, то следва да се приеме, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, т.е. в настоящото производство съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспорената заповед № Н-326/102 от 05.11.2014г. е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 13, ал.2 от ЗСП. Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Административното производство е започнало по инициатива на лицето с подаването на молба - декларация по чл. 13, ал.1 от ЗСП от 28. 10. 2014г.

Нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП регламентира, че помощите, респ. отказите за отпускането им, се постановяват след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Тази разпоредба на специалния материален закон съответства на изискването уредено в общия процесуален закон - чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 27, ал.1 от ППЗСП в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. А в чл.27, ал.2 от ППЗСП (ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) изрично е регламентирано, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта (чл. 27, ал.7 от ППЗСП).

В § 1, т.11 от ДР на ЗСП е дадено легално определение на „Социална анкета“, която е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В случая от неоспорените доказателства се установи, че на декларирания от Б. постоянен адрес са извършени две посещения - на 30. 10. 2014г. и 03. 11. 2014г., като е констатирано, че лицето не живее на този адрес. Извършените от социалните работници две посещения по постоянния адрес на лицето е напълно достатъчно за установява на релевантните по случая обстоятелства. Евентуално следващо посещение на адреса (в краткия период, в който органът дължи произнасяне) не би довело до установяване на други различни факти или обстоятелства.

Съдът приема, че в хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, макар административният орган да не е спазил срока по чл. 27, ал. 3 и 4 от ППЗСП. Съществено е само това процесуално нарушение, което съществено е накърнило процесуалното право на защита на засегнатото лице или би мотивирало административният орган да постанови акт в противен смисъл. Действително неспазването на срока е процесуално нарушение, каквито са и изложените от жалбоподателя възражения, но то не води до незаконосъобразност на оспорената заповед на самостоятелно правно основание по чл. 146, т.3 от АПК. Правото на защита на жалбоподателя не е засегнато по начин, който да се отрази на възможността му да се защити в съдебното производство. Това е така, тъй като социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация, което в случая е направено чрез допитване до съседи, служителите на домашния социален патронаж и справка в Търговския регистър (в този смисъл решение № 6290 от 14.05.2009 г. по адм. д. № 3870/2009 г., на ВАС, VI отд. и решение № 12867 от 2.11.2010 г. по адм. д. № 7745/2010 г. на ВАС, VI отд.). Т. е. касае се за дейност по установяване на релевантните факти, а не само до посещение на сочения от лицето адрес. Съдът съобрази, че подадената от З.Г.Б. молба – декларация съставлява доказателство за декларираните данни и обстоятелства, вкл. и относно постоянния адрес на лицето, до доказване на противното (в същия смисъл решение № 2637 от 10.03.2008 г. по адм. д. № 11039/2007 г., на ВАС, VI отд.). Пред съда не са въведени твърдения, нито бяха ангажирани доказателства от жалбоподателя, че е извършил промяна в постоянния си адрес, а твърдените факти, че на сочените дати не е бил на адреса си по уважителни причини, съдът приема единствено като защитна позиция, която не се подкрепя от доказателствата. Обратно, установи се, че социалните работници са направили проучване, като са събрали информация от съседите и служителите на домашния социален патронаж, че Б. не живее на посочения от него постоянен адрес - гр. ***, а пребивава на друг адрес в същия град - ***. Съдът приема на основание чл. 179, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, че социалния доклад е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред социалния работник и за извършените от него и пред него действия. Пред съда не бе оборена материалната му доказателствена сила, поради което и възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с действащите материални разпоредби и с целта на закона.

Предоставянето на исканата от Б. финансова помощ е поставено в зависимост от това дали лицето отговаря на изискванията на Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн. ДВ бр. 49/2008г., в сила от 27. 05. 2008г.). Подробната уредба за реализирането на тези права е правно уредена в Наредба № РД-07-05/16. 05. 2008г., в която съгл. чл. 2, ал. 1 е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чиито доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В настоящия случай административният орган е приел, че Б. не отговаря на едно от изискванията, като всяко едно от тях е самостоятелно основание за отказ от предоставяне на исканата помощ за отопление. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, лицата, които кандидатстват за отпускане на месечна социална помощ, не следва да са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподотелят е едноличен собственик на капитала на „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547. Съдът съобрази нормата на чл.23, ал. 6 от Закона за търговския регистър (ЗТР), която приема, че ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. От служебната проверка в ТР социалните работници са установили, че Б. е едноличен собственик на капитала на „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547 (лист 10-12 от делото), което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. За настоящото производство е ирелевантно в какъв размер е капиталът на дружеството и дали развива търговска дейност към момента на издаване на процесната заповед. Съдът приема, че административният орган правилно се е позовал на чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП, която норма съдържа една от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социална помощ за отопление, което е свързано с условието лицето (или семейството), претендиращо помощта да не е регистрирано като ЕТ и да не е собственик на капитал на търговско дружество. В този смисъл без правно значение са възраженията на жалбоподателя, че капиталът на дружеството е само 10 лева и че то не е осъществявало реално търговска дейност. Този извод се извежда от факта, че законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на търговското дружество, респ. с размера на неговия капитал. Правоизключващото основание е факта на съществуването на търговската регистрация, в случая, че Б. е едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Т.е. без правно значение е обстоятелството дали „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547 е осъществявал или не търговска дейност, както и причините за това, доколкото за прилагане на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е достатъчно съществуването на тази регистрация. За да е налице предпоставка за отпускане на исканата социална помощ за отопление е необходима към момента на подаване на молбата-декларация - 28. 10. 2014г. Б. да не е имал регистрация като търговец и да не е собственик на капитал на търговско дружество, а ако е имал такава същата да е била заличена в Търговския регистър (в същия смисъл е и решение № 1404 от 10.02.2015 г. по адм. д. № 13283/2014 г. на ВАС, VI отд.). По делото не се твърди и не са събрани доказателства относно заличаването на тази регистрация. Обратно, установи се, че както към датата на депозиране на молбата за отпускане на целева помощ за отопление - 28. 10. 2014г., така и към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на дружество „Синият сейлър” ЕООД, ЕИК 20191547. След като жалбоподателят е собственик на капитала на това търговско дружество и не е заличен като такъв, не е налице изискуемата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП отрицателна предпоставка за правото му на социално подпомагане. Лицата, които са еднолични собственици на капитала на търговски дружества, по презумпция са извън кръга на имащите право на социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП, които по различни причини не могат сами чрез труда си да задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени потребности. Регистрираните лица, като еднолични собственик на капитал на търговско дружество, обективно не могат да бъдат третирани като нуждаещи се лица, които подлежат на социална закрила съгласно формулираната в чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за социално подпомагане цел на закона. 

Предвид изложеното се налага правен извод, че оспорения индивидуален административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията за съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазена административна процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради изложените съображения подадената от З.Г.Б. жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

 

Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

 

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Г.Б., ЕГН **********, постоянен адрес гр. ***, срещу Заповед № Н-326/102 от 05. 11. 2014г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” Поморие, потвърдена с Решение № 44, с изх. № 9104-68 от 05. 12. 2014г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Бургас, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: