Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1057                      17.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На дванадесети юни,                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:   Станимир Христов

Членове:       1.  Румен Йосифов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 760 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„Румяна Зафирова”, ЕИК-102213838, гр.Бургас, ж.к.Лазур, бл.1, вх.Г, ет.3, против решение № 409 от 11.03.2014г., постановено по НАХД № 5176/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-02024007/19.09.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), на осн. чл.413, ал.1 от КТ й е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 500 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас излага становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на ЕТ„Румяна Зафирова” против НП № 02-02024007/19.09.2013г. на директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № 3 от 23.02.2010г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, обн. ДВ бр.19/2010г. (Наредба №3), на осн. чл.413, ал.1 от КТ, й е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че в качеството на работодател не е подала в законоустановения срок до 30.04.2013 г. в ДИТ-Бургас декларация за 2012 г. за местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работещите, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки. Тези факти не спорни по делото, като не е спорно, че ЕТ„Румяна Зафирова” е подала изискуемата декларация няколко дни по-късно – на 08.05.2013г.

С обжалваното решение № 409 от 11.03.2014г., постановено по НАХД № 5176/2013г. районният съд е потвърдил това наказателно постановление, излагайки лаконични мотиви за това, че както актът, така и НП са издадени от при спазване на процесуалните правила, приетата фактическа обстановка е доказана по категоричен начин и правната квалификация е определена законосъобразно. Районният съд без да изложи мотиви защо нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, въпреки възраженията на жалбоподателя за това, е счел по отношение на санкцията, че НП следва да бъде потвърдено и в частта касаеща размера на наложената имуществена санкция в размер на 500 лева, която според него е съответна на обществената опасност на деянието и е към минималната определена от закона. Последният извод обаче не е верен, защото чл.413, ал.1 от КТ за който е санкциониран жалбоподателя, предвижда санкция от 100 до 500лв.

Решението на Районен съд Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Съгласно чл. 15 от ЗЗБУТ (изм. и доп. ДВ, бр.18 от 2003г., изм., бр.108 от 2008г.) (1) (доп. ДВ, бр.12 от 2010г.) Лицата по чл.14, ал.1, с изключение на тези, които за своя сметка работят сами, подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година. Параграф 4б от Преходните и заключителни разпоредби на закона удължава по изключение срока до 30 юни 2010 г., но само за декларациите по чл.15 за 2009г.

По делото не се спори, че декларация не е подадена. Изтъкват се доводи за липса на вредни последици и маловажност на случая. Съдът намира нарушението за доказано по безспорен начин. Касае се за извършено деяние от работодателя, чрез бездействие. Нарушението е на просто извършване, което означава, че общественоопасните последици са възникнали с факта на осъществяването му. Като не е подал декларация по чл.15 от ЗЗБУТ, касаторът е осъществил от обективна страна признаците от състава на административното нарушение, визирано в същия законов текст. Законодателят е целял да дисциплинира работодателите, като ги ангажира всяка година да оповестяват в компетентната инспекция по труда данните относно дейността си. По този начин е въведена защита на интересите на работниците и служителите и са предоставени гаранции, че правата им ще бъдат спазвани.

При така изяснена фактическа обстановка съдът счита, че административно-наказващият орган е дал правилна и законосъобразна квалификация на деянието, а жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП, като не е подал декларация в срока по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ. Работодателят не е положил дължимата грижа и не е проявил необходимата инициатива, за да изпълни срочно вменените му задължения за подаване на съответната информация в Инспекция по труда, като по този начин обезпечи законосъобразното функциониране на трудовите правоотношения в предприятието.

Съдът не приема изтъкнатите доводи, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и деянието следва да се квалифицира като маловажен случай, тъй като извършеното не разкрива по-малка степен на обществена опасност, в сравнения с деянията от същия вид.

Наложеното административно наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.1 от КТ, но при определяне на същото наказващият орган не е съобразил факта, че деянието е извършено за първи път, жалбоподателят не оспорва факта на неговото осъществяване, като все пак е подал декларацията осем дни след изтичане на срока, което следва да бъде разгледано като смекчаващо вината обстоятелство. Ето защо според настоящия състав наказанието трябва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН имуществена санкция в размер на 100 лева се явява адекватна и справедлива на тежестта на извършеното, като в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 409 от 11.03.2014г., постановено по НАХД № 5176/2013г. по описа на Районен съд Бургас и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-02024007/19.09.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което за нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, на осн. чл.413, ал.1 от КТ на ЕТ„Румяна Зафирова”, ЕИК-102213838, е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 500 лева, като намалява размера на същата на 100 лева, а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.