Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        977             от 02.06.2015 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                  2. Веселин Енчев

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галя Маринова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 764 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Заместник кмета на Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. ”Александровска” № 26 против Решение № 400/30.03.2015 г.,  постановено по НАХД № 122/2015 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № НП-11740/28.10.2014 г., издадено от Зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.189, ал.12 и чл.178д от ЗДвП на И.В.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – И.В.И.,  ЕГН **********,***, в съдебно заседание иска решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като сочи, че правилно е установено от районния съд наличието на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на И.В.И. против Наказателно постановление № НП-11740/28.10.2014 г., издадено от на Зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12 и чл.178д от ЗДвП на И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно – фактическото описание на нарушението в АУАН и НП не съдържа посочване, че жалбоподателят е паркирал автомобила на място, предназначено за автомобили, обслужващи или управлявани от хора с трайни увреждания, без да има това право;  а също така, че авторството на нарушението не е доказано по предвидения в закона категоричен и несъмнен начин.

Решението на Районен съд Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационният съд не установява твърдяните в оспореното решение процесуални нарушения във връзка със съставянето на АУАН и издаденото наказателно постановление.

Относно авторството на нарушението: Видно от жалбата, с която е сезиран районният съд, И.В.И. категорично е посочил, че „…Действително паркирах на паркомясто за инвалиди….“. В този смисъл, дори цитираните свидетели Топузов и Стоянова да не са възприели лично кое лице е паркирало автомобила на посоченото място, самият нарушител не оспорва този факт. Следователно, не е ясно защо първата инстанция е достигнала до извода, че административнонаказващият орган е задължен да представи за попълване писмена декларация за обстоятелствата по чл. 188 от ЗДвП, при положение, че още пред актосъставителя – св. С. И. е декларирал, че той е управлявал МПС.

Относно извършеното нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП:

Нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда хипотезите, в които се забраняват престоят и паркирането. Ал. 2 въвежда и други случаи, извън тези в ал. 1, в които е забранено само паркирането, като т. 4 въвежда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Нормата не въвежда изискване да се уточни, че лицето следва да няма право да паркира на това място. В жалбата на И. не се въвежда твърдение, че той е правоимащо лице във връзка с паркиране на подобно място.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд като неправилно следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 400/30.03.2015 г., постановено по НАХД № 122/2015 г. на Районен съд Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-11740/28.10.2014 г., издадено от Зам.кмета на Община Бургас

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.