Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         983                                  04.06.2015 година                       гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, тринадесети състав, на четиринадесети май, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                                                                                      2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Колева касационно административно наказателно дело № 767 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на `чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1 от закона за административните нарушения и  наказания (ЗАНН).

          Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите - регионална дирекция Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Е., против Решение № 46/12.03.2015г., постановено по НАХД № 5286/2014 г. по описа на Районен съд Царево, с което е отменено издаденото от касатора НП № 035687 от 16.10.2014 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 214 от Закон за туризма на "Ерика 07" ЕООД, ЕИК 200178688 е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 132, ал. 1 от ЗТ. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращането на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон, конкретно визиращо възприетия от предходната инстанция извод, че описаното в НП деяние не осъществява състава на нарушението по чл.214 от ЗТ, както и изводът му за маловажност на санкционираното административно нарушение по чл. 132, ал. 1 от ЗТ, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Претендира се отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на НП и на наложената с него санкция.

          Ответникът, “Ерика 07”ЕООД, ЕИК 200178688, гр. Приморско, ул. “Еделвайс”№1, не изразява становище по касационната жалба.

          Участващият в производството представител на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно.

          Касационната инстанция намира, че жалбата е основателна.

          Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на “Ерика 07”ЕООД против горецитираното НП, с което за нарушение по чл. 132, ал. 1 от ЗТ и на осн. чл. 214 от ЗТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. При липса на спор по фактите между страните, въззивният съд е приел, че на 15.07.2014 г. актосъставителят, служител на КЗП РД-Бургас, съвместно със свой колега, посетили търговски обект– заведение бистро "Ерика" находящо се в гр. Приморско, обл. Бургаска и стопанисвано от дружеството жалбоподател. При извършената проверка установили, че в обекта се извършва търговска дейност, но няма поставено на видно място категорийна символика, представляваща табела и удостоверение. По време на проверката контролните органи съставили констативен протокол № 0174910/ 15.07.2014 г., в който на търговеца било наредено да се яви лично или да изпрати представител в КЗП, РД- Бургас и да представи документи за стопанисвания от него обект. Жалбоподателят изпълнил указанията, като представил необходимите документи. За установените нарушения, бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 035687/ 25.07.2014 г. против жалбоподателя, който му бил надлежно връчен в деня на издаването срещу подпис. Срещу така съставения АУАН жалбоподателя не депозирал възражения. В качеството си на наказващ орган, на 16.10.2014 г. директорът на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия със заповед № 756/ 29.08.2013 г. като счел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, издал обжалваното наказателно постановление. Деянието е квалифицирано по чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма и санкционирано по чл. 214 от същия закон. Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу подпис, видно от обратната разписка.

За да отмени постановлението и наложената санкция съдът е приел, че тъй като при извършената проверка е установено, че на видно място в обекта  е било поставено временно удостоверение, то не е извършено нарушение по чл.214 от ЗТ. На следващо място съдът е приел, че дори да се приеме, че дори да се приеме, че има извършено някакво нарушение, то в случая е приложим чл. 28 от ЗАНН.

          Съдът в настоящия си състав намира, че този извод е незаконосъобразен.

          Нарушението по чл. 132, ал. 1 от ЗТ е формално такова и на просто извършване - съставът му е реализиран единствено с непоставянето на видно място в туристическия обект на временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или на удостоверението за категоризация за обекта (в зависимост от фазата, в която е процедурата). Характерът на това нарушение принципно не изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН от наказващия орган и от съда, което е допустимо след преценка на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и обосновано заключение за многобройността на първите, респ.наличието на едно, но изключително такова. В конкретния казус обаче според изложеното в решението, въззивният съд не е извършил такава преценка и не е мотивирал извода си за маловажност на нарушението в изисквания от закона смисъл, което според настоящия състав е обяснимо с липсата на обективни основания за това.

          На първо място следва да се посочи, че временното удостоверение, което е било закачено в обекта е със срок на валидност до 17.10.2009г., т.е. повече от четири годи преди датата на извършване на проверката. Поради това наличието му в обекта не може да се счете за надлежно изпълнение на задължението по чл. 132, ал. 1 от ЗТ, защото откритата процедура принципно не завършва задължително и всякога с издаване на окончателно удостоверение от една страна, а от друга - предвид факта, че на 17.08.2009г. е било издадено същата окончателно Удостоверение №  999 за утвърдена категория "една звезда" на бистрото. Безспорно е също, че “Ерика 07”ЕООД извършва туристическа дейност - ресторантьорство в категоризиран от община Приморско обект  - бистро с удостоверение  999/17.08.2009г. за утвърдена категория една звезда за бистро, като за туристическия обект е издадена категорийна символика, представляваща табела и  удостоверение, които не са поставени на видно място в бистрото. В чл. 114, т. 3 от ЗТ изрично е предвидено, че лицата, извършващи ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 са длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и посочената информация. Фактът, че е било поставено временното удостоверение с изтекъл срок, вместо табелата и удостоверението не би могъл да обоснове извод, че не е извършено нарушение по чл.214 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба, който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на видно място в, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. На задължените лица обаче не е дадена възможност да избират дали да поставят временно удостоверение или категорийната символика, а предвидените възможности са с оглед дали обктът е в процедура по категоризиране или вече е категоризиран. В настоящия случай, обектът е категоризиран, като 17.08.2009г. му е издадено удостоверение. Поради това поставянето на временното удостоверение не може да се приеме за изпълнение на задължението по чл.114, т.3 от ТЗ още повече, че поставеното временно удостоверение е с отдавна изтекъл срок.

          Не може да бъде споделен и изводът на съда, че в случая е приложим чл.28 от ЗАНН, т.е. че случаят е маловажен, тъй като е било оставено временно удостоверение. Както правилно е отбелязал районният съд. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност на административно наказващия орган да освобождава от административно наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на АНО. В този смисъл е ТР № 1/ 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2005 г. ОСНК.

          Според състава на нарушението визиран в чл. 214, във вр. с чл. 132, ал. 1 от ЗТ наказуемо е непоставянето на видно място на временно  удостоверение или категорийна символика на туристическия обект. В случая временното удостоверение, което е било поставено на видно място е валидно до 17.10.2009г. , а проверката и констатациите за извършено нарушение са от 15.07.2014 г. , към която дата липсва валидно временно удостоверение. Същевременно по делото е установено, че обекта разполага с удостоверение за утвърдена категория № 999/17.08.2013 г. , т.е. преди изтичане на временното удостоверение, което обаче не е било поставено съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1 от ЗТ. Описаното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Деянието, за което е ангажирана отговорността на наказания субект, е формално, няма съставомерен вредоносен резултат, санкционира се простото неизпълнение на визираното в закона задължение категорийната символика, между която е удостоверението за категоризация, да бъде поставена на видно място в обекта. Тези обективни елементи на състава са осъществени, не са налице никакви доказани по делото предпоставки за наличие на каквито и да е смекчаващи обстоятелства, които евентуално да обосновават необходимостта от анализ за приложение на института на маловажния случай. Предвид така изяснения характер на конкретното нарушение, няма причини да се приеме, че непоставянето на издаденото удостоверение и табелата с обозначението на категоризацията във функциониращ обект, се различава по каквото и да било от обикновените случаи на нарушения от същия вид, и то по драстичен начин, разкриващ изключително ниска степен на обществена опасност. В тази връзка - липсата на настъпили вредни последици е обвързана с формалния характер на нарушението, поради което неправилно е възприета като смекчаващо отговорността обстоятелство. Не на последно място с оглед високия размер на предвидените специален минимум 1000 лв. и максимум 3 000 лв. на санкцията по чл. 214 от ЗТ за този вид нарушение, то очевидно същото не е третирано като принципно разкриващо по-ниска степен на обществена опасност и от самия законодател.

          По изложените съображения настоящият състав намира, че осъщественото в конкретния казус нарушение по чл. 132, ал. 1 от ЗТ категорично не може да бъде квалифицирано като маловажен случай предвид липсата на многобройни или едно, но изключително смекчаващо обективната отговорност обстоятелства. Единственото такова - извършването на нарушението за първи път, е съобразено от наказващия орган при определяне размера на санкцията в горецитирания специален минимум на чл. 214 от ЗТ. Независимо от това, определеният с НП минимален размер на санкцията според настоящия съдебен състав е справедливо отражение на тежестта на нарушението и поради това е изцяло адекватен да изпълни целите по чл. 12 от ЗАНН.

          Констатираното касационно основание по см.чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага отмяната му и потвърждаване на правилното, обосновано и законосъобразно НП, поради което и съобразно с компетенциите си по чл. 222, ал. 1 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ решение № 46/12.03.2015г., постановено по НАХД № 5286/2014 г. по описа на Районен съд Царево, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 035687 от 16.10.2014 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 214 от Закон за туризма на "Ерика 07" ЕООД, ЕИК 200178688 е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 132, ал. 1 от ЗТ.

          Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   

                                                                                        2.