Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:823                                  15.05.2014г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На тринадесети май                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Й.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 762 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс.           

Образувано е по жалба на Ц.Н.Г., ЕГН-********** ***, озаглавена искова молба, против Решение № 94Ц-620-2/18.03.2014г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № ********** от 02.01.2014г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на осн. § 7 от ПЗР на ЗБДОО/2014г. е преизчислена пенсията, във връзка с изменението на § 5, ал.2 от ПЗР на КСО на Ц.Н.Г., ЕГН-**********.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв.С., който поддържа жалбата и навежда доводи за незаконосъобразност на административните актове и се иска тяхната отмяна от съда.

Твърденията са, че жалбоподателката се е пенсионирала на 27.12.2011г. при условията на § 5, ал.2 от ПЗР на КСО в изпълнение действащите тогава нормативни изисквания. Изискуемата възраст за пенсиониране до 31.12.2011г. е била 60 години за жените, съгласно съответната редакция на чл.68 от КСО. За недостигащите й месеци, изчислени в размер на 35 месеца, следвало да й се удържат по 0,2% до навършване на изискуемата възраст, т.е. 7% месечна удръжка до 21.11.2014г. Вместо това удръжката е 10,8% в продължение на 54 месеца, като административният орган погрешно е счел, че недостигащите месеци следва да се изчисляват към датата на издаване на разпореждането за пенсия, а не към датата на възникване правото на пенсия. Незаконосъобразно е позоваването на § 4б от ПЗР на НПОС, тъй като тази норма противоречи на нормативен акт с по-висша сила – закон.  Приема се за безспорно, че са налице изискуемите от § 5 от ПЗР на КСО предпоставки за пенсиониране на жалбоподателката, липсва спор относно методиката за определяне на пълния размер на пенсията й, размера на осигурителния й стаж и останалите относими към оспорваното разпореждане обстоятелства с изключение на размера на недостигащите й месеци до навършване на възрастта по чл.68, ал. от КСО, респективно момента от който Г. следва да започне да получава пълния определен размер на пенсията й. Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като преписката се върне на административния орган за постановяване на законосъобразен акт.

 Ответникът Директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение по съображения изложени в него.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Разпореждането под № ********** от 02.01.2014г. е издадено от Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас. В него е посочено, че то може да се обжалва пред ръководител на съответното в Териториално поделение на НОИ в тримесечен срок от получаването му съгл. чл.117 КСО. Жалбата е подадена на 19.02.2014г., т.е. в предвидения срок, пред горестоящия в йерархията административен орган, който с решението си го е потвърдил изцяло.  Така постановения от Директора на ТП на НОИ резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:      

Не се спори, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че с Разпореждане № ********** от 27.01.2012г. на Ръководителя на Отдел “Пенсии” при РУСО-Бургас е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, на основание §5, ал.1 от ПЗР на КСО на Ц.Г., като административният орган със своя акт е  приел за установено и по това не се спори, че същата има осигурителен стаж от ІІІ/ трета/ категория труд – 35 години, 06 месеца и 10 дни. Впоследствие с Разпореждане № ********** от 13.03.2012г. на основание §5, ал.1 от ПЗР на КСО е отпусната пенсията за ОСВ, в пълен размер на 289,28лв., като на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО е намален така определеният резултат с по 0,2% за всеки месец до достигане на пенсионната възраст по чл.68, ал.1 КСО. Преценено е, че съобразно влезлите в сила, считано от 01.01.2012г. изменения в същата разпоредба, довели до увеличаване на пенсионната възраст за получаване на пенсия за ОСВ с четири месеца за всяка календарна година до достигане на 63г. за жените, действаща от 01.01.2012г., Г. ще достигне пенсионна възраст на 21.07.2016г. На основание тази преценка е намалена на осн. § 5, ал.2 ПЗР на КСО пълната определена пенсия на жалбоподателката с по 0,2% на месец до достигане на този момент или общо с 10,8% за 54 месеца.

В законоустановения тримесечен срок по чл.117 КСО разпореждането е било обжалвано, като с Решение № 94Ц-620-2/18.03.2014г., Директорът на Териториално поделение на НОИ-Бургас е оставил в сила същото с аргумент, че пенсията по § 5 ПЗР на КСО в размер определен по реда на чл.70 и намален с 0,2 на сто за всеки месец недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 КСО, е подлежала единствено на корекция във връзка с промяната на §5, ал.2 ПЗР на КСО, считано от 01.01.2014г., при която коефициента от „0,2 на сто“ е променен на „0,1 на сто“. Посочено и е постановеното в бр.16 от 2012г. на ДВ разпореждане на §4б от ПЗР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно който пенсиите по §5 от ПЗР на КСО, отпуснати с разпореждания, издадени до 31.12.2011г. се изплащат от Учителския пенсионен фонд до изтичане на сроковете, които са определени в разпорежданията. Не е отчетено, че тази норма е отменена в ДВ, бр. 33 от 2013г., в сила от 01.01.2013г.

Така постановеното решение е неправилно поради следното:

В Кодекса за социалното осигуряване се съдържа разпоредба относно по-специфичното придобиване право на пенсия на учителите. Това е параграф 5 ал.1 от ПЗР на КСО, която посочва, че учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски стаж 30 години и 8 месеца за мъжете и 25 години и 8 месеца за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл.68, ал. 1 КСО.

Разпоредбата на чл.68 от КСО от своя страна урежда общите години и правила за пенсиониране, а на чл.94 КСО – датата от която се отпуска пенсията. Пенсиите по § 5 от ПЗР на КСО се изплащат от Учителския пенсионен фонд, който е създаден с отменения Закон за общественото осигуряване и ще съществува до 2020г., когато следва да се трансформира като Универсален пенсионен фонд.

Предпоставките, при които възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите са различни от общите условия, при които се пенсионират останалите категории осигурени лица. При преценката за наличие на материалното право на пенсия, в случая при условията на § 5 ПЗР на КСО, релевантно е действащото към този момент пенсионно законодателство. Изискванията за отпускане на пенсия по реда на § 5 ПЗР на КСО са учителски осигурителен стаж и навършена определена пенсионна възраст.

Според цитирания по-горе текст на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 КСО /в редакцията към датата на придобиване на това право/. Следователно предпоставките са две – възраст, като възрастта за пенсиониране /3 години по-рано от общата по чл.68, ал.1 КСО/ е 57г. за жените  до 31.12.2011г. и наличието на учителски стаж с определена продължителност. Законодателството съдържа точно и ясно определение за понятието учителски осигурителен стаж – това е стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни или възпитателни заведения, на директорите или заместник-директорите, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Като за такъв стаж се зачита и този на лица, заемащи длъжности, по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията на заемане на длъжност учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.  Именно на такива лица, които отговарят на посочените изисквания се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд.

Няма спор между страните, че към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение като учител – 23.12.2011г. жалбоподателката притежава изискуемата възраст – навършени 57г., осигурителен стаж над 25г. като учител и прекратено трудово правоотношение на същата длъжност. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства. В тази си част Разпореждане № ********** от 13.03.2012г. на ръководителя на “ПО” не е обжалвано, влязло е в сила и се преценя, доколкото оспорената от жалбоподателката част от административния акт и потвърдилото го решение на Директора на ТП на НОИ-Бургас, е обусловена и обвързана от същите обстоятелства.

Съгласно разпоредба на чл.19, ал.5 от НПОС право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност, отговарят на изложените по-горе условия. 

Чл.94 от КСО посочва от кога се отпускат пенсиите – от датата на придобиване на това право /т.е. от датата им на освобождаване от учителска длъжност/ и безспорно към тази дата се определят всички допълнителни тежести и условия, свързани с получаване на пенсиите, като срокове и т.н. Обратното би значело към един минал момент да бъде приложена материална правна норма от бъдещето.

При упражняването на придобито право на пенсия за ОСВ осигурителният орган преценява дали към датата на освобождаването на съответното лице е възникнало право на пенсия.  Именно това е направил и административният орган. Проверил е дали към датата на освобождаване на жалбоподателят от учителската длъжност същата е навършила 57 годишна възраст, т.е. възрастта по чл.68, ал.1 КСО /действаща до 31.01.2011г./, намалена с три години което обстоятелство е било налице. След като при тази редакция на разпоредбата на чл.68, ал.1 КСО е преценявано правото на пенсия, т.е. е била приложена диспозицията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, то същата редакция на чл.68, ал.1 КСО следва да бъде взета предвид и при прилагане в същото пенсионно производство на ал.2 на същия §5 от ПЗР на  КСО, уреждащ периода през който лицето ще взема намалената си по размер пенсия. Обратното би значело в едно и също производство за отпускане на пенсия при прилагането по едно и също време на две съседни разпоредби от един и същи нормативен акт, препращащи към една и съща трета разпоредба на същия нормативен акт, тя да се прилага в две различни редакции.

При възприемане становището на административния орган, че при преценка продължителността на получаване на намалената учителска пенсия по §5, ал.2 от ПЗР на КСО пенсионната възраст по чл.68, ал.1 КСО следва да бъде взета предвид в редакцията й към датата на постановяване на разпореждането за изменяне на пенсията на жалбоподателя, а не към датата на придобиване на правото, то в едно и също правоотношение биха били приложени две различни редакции на този член. Това обстоятелство е недопустимо с оглед материалноправния характер на разпоредбата на чл.68 КСО и общия правен принцип, че за правоотношенията се прилагат материално-правните норми в редакцията им действала към момента на възникване на съответното правоотношение. Тази редакция безспорно следва да бъде действащата към момента на откриване на административното производство материална разпоредба, тъй като изменената такава към същия момент не е съществувала в правния мир. В противен случай би бил налице правен абсурд – за лице пенсионирано преди 01.01.2012г. към който момент за определени се считат и всички тежести по отпуснатата пенсия, продължителността на периода с намалена пенсия да бъде определен съобразно бъдеща редакцията на правна норма, а не действащата такава към същия момент.

Неправилен е изводът на административния орган за неоснователност на жалбата обоснован с разпоредбата на §4б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която  пенсиите по § 5 от ПЗР на КСО, които са отпуснати с разпореждания, издадени до 31 декември 2011г., се изплащат от Учителския пенсионен фонд до изтичане на сроковете, които са определени в разпорежданията. Тази норма освен, че вече е отменена, има организационен и технически характер и цели да определи произхода на средства за изплащане на намалените учителски пенсии – УПФ или ОПФ и няма отношение към преценката на материално правните предпоставки за получаване на самата пенсия, тъй като обратното би значело и противоречие с нормативен акт от по-висока степен – КСО и би обосновало отказ същата разпоредба да бъде приложена. Възприемането на обратната тези би значело и това, че за лица придобили едни и същи осигурителни /пенсионни/ права, считано от един и същи момент преди 01.01.2012г., да бъдат определени различни пенсии, поставяйки размерът на същите в зависимост от такъв субективен елемент какъвто е волята на длъжностното лице дали да постанови разпореждане за пенсиониране преди или след 01.01.2012г. Последното представлява и форма на пряка дискриминация на всички лица по отношение на които се прилагат по-лошите условия, като не такова е било намерението на законодателя. (В този смисъл вж. Решение № 3137/5.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 14351/2012г., VI о.)

При действието на разпоредбата на чл.68, ал.1 КСО в редакцията преди 01.01.2012г. продължителността следва да бъде изчислена до навършване от страна на пенсионираното лице на шестдесет годишна възраст, а съобразно така установения брой месеци – с общ брой 35, следва да бъде определен и процента на намаление на спорната пенсия, който след последното изменение се намаля с коефициент 0,1 на сто за всеки месец.

Поради гореизложените съображения и с оглед правилото на чл.173, ал.2 от АПК, административният акт в обжалваната му част следва да бъде отменен, а преписката върната на органа по социално осигуряване за определяне размера на срочната пенсия и периода на получаването й на осн. § 5, ал.2 ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение, като при този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят и направените разноски.

Мотивиран от това Административен съд Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   Решение № 94Ц-620-2/18.03.2014г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № ********** от 02.01.2014г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на осн. § 7 от ПЗР на ЗБДОО/2014г. е преизчислена пенсията, във връзка с изменението на § 5, ал.2 от ПЗР на КСО на Ц.Н.Г., ЕГН-**********

ВРЪЩА административната преписка на РУ“СО” гр.Бургас за определяне размера на срочната пенсия и периода на получаването й на осн. §5, ал.2 ПЗР на КСО, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт /ТП на НОИ град Бургас/ да заплати на Ц.Н.Г., ЕГН-**********, сумата от 200лв. /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: