Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:           991                           05.06.2015г.                                    гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Станимира Друмева

Членове:           1. Станимир Христов

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 763 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Заместник кмета на Община Бургас  против решение № 161/18.02.2015г. постановено по НАХД № 111/2015г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № НП-9749/16.10.2013г. на зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.8, от ЗДвП на П.И.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – П.И.К.,***, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като поддържа изложените от касатора мотиви.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на П.И.К. против наказателно постановление № НП-9749/16.10.2013г. на зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8, от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушението е установено от орган, който няма подобна компетентност.

Решението на Районен съд Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Кои са компетентните длъжностни лица е указано в гл.VІ от ЗДвП „Права и задължения на службите за контрол“, като за общините те се определят от кметовете съгласно чл.167, ал.2 от ЗДвП. По смисъла на т.1 от последно посочената правна норма, тези служби контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. За Община Бургас съгласно представената пред районния съд (л.9) заповед № 3032/14.11.2012г. кметът на общината е определил такава служба да бъде Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ (УКОРС), като служителите от тази дирекция имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения и да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Като е достигнал до извод, различен от посочения, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.

Разгледано по същество, съставеното от административнонаказващия орган наказателно постановление е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно нормата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях; Видно от събраните по административнонаказателната преписка доказателства, в т.ч. съставения АУАН и приложените 4 броя снимки безспорно се установява, че управлявания от П.К. лек автомобил е бил паркиран на кръстовище, намиращо се между ул.Патриарх Евтимий и ул.Ал.Стамболийски.

Самият нарушител не оспорва тези факти в жалбата си до районния съд посочвайки, че е спрял малогабаритната си кола на посоченото кръстовище на част от тротоара с включени фарове. Заявява също, че при вземането на автомобила е заплатил такса около 50лв. за което не съжалява като хвали работата на общинската администрация, но възразява срещу наложеното му с настоящото наказателно постановление второ, според него, наказание от 50лв. За прецизност и в отговор на възраженията на нарушителя по които не е взел отношение районният съд следва да се посочи, че разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда отделни хипотези, при осъществяването на които следва да се наложи принудителната мярката преместване на превозното средство, когато то създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Паркирането на превозното средство върху кръстовище, ограничава видимостта на пешеходците и водачите на преминаващите превозни средства, поради което има и за последица създаване на опасност при преминаването на другите участници в движението. Ето защо, законосъобразно е разпоредено преместването на автомобила на жалбоподателя без негово съгласие, на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП. Тази норма предвижда заплащането на таксата за отговорното пазене на преместения автомобил, която се начислява от момента на уведомяването на районното управление на МВР, като таксата за отговорно пазене (т.нар. наказателен паркинг) е различна от налаганата глоба, която представлява санкция за самото извършителство на нарушението – в случая по чл.183, ал.4, т.8, от ЗДвП.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 161/18.02.2015г. постановено по НАХД № 111/2015г. на Районен съд Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-9749/16.10.2013г. на заместник кмета на Община Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                          2.