Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер      783                       28.04.2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Х.

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Чавдар Димитров                                                                     2. Ванина  Колева

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                            касационно административно дело номер 765 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, чрез процесуален представител – адв. Ю.Я., против решение № 13 от 16.02.2017г., постановено по НАХД № 497 по описа за 2016г. на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0454-0003999 от 24.11.2016г. на началник РУП към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с което за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание същия е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

В жалбата се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според касатора, в административно-наказателното производство са допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявява, че липсва субективния признак на деянието – вина. Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

Касаторът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адвокат Я., с пълномощно  представено пред предходната съдебна инстанция.

Ответникът –  РУ – Сунгурларе при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд –Карнобат.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Карнобат, с Решение № 13/16.02.2017г., постановено по НАХД № 497 по описа за 2016г., е потвърдил НП № 16-0454-000399/24.11.2016г. на началник РУП към ОД на МВР – Бургас, РУ - Сунгурларе, с което на касатора, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание същия е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че процесното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни и правилни. Приема за установено, че действително санкционираното лице страда от заболяване на устната кухина, но не е доказано по категоричен начина, че поради това заболяване лицето не е могло обективно да даде проба с техническо средство. Счита, че административното нарушение е установено безспорно, а така също и не намира приложение на чл.28 от ЗАНН.

С НП Д.И. е санкциониран за това, че на 16.11.2016г. около 00:20 часа, като водач на товарен автомобил – „Мерцедес 207 Д“ с рег.№ ** собственост на И. И.,*** в посока на движение местността „Ичмата“ отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с радар ARDN 0066. Издаден е талон за медицинско изследване № 0001766, като лицето отказва да даде проба за химичен анализ.

За така констатираното е съставен АУАН № 426/16.11.2016г въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

В конкретния случай безспорно се установява, че на 16.11.2016г. около 00:20 часа в гр.Сунгурларе, касаторът е отказал да бъде изпробван с дрегер за алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0001766, като видно от него, И. е отказал да получи същия, а така също не е дал кръв за химическо изследване.

За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на И. и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на резултат, изпълва състава на едно нарушение.

С Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС (Наредбата) се урежда редът и способите, по които се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС , а именно технически и лабораторен.

Съобразно чл.2, ал.2 от Наредбата, с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.

В тази връзка, напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, че установеното заболяване на устната кухина, не доказва по категоричен начин невъзможността И. да даде проба с техническо средство, а така също и да му бъде взета кръвна проба, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателя невиновност.

 С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд - Карнобат,  следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 16.02.2017г., постановено по НАХД № 497 по описа за 2016г. на Районен съд - Карнобат.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

                                                       

ЧЛЕНОВЕ  1.

                                                                 

                         2.