О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                      № 561

        гр.Бургас, 29.03.2017г.

 

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

разгледа докладваното от съдията адм. дело № 769 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.159 от АПК.

Производството е образувано по жалба на „АКРА ЛИДО” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ул.“Братислава“, в.к.“Атия“ – офис, представлявано от М.Д.Я. и Б.И.И. – управители, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Пиротска“ **, адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко”, подадена против действията на ДНСК по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР/Югоизточен район/.

С жалбата се иска отмяна на оспорените изпълнителни действия на ДНСК по принудителното премахване на строеж „Буна № 2“, находяща се в акваторията на Черно море, пред морския плаж на къмпинг „Черноморец“ в изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР.

Направено е особено искане на основание чл.297, ал.4 от АПК да бъде спряно изпълнението на действията на ДНСК по принудителното премахване на строеж „Буна № 2“, находяща се в акваторията на Черно море, пред морския плаж на къмпинг „Черноморец“ в изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР.

Ответната страна е представила писмено становище, с което излага аргументи за недопустимост на жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане, тъй като страни в административното производство по издаване на процесната заповед и последващите действия по нейното изпълнение са административният орган и възложителят на строежа – собственик на имота, докато наемателят не попада сред тези лица и като такъв не е страна в производството по издаване на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР и на действията по нейното изпълнение.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Оспорените изпълнителни действия на ДНСК са предприети на основание Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР, с която е наредено премахването на установен незаконен строеж наименуван „Буна № 2”, находяща се в акваторията на Черно море, пред морски плаж на къмпинг „Черноморец”, гр.Черноморец, община Созопол, изграден от неизвестен извършител. В мотивите на заповедта е описан самият строеж, неговото местоположение, посочено е че той е изграден без одобрен проект и разрешение за строеж и за това е квалифициран като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Никъде в заповедта – мотиви и диспозитив, оспорващото дружество не е посочено като неин адресат.

По делото е установено, че жалбоподателят  „АКРА ЛИДО” ООД има сключен договор № РД-02-28-7/22.04.2015г. с МРРБ за наем на морски плаж „Черноморец – изток”, находящ се в община Созопол, област Бургас, за срок от 5 години. Според договора, към принадлежността на морския плаж е включена и прилежащата акватория с ширина 200 метра, измерена от бреговата линия. В тази прилежаща акватория се намира и предмета на заповедта – „Буна № 2”. Жалбоподателят твърди, че по време на преговорите и към момента на сключване на договора за наем, другата страна не го е уведомила, че въпросната буна е незаконен строеж и подлежи на премахване.

По делото е приложено определение № 36/11.01.2017г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм.дело № 2409/2016г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД, ЕИК *** против Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР на основание чл.159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорването й. Определението е обжалвано с частна жалба и е оставено в сила с определение № 2505/28.02.2017г. на ВАС на РБ – второ отделение, постановено по адм.дело № 1841/2017г. по описа на съда.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на дружеството –жалбоподател, не е налице правен интерес от оспорване на действията на ДНСК по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на административния акт е положителна процесуална предпоставка, която трябва да съществува, независимо дали се иска прогласяване на нищожност на акта или констатиране на неговата незаконосъобразност. В тежест на жалбоподателя е да докаже активната си легитимация, обуславяща правото му на жалба.

На първо място жалбоподателят не е адресат на заповедта, в изпълнение на която са предприети оспорените от него действия на ДНСК. Същата е издадена на 15.05.2012г., когато дружеството „АКРА ЛИДО” ООД не е имало никаква правна или фактическа връзка с обекта, квалифициран като незаконен строеж.

От представеният по делото договор № РД-02-28-7/22.04.2015г. се установява, че дружеството – жалбоподател има сключен договор за наем по отношение на посочения морски плаж.

За да обоснове правния си интерес от оспорване на действията на ДНСК по принудителното премахване на строеж „Буна № 2“, находяща се в акваторията на Черно море, пред морския плаж на къмпинг „Черноморец“  жалбоподателят е посочил, че премахването на буната ще доведе до естествени ерозивни водни процеси, които ще намалят площта на морския плаж и ще се отрази негативно върху устойчивостта на прилежащия терен - склон.  Това обстоятелство неминуемо би довело до намаляване на активната плажна площ, съобразно сключения от дружеството договор за наем, което би представлявало съществена промяна на неговите условия. Не на последно място според оспорващия, разрушаването на буната ще окаже отрицателен ефект и върху самата прилежаща акватория на морския плаж, която му е предоставена за ползване и стопанисване.

За да притежава правен интерес жалбоподателят следва да е пряко и непосредствено засегнат от действията по премахването на описания в заповедта незаконен строеж.

Право да обжалват изпълнението на заповед за премахването на строеж като незаконен имат само адресатите й по смисъла на § 3 вр. чл. 3 от Наредба 13/2001г. МРРБ, т. е. носителите на вещни права върху сградата и/или земята, и лицата, задължени за премахването на строежа, ако са различни от първите. Това са същите лица, които имат право да обжалват и самата заповед за премахване - аргумент от ограничителната спрямо общия чл.147, ал.1 от АПК специална норма на чл.149 от ЗУТ. Трети лица по чл.295 от АПК могат да обжалват изпълнението само ако е насочено върху тяхно имущество, различно от разпоредения за премахване строеж.

В случая оспорващото дружество не само не фигурира като адресат на заповедта, но то обективно не е сред лицата изброени в горната дефиниция – не притежава право на собственост по отношение на терена, нито ограничено право на строеж, не е и извършителя на строежа. Следва да се подчертае, че жалбоподателят не е и възложител на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Качеството му на наемател /държател/ на морски плаж не го прави заинтересовано лице. Той има само облигационна връзка с наемодателя спрямо предмета на договора за наем, която не му позволява да се причисли към лицата, по отношение на които ЗУТ регламентира, че притежават активна процесуална легитимация да оспорват заповеди за премахване на незаконни строежи.

В този смисъл оспорващото дружество, в качеството му на наемател не е сред адресатите на заповедта за премахване, нито твърди изпълнението й да е насочено върху негово имущество, различно от разпоредения за премахване обект, затова и не е имало право да обжалва заповедта, няма право и да обжалва действията по изпълнението й.

 Засегнатият субект в случая е собственикът на терена - държавата, тъй като собствеността не е прехвърлена. Представеният договор за наем не може да се приеме като такъв за концесия по смисъла на чл.7, ал.5 от ЗУЧК, тъй като е само за отдаване под наем на морския плаж, но не и за предоставянето му на концесия. Плажът и построената в него буна е публична държавна собственост и единствено държавата притежава интерес от обжалване на процесната заповед и действията по изпълнението й. Изложените от жалбоподателя съображения, които според него обосновават правния му интерес от оспорване на действията на ДНСК по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР са относими и важат единствено по отношение на собственика на процесния имот – държавата, но не и по отношение на оспорващия, за който са налице единствено облигационни отношения с действителния собственик на процесната буна.

С оглед изложените факти и обстоятелства съдът намира, че за оспорващият „АКРА ЛИДО” ООД, ЕИК *** не е налице правен интерес от оспорване на действията на ДНСК по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР, тъй като с тях не се нарушават или застрашават техни права, свободи или законни интереси и не се пораждат задължения, поради което жалбата им следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

                                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „АКРА ЛИДО” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ул.“Братислава“, в.к.“Атия“ – офис, представлявано от М.Д.Я. и Б.И.И. – управители, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Пиротска“ **, адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко”, подадена против действията на ДНСК по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-94/15.05.2012г. на началника на РДНСК ЮИР/Югоизточен район/.

ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 769 по описа на Административен съд - Бургас за 2017г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                      

СЪДИЯ: