Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Бургас, 13 февруари 2009г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

     СЪДИЯ:

    Л.А.

 

при секретар

М.В.

изслуша докладваното

от съдия

Л.А.

по адм.д. № 764/2007г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ

Жалбоподателят А.Г. *** е оспорил заповед №61/14.06.2007г. на началника на РДНСК Бургас, с която е разрешен достъпа и ползването на строеж „Кафе-експресо”, находящ се в УПИ VІІ-1458 в кв.85 по плана на ЦГЧ-Бургас с административен адрес гр.Бургас, ул.”Силистра”№4, приведен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и издадено разрешение за ползване №433 от 22.08.2002г. В жалбата твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и иска от съда да го отмени. 

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител упълномощен по закона за правната помощ ангажира писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза и иска да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна, тъй като не е установено обекта да е приведен в първоначалния си вид, както е предвидено според строителните книжа от 2002 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалнията си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Л.И.Т., чрез процесуалният си представител, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страната намира следното:

Жалбоподателят А.Ф.Г. е собственик на двустаен апартамент, заемащ югоизточната част от първи жилищен етаж (разположен над магазините) от сградата на ул.”Силистра” №4 гр.Бургас при граници на апартамента отдолу - магазини, отгоре - апартамент на Л.Т., от запад - апартамент на д-р П., от изток и юг -  границите на парцела, от север – външен зид към двора.

         С влязла в сила заповед № 153/29.07.2005г. на началника на РДНСК Бургас е забранен достъпа и ползването, считано от 08.08.2005г. на неприетия по установения ред строеж „Преустройство на кафе-еспресо, чрез пристройка”, находящ се в УПИ VІІ-1458, в кв.85, по плана на ЦГЧ-Бургас, преустроен и приведен в експлоатация от Л.И.Т..

С молба вх. №ГП-1010-02-304/08.06.2007г. Л.Т. е декларирал пред началника на РДНСК - Бургас, че е възстановил състоянието на обекта „кафе-еспресо” във вида му съгласно разрешение за ползване № 433/2002г. и е поискал да бъде извършена проверка на обекта, която да констатира наличието на тези обстоятелства, след което да бъде издадена заповед, с която да се разреши достъпа и ползването до обекта. Работна грапа от инспектори при РДНСК – Бургас, на 12.06.2007г. е посетила процесния строеж и е констатирала, че той е приведен в съответствие с одобрения на 27.05.2002г. архитектурен проект и към момента на проверката е във вида, съответстващ на разрешението за ползване. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 12.06.2007г. Въз основа на тези констатации административния орган е издал обжалваната заповед, като е приел, че са отпаднали предпоставките наложили издаването на заповед № 153/2005г. Обжалваната заповед №61/2007г. е съобщена на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне, видно от което е получена на 20.06.2007г. от неговата съпруга. Жалбата, сезирала настоящия съд, е подадена чрез административния орган на 04.07.2007г.

По делото е допусната и изслушана първоначална съдебно-техническа експертиза, която в заключението си посочва, че състоянието на обект „кафе-еспресо” отговаря на строителните книжа – одобрен проект, разрешение за строеж и разрешение за ползване. При огледа си вещото лице е установило, че изградения зид към двора на незаконната постройка е съборен и същата представлява навес с три стени. Установил е още, че постройката е била свързана функционално с основния обект посредством врата, която към момента на огледа е премахната и отворът е затворен, като е прекъсната функционалната връзка. Вещото лице е посочило още, че скритата ел. инсталация и водопроводната инсталация са прекъснати, като в ел.инсталацията няма напрежение.

 При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата предмет на настоящото производство е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административният акт, като проверява дали е издадено от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.222, ал.1 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на РДНСК-Бургас, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от Заповед №РД-13-040/30.01.2006г. на началника на ДНСК. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й – отпадане на предпоставките за забрана достъпа и ползването на процесния строеж, така и правните основания за издаване – чл.178, ал.7 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материално-правните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

За да намери приложение посочената разпоредба е необходимо да са налице елементите от нейния фактически състав. Съгласно чл.178, ал.7 от ЗУТ, след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната, и след заплащане на дължимите глоби и такси въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава или удостоверява от органите по чл.177. В конкретният случай заитересуваното лице Л.Т. фактически е ползвало строеж „Преустройство на кафе-експресо, чрез пристройка” без да е регистрирал въвеждането му в експлоатация и без надлежно удостоверение в този смисъл. Чрез пристройката, функционално свързана с основният строеж Кафе-експресо, последният се е отклонил от одобрените за него инвестиционни проекти и издаденото през 2002г. разрешение за ползване. По тази причина с влязла в сила заповед № 153/29.07.2005г. началника на РДНСК-Бургас е забранил достъпа и ползването на строежа. След писмено заявление на лицето от 08.06.2007г. работна група при административният орган установила, че обект Кафе-експресо е приведен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и издадено разрешение за ползване, а въз основа на тези констатации органът е издал обжалваната заповед, мотивирана с констатациите на работната група съставила констативният протокол от 12.06.2007г., а именно обекта е приведен в съответствие с одобрение на 27.05.2002г. архитектурен проект, същият е във вид, при който е издадено разрешението за ползването, премахната е вратата водеща към незаконно изградената пристройка, като отворът е затворен. Тези констатации се потвърдиха от установеното чрез съдебно-техническата експертиза. Вещото лице в заключението си категорично е посочило, че сегашното състояние на обект „Кафе-експресо”отговаря на строителните книжа. Въпреки, че по настояване на жалбоподателят е изследвана и пристройката, нейната съдба е предмет на административното производство, по което е била издадена заповед №РД-14-200/15.02.2006г. на началника на ДНСК, с която е наредено премахването й като незаконен строеж (л.35 и 36 от делото). Тези факти, касаещи премахването на пристройката не са относими към предмета на настоящия спор. Единственият релевантен факт е имали функционална  връзка между обект „Кафе-експресо” и пристройката - врата, който факт е изяснен по делото – вратата е премахната, а отворът е затворен. Вида на строителните материали използвани за затваряне на отвора са ирелевантни. Функционалната връзка посредством врата от Кафе-експресо към пристройката не е била предвидена съгласно инвестиционните проекти и разрешението за ползване и след като е премахната строежът е приведен в съответствие с тях.

Предвид изложеното, съдът намира оспореният административен акт за обоснован и законосъобразен, а оспорилата го жалба за неоснователна.

Разноски следва да се присъдят в полза на административният орган, но на основание чл.63, ал.1, б."а" от ГПК, във връзка с чл. 5, б. "в" от ЗДТ, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса за водене на делото с разпореждане от 30.07.2007г. на председателят на АС-Бургас. Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ГПК е категорична, че ако искът, в случая жалбата, бъде уважен, следващите се такси и разноски се възлагат на осъдената страна. В случай на отхвърляне на иска(жалбата), жалбоподателят не заплаща такси и разноски, от които е бил освободен по силата на закона. 

Мотивиран от горното Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А. Ф. Г. *** против заповед №61/14.06.2007г. на началника на РДНСК Бургас, с която е разрешен достъпа и ползването на строеж „Кафе-експресо”, находящ се в УПИ VІІ-1458 в кв.85 по плана на ЦГЧ-Бургас с административен адрес гр.Бургас, ул.”Силистра”№4, приведен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и издадено разрешение за ползване №433 от 22.08.2002г., като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването.

 

СЪДИЯ: