РЕШЕНИЕ

№ 923

град Бургас, 11.05.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас – трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров

при секретар И. Л., след като изслуша докладваното от съдията  Димитров административно дело № 761 по описа за 2018 г. на Административен съд – Бургас, постанови следното:

Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от Т.С.С. с ЕГН ********** ***, в качеството му на мл. Инспектор в група „ОП“ към РУ Сунгурларе, при ОД на МВР срещу заповед № 454з-72/15.03.2018г. на Началника на РУ Сунгурларе, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.197, ал.1, т.2 му е наложено дисциплинарно наказание по чл.199, ал.1, т.6 и чл.204, т.4 ЗМВР„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

В жалбата оспорващият навежда доводи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че в атакуваната заповед, дисциплинарно-наказващият орган в лицето на Началника на РУ Сунгурларе не е описал подробно и коректно фактити и обстоятелствата около соченото нарушение, както и доказателствата, посредством които те са били приети за доказани. На следващо място е счел, че липсват изискуемите реквизити по чл.210 ЗМВР. Претендира да са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Изразява мнение, че преди издаване на заповедта не е бил запознат с цялата преписка и установената с нея фактическа обстановка.

В съдебно заседание оспорващият С. се явява лично и поддържа депозираната пред съда жалба.

В съдебно заседание ответникът Началник на РУ Сунгурларе се явява лично, като оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Административен съд - Бургас, трети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Т.С.С. към момента на извършване на твърдяното от административния орган дисциплинарно нарушение заема длъжността младши инспектор в група Охранителна полиция при РУ Сунгурларе, към ОД на МВР Бургас.

В това си качество, същият е изпълнявал наряд за времето от 18,00 часа на 29.12.2017г. до 06.00 часа на 30.12.2017г. по утвърден седмичен график. Спорен по делото в тази хипотеза е фактът на напускане на работното място и по- точно обстоятелствата около напускането му и времето на напускане.

Неизвестно от кого, при началникът на РУ Сунгурларе постъпили данни за извършено във връзка с това дежурство дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя Т.С..

По повод на такапостъпилата информация Началникът на РУ Сунгурларе постановил своя заповед №454з-2/02.01.2018г. извършване на проверка във връзка със станалите му известни обстоятелства, като проверката следвало да бъде извършена от  Д. К. – началник група  „ОП“ в РУ Сунгурларе. Предоставеният срок бил едномесечен, което се установява от разпореждането проверяващия да изготви справка, която да бъде представена на Началника на РУ Сунгурларе на 02.01.2018г. Жалбоподателят бил запознат с въпросната заповед на 03.01.2018г., като изготвил докладна записка на 18.01.2018г. Посочената справка била регистрирана под №454р-1534/08.02.2018г. В същата проверяващият е записал, че за изясняване на случая са били събрани докладни записки (изготвени преди откриване на производството по случая, видно от датите на изготвяне на приложените по делото такива) и прилагане на заверени копия  от служебна документация.

Наред със събраните по случая докладни записки било посочено и това, че на 17.01.2018г. проверявашият е извършил преглед на видеозаписа от камерите в сградата на РУ Сунгурларе, от които било видно, че в 05,55ч. жалбоподателят напуснал сградата , влязъл в личния си автомобил и се отправил към кръстовището на улиците Ботев и Левски. Предложено било на Т.с. да бъде наложено дисциплинарно наказание ‚писмено предупреждение“ за срок от три месеца.  Според административният орган и постановеният от него акт напускането на работното място  се е случило 5 мин. преди изтичане на времето за дежурство, т.е. в 5,55 часа на 30.12.2017г.,

По повод на регистрираното на камерите ранно напускане на сградата на РУ Сунгурларе били изискани обяснения от имащите отношение по случая колеги на жалбоподателя. Такива дали Д. Р., Д. Д. и М. Я. Копия на записа от камерата не били направени и към настоящия момент, видно от обясненията не ответния орган, не се съхраняват.

Наред с това, на 07.02.2018г. на жалбоподателя била връчена покана за даване на писмени обяснения, с която жалбоподателят бил поканен на 08.02.2018г. в 17,00 часа да се яви в кабинета на старши инспектор Д. К., за да даде писмени обяснения. Такива по преписката са представени с вх.№ УРИ – 454р1558/09.02.2018г. Направените в справката предложения били одобрени от Началника на РУ Сунгурларе, който с покана рег.№454р-2447, екз. №1 от 12.03.2018г., връчена му на същата дата, поканил Т.С. да се яви на 15.03.2018г. в 16.30 часа в кабинета на началника на РУ Сунгурларе за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорваният акт е бил постановен от адм. орган на същата дата - 15.03.20018г.  С него на проверяваното лице било наложено дисциплинарно наказание, съобразно предложението на проверяващия. Същата заповед била връчена на С. на съшата дата в 17.30часа. В същата административният орган е възприел фактическата обстановка, изложена в справката на разследвалия нарушението ст. инспектор К..

Фактите, възприети в оспорения административен акт кореспондират с приетото за установено и по настоящото дело, поради което Съдът приема, че те  отговарят на обективната истина. Същите съдът възприема по начина описан по-горе в настоящото решение, като ги установява от събраните по делото доказателства чрез допустимите процесуални доказателствени средства, а именно цитираните по-горе и представени по делото писмени доказателства – пълна служебна преписка на административнонаказващия орган.

При така установената фактическа обстановка от събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд Бургас прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3, вр. чл.197, ал.1, т.2 ЗМВР. На оспорващия е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР. Нормата на чл.204 определя органите, компетентни да налагат дисциплинарни наказания на служебния състав на МВР. Видно от приложената по делото Кадрова справка л.90, оспорващият заема длъжност към момента на извършване на твърдяното нарушение по служебно правоотношение – „началник отдел разследване при ОД на МВР – Бургас“. Съгласно чл.204, т.3 ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР ( сред тях е и Директорът на ОД на МВР – Бургас е компетентен да налага на ….. служителите от ….. ръководни длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР. Наказанието на оспорващия е по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР /писмено предупреждение за срок от 4 месеца/. Ето защо дисциплинарното наказание е наложено от материално компетентен орган, съгласно чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР, вр. чл. 197, ал. 1, т.1 от ЗМВР. Дисциплинарно - наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител, (л.18) . 

Заповедта обаче, Съдът намира като издадена при допуснати редица процесуални нарушения, някои от тях явяващи се съществени по смисъла на закона. На първо място, от събраните по делото писмени доказателства става ясно това, че извършената проверка от ст. инспектор Д.К., ведно с дадените в хода й обяснения, касаят провеждане на административно производство за установяване на противоправни действия по анонимен сигнал (доколкото липсва конкретика за това кой е уведомил началника за твърдяното нарушение), което съобразно разпоредбата на чл.13 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-470 от 27.04.2015 г. е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.15 от същата инструкция обаче, „По анонимни сигнали могат да се извършват проверки, когато се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служител на МВР (известен или неизвестен) е извършил дисциплинарно нарушение.“ Поради изложеното, такаразвилото се производство не е при условията на допуснато съществено процесуално нарушение, като разбира се липсва ограничение доказателства събрани преди откриване на производството, също да бъдат използвани в процесното, стига то да е проведено по начин, който да гарантира правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка, съществено е изискването на закона да бъде уведомен служителят за откриване на самото производство, доколкото per argumentum a contrario, от разпоредбата на чл.206, ал.5 ЗМВР то следва да бъде проведено в присъствието на самия служител, за да има възможност същия да преценя представените доказателства и да сочи такива в своя полза, в съответствие с разпоредбата на чл.206, ал.4 АПК. Т.е. същият има право да присъства при разпитите на свидетелите, респ. да се запознава с обясненията на имащи отношение по случа лица, да прави бележки да сочи нови или допълнителни доказателства (или да ангажира свой колега със същите права и функции (чл.205, ал.3 ЗМВР), като всичко това цели да гарантира правото на защита на жалбоподателя и установяването на обективната истина в производството. Тези процесуални права на С. са били гарантирани в настоящото производство.

Наред с това, гаранция за зачитане правото на защита на жалбоподателят е и предоставената му възможност в изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал.1 ЗМВР да бъде изслушан, респ. да бъдат приети писмените му обяснения, което изискване както бе спомената също е спазено в конкретното производство. Не на последно място, следва да бъде посочено и това, че наказанието е наложено в рамките на срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

В конкретния случай, видно от справката на л.20 от делото на 08.02.2018г. административно наказващият орган  - Директор на ОД на МВР е бил запознат със справката на назначената комисия. Именно в същата справка се правят констатациите и изводите за допуснато дисциплинарно нарушение, на което като автор се сочи жалбоподателя, като се прави и предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Т.е. става ясно, че към 08.02.2018г. административно наказващият орган е бил наясно с обстоятелствата, които се явяват основание за постановяване на спорната заповед, т.е. с констатираното нарушение и неговия автор. Заповедта е постановена на 15.03.2018г. , т.е. в рамките на срока по чл.195, ал.1 ЗМВР.

Относно приетото за доказано административно нарушение.

І. По твърдението за наличие на допуснато дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1, т.6 ЗМВР.

За да бъде установено наличието на подобно дисциплинарно нарушение от страна на Т.С., следва да бъдат преценени следните обстоятелства: 1. Налице ли е соченото в оспорената заповед действие по напускане на работното си от страна на жалбоподателя преди изтичане на наряда. 2. Налице ли е от субективна страна на деянието проявена форма на вина – умисъл или небрежност.

С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Чисто формално, вписаното в заповедта правно основание – чл. 199, ал.1, т.6 ЗМВР, съответства на изложеното в същата фактическо основание, но самото дисциплинарно нарушение остава недоказано.

В конкретния случай, както бе коментирано по горе, от събраните по делото доказателства и обективните находки по преписката изобщо не може да бъде направен извод, как е установен точния час на излизане на С. от сградата на РУ Сунгурларе. На следващо място следва да бъде направено уточнението, че той не следва да бъде приеман като съвпадащ с момента на напускане на работа, тъй като изпълнението на вменените на служителя функции видно от докладните по дежурството, не е свързано единствено и само с престой в сградата на на районното управление. Присъствието с униформа в рамките на наряда пред сградата, около нея или дори в рамките на територията, за която отговаря длъжностното лице следва да се приема за присъствие на работа. Обратното би формализирало изпълнението на служебните функции до степен при всяко излизане от сградата на районното управление да следва от времето за наряд да се вади времето на отсъствие от тази сграда, ирелевантно от изпълняваните извън нея функции.

Не се спори, че длъжностното лице-жалбоподател не е информирало застъпилия дежурен Д. Димов, но дори това обстоятелство да представлява нарушение на дисциплината, то категорично се отличава правно и фактически от състава на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран.

На второ място липсват категорични доказателства и за това, че от субективна страна жалбоподателят е осъзнавал и е искал това или е допускал , че напуска преждевременно работата си. В тази връзка няма данни застъпилият дежурен, който се сочи да е очевидец, да му е обърнал внимание, което жалбоподателят от своя страна да е игнорирал. Неясен остава и източникът на информация касателно възприетото от органа за точно астрономическо време, дококото обяснения в тази насока не са събирани, а не е запазен и записът от охранителната камера в сградата.  

На следващо място необоснован остава също и вида и размера на наказанието, определено от страна на административния орган. Дори хипотетично да бъде възприета тезата на началника на РУ Сунгурларе за допуснато нарушение на служебната дисциплина от страна на С., то по интензитета си, последиците или по-скоро липсата на вредни такива следва да се счита за толкова незначително, че следва да бъде преценено като маловажно по смисъла на чл.198, ал.1 ЗМВР, тъй като отклонението се явява незначително по смисъла на чл.198, ал.2 ЗМВР, в който случай единственото допустимо наказание е мъмрене. Още повече, че по делото липсват твърдения или данни за допуснати от Т.С. предходни дисциплинарни нарушения, които да обосновават налагането на по-тежко по вид спрямо най-лекото, наказание, при все данните от кадровата справка на С. (л.47), че същият е награждаван еднократно – на 12.12.2017г. с индивидуална парична награда.

Предвид изложеното по горе, проведеният съдебен контрол установи неспазване на материално-правните разпоредби както и съществени нарушения на процесуални правила, поради което издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да се отмени като незаконосъобразен административен акт. 

По изложените по-горе съображения, обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Искане за присъждане на разноски не е правено и съдът не дължи произнасяне по такова.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Бургас

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ Заповед № 454з-72/15.03.2018г. на Началника на РУ Сунгурларе, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.197, ал.1, т.2 на Т.С.С. с ЕГН ********** ***, е наложено дисциплинарно наказание по чл.199, ал.1, т.6 и чл.204, т.4 ЗМВР„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.

                       

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

 

.