Р Е Ш Е Н И Е

 

  /04.07.2012 година, гр. Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на дванадесети юни  две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 765/2012 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят В.К.С. *** е оспорила писмо № 94-В-623/05.10.2010 година на кмета на Община Бургас.

С писмото кметът на общината е констатирал, че заявлението на С. за закупуване на идеална част от ПИ с идентификатор 07079.620.307 по КК на град Бургас - съответна към притежавания от нея апартамент, е подадено след изтичане на законоустановения срок – 16.06.2008 година и е уведомил  С., че процесната идеална част не може да бъде продадена по преференциални цени (данъчната оценка увеличена с 20%), а на пазарни цени определени от лицензиран оценител.

В жалбата се поддържа, че в оспореното писмо, се съдържа незаконосъобразен отказ на кмета да възстанови пропуснатия от жалбоподателката срок за депозиране на искането за закупуване на процесните идеални части, за да може същата да придобие собствеността, съгласно разпоредбата на §27 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Излагат се доводи, че пропускането на срока се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. Твърди се, че заявлението за закупуване е било депозирано пред общинската администрация преди изтичане на срока, но не е било прието, тъй като е липсвала скица на имота.

Иска се съдът да възстанови срока за подаване на заявлението.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 91-00-352/14.07.2008 година (лист 40) жалбоподателката е сезирала кмета на Община Бургас с искане да придобие правото на собственост върху 55,14/952 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.620.307, представляващ УПИ VІІ-33 в кв.7 по плана на гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи правото на собственост на молителката (лист 38 – 39) и скица на поземления имот (лист 37).

Съгласно протокол (лист 29) от заседание на комисия, назначена със заповед № 129/21.01.2008 година на кмета на Община Бургас, предвид обстоятелството, че искането за закупуване е подадено след 16.06.2008 година (след влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС, обн. в ДВ, бр.54/13.06.2008г., който изключва приложението на §27 от ПЗР на ЗОС, ДВ, бр.33/1996г. отм.), комисията е решила процесните идеални части от поземления имот да бъдат продадени на жалбоподателката по пазарни цени, определени от лицензиран оценител.

Възложено е изготвянето на експертна оценка, съгласно която (лист 32-36) справедливата пазарна стойност на дворното място с площ от 952 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 07079.620.307 по кадастралната карта на гр.Бургас (бивш УПИ VII-33, находящ се в кв.7 по плана на ж.к. „Бр. Миладинови”, гр.Бургас е 446 000 лева.

С решение на Общински съвет – гр.Бургас по протокол № 34/20.05.2010 година (лист 30 – 31) е постановено да се извърши продажба по пазарна цена, която за жалбоподателката е в размер на 25 871,28 лева.

Въз основа на това решение е произнесена заповед № 20120/28.07.2010 година (лист 24), с която кметът на общината определя жалбоподателката С. за купувач и възлага да се извърши продажба на посочената в решението на общинския съвет цена.

Във възражение вх.№ В-94-В-623/29.09.2010 година (лист 10), адресирано до административния орган, до председателя на Общинския съвет и до областния управител, жалбоподателката твърди, че пропускането на срока – 16.06.2008 година се дължи на обективна невъзможност, изразяваща се в недобросъвестното поведение на служител от общинската администрация да приеме заявлението без скица. Настоява се за преразглеждане на случая.

Отговорът на възражението се съдържа в процесното писмо № Ж-94-В-623/05.10.2010 година (лист 14), в което обстоятелствено са описани извършените от административния орган процесуални действия, както и това, че заявлението на жалбоподателката за закупуване на съответната към притежавания от нея апартамент идеална част от ПИ с идентификатор 07079.620.307 по КК на гр.Бургас е подадено след изтичане на законоустановения срок – 16.06.2008 година, поради което процесната идеална част не може да бъде продадена по преференциални цени (данъчна оценка увеличена с 20%), а на пазарни цени определени от лицензиран оценител.

Производството пред настоящия съдебен състав е образувано, след като при първото разглеждане на делото от Административен съд - Бургас, с определение №1741/02.09.2011 година, жалбата срещу процесното писмо е оставена без разглеждане, а производството прекратено, като съдът е приел, че възстановяването на срока е процедура от административното обжалване, която може да се развие само при наличието на строго определени предпоставки и разширителното тълкуване на нормите, които я регламентират е недопустимо, а кметът на Общината не е компетентен да продължава срока, определен от законодателя в §27 от ПЗР на ЗОС, ДВ. бр.33/1996г. (отм.) и § 42 от ПЗР на ЗОС, ДВ, бр.54/13.06.2008г. От друга страна установените по делото юридически факти не осъществяват хипотезата на чл.89, ал.1 от АПК.

Това определение е отменено с определение № 17 229/28.12.2011 година по адм.д. № 13 454/2011 година на ВАС, а делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на отменителното определение е посочено, че при определяне предмета на спора, с който е сезиран, съдът е изходил изцяло от твърденията, посочени в жалбата, без да разгледа исканията и фактическите обстоятелства, посочени в сезиращото административния орган възражение. Административният орган е бил сезиран с искане за преразглеждане на случая, а съдът - с искане за отмяна на отказ за възстановяване на срок за подаване на зявление за издаване на индивидуален административен акт. Видно от сезиращото административния орган възражение, по което е постановено обжалваното по съдебен ред писмо, то съдържа искане за "преразглеждане на случая", което в контекста на регламентираните от АПК административни производства, няма как да бъде квалифицирано по друг начин, освен като искане за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт - уредено в глава седма на кодекса. В тази връзка съдът е следвало да се произнесе относно законосъобразността на постановения с писмото отказ за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт.

С определение № 203/08.02.2012 година, Административен съд - Бургас отново е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е посочил, че наред с предходно изразените мотиви, следва да се посочи, че оспорването е лишено от предмет. Възможността да се възстанови пропуснат срок е свързана с обжалването на административен акт и е неотносима към инициирането на административното производство.

С определение № 4479/28.03.2012 година по адм.д. № 3944/2012 година на ВАС, определението на Административен съд - Бургас е отменено, а делото е върнато на друг състав от същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на отменителното определение е посочено, че след като е бил сезиран с искане да „преразгледа случая”, административният орган е бил длъжен да образува административно производство по смисъла на глава седма от АПК, да го проведе и да се произнесе по неговата допустимост и основателност със съответния мотивиран акт (а не с писмото, предмет на оспорването), като при необходимост може да приложи нормата на чл. 30 от АПК. От своя страна съдът е следвало да проследи спазването на административно-производствените правила по издаването на оспорвания пред него акт като част от предмета на съдебния контрол за законосъобразност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването. Същата е депозирана в срока по чл.149 ал.2 от АПК и съдържа всички законоустановени реквизити.

Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр.54/13.06.2008 година, за неприключените производства за продажба на земя – частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 година), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто.

Съгласно § 27 от ПЗР на ЗИД на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 година, отм.), лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 година, могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет, а съгласно ал.2 – лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

§ 27. (1) Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

(2) Лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

Съгласно чл.5 ал.5 от КРБ, всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

В § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр.54/13.06.2008 година не е определен конкретен срок, с изтичането на който или нарочна дата, на която същият влиза в сила. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.5 ал.5 от КРБ, следва да се приеме, че законът влиза в сила 3 дни след обнародването, което в конкретния случай е на 17.06.2008 година.

С оглед на посочените разпоредби и датата на влизане в сила на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр.54/13.06.2008 година, следва да се приеме, че за да има право да претендира придобиване право на собственост върху процесните  55,14/952 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.620.307, представляващ УПИ VІІ-33 в кв.7 по плана на гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, жалбоподателката трябва да е собственик на законно построена върху парцела сграда, парцелът да е частна общинска собственост и молбата до кмета на общината да е подадена до 16.06.2008 година (денят преди деня, на влизане в сила на закона).

От представените по делото Акт № 4540 за частна общинска собственост (лист 43) и два броя нотариални актове за дарение на недвижим имот, по безспорен начин се установява наличието на първите две от посочените предпоставки - жалбоподателката е собственик на законно построена върху парцела сграда и парцелът е частна общинска собственост.

Спорът между страните по делото е относно срока, в който е подадено заявлението до кмета на общината. В оспореното пред съда писмо, кметът твърди, че същото е входирано в общинската администрация с вх.№ 91-00-352/ 14.07.2008 година, което се потвърждава от приложеното по делото заявление (лист 40), т.е. почти един месец след законоустановения срок. От своя страна, жалбоподателката твърди, че е правила опит да депозира заявлението за закупуване пред общинската администрация преди изтичане на срока, но то не е било прието от служителя, тъй като е липсвала скица на имота.

Същите твърдения жалбоподателката е изложила и пред административния орган, след като е била уведомена за издадената, от кмета на Общината, на основание чл.35, ал.3 и ал.6 от ЗОС и Решение на ОбС Бургас по т.34, т.III от проведеното на 20.05.2010 година заседание, Заповед № 2120 от 28.07.10 година. Във възражението си С. е поискала от кмета да съобрази причините, поради които не е спазила посочения срок и да „преразгледа случая”. Този петитум е следвало да бъде квалифициран като искане за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт, което производство е уредено в глава седма на АПК. След като е бил сезиран с такова искане, административният орган е бил длъжен да образува административно производство по него, да го проведе и да се произнесе по неговата допустимост и основателност със съответния мотивиран акт, а в случай, че намери, че искането има недостатъци - да приложи чл.30 от АПК.

Непровеждането не административното производство, с искане за което е бил сезиран, както произнасянето по искането с акт, който не отговаря на изискванията на чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед на което оспореното в настоящото съдебно производство писмо № 94-В-623/05.10.2010 година на кмета на Община Бургас е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне по реда на глава седма от АПК.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ отказ, съдържащ се в писмо № 94-В-623/05.10.2010 година на кмета на Община Бургас.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган - кметът на Община Бургас, като го задължава да проведе административно производство и се произнесе със съответния мотивиран акт по реда на глава седма от АПК по искането за възобновяване на производството по издаване на административен акт, обективирано във възражение вх.№ В-94-В-623/29.09.2010 година на В.К.С. ***.

 

Решението може да се обжалва - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.

 

                                                                                 

 

СЪДИЯ: