Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№: 669                                  10.04.2018г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                        IІІ-ти състав

На двадесет и осми март                               две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

        Председател: Чавдар Димитров

Секретар: И.Л.

Прокурор: Т.С.

като разгледа докладваното от съдия Димитров

административно дело № 75 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Е. А.К.,***, ЕИК-***, гр.Несебър, ул.Еделвайс №10, за присъждане на обезщетение на имуществени в размер на 385лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1038/2017г. на Районен съд - Несебър, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.12.2016г. до окончателното изплащане.

Искът е предявен от младши адвокат Я.К. ***, като след указания от страна на съдебния състав е представено (в кориците по а.х.д. №175 по описа на АС Бургас за 2018г.) и екземпляр от исковата молба приподписан от страна на самия ищец. Съгласно чл.20, ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата, младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения и младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. При това положение според съдебния състав е налице пречка за младшия адвокат да осъществява процесуално представителство пред административните съдилища, което му е било указано. Нормата е упълномощителна по своя характер, като изброява лимитативно съдилищата и инстанциите, пред които е допустимо процесуално представителство от страна на мл. Адвокат, като административните съдилища не са сред изрично посочените.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 413/13.12.2016г., издадено от вр.и.д. кмет на Община Несебър, ищецът е ангажирал адвокат, който го е защитавал пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 385лв. Това НП е било отменено от съда с решение №441 от 02.10.2017г. на Районен Съд Несебър по АНХД № 1038/2017г., поради което претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от деня на издаването на НП – 13.12.2016г. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява от надлежноупълномощен адвокат.

Ответникът Община Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по исковата молба, не прави искания и не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му. Счита, че претендираните разноски следва да бъдат присъдени съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С НП № 413/13.12.2016г., издадено от вр.и.д. кмет на Община Несебър, на ищеца Е. А.К. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движението на територията на Община Несебър (Наредба №1), на основание чл.3, ал.3, във връзка с чл.61, ал.3 от същата наредба, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв., за това, че на 01.08.2016г., около 1.40 часа, в гр.Несебър на централната алея, в бар „Амора“, като управител на заведението, разрешава и допуска използването на озвучителна техника без необходимата шумоизолация, като заведението се намира в непосредствена близост до хотелски комплекси, с което виновно нарушил чл.3, ал.1 от Наредба №1.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд - Несебър, за което е образувано НАХД № 1038/2017г. С решение № 441/02.10.2017г., съдът е отменил НП. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 18.10.2017г. – датата на изтичане на 14-дневния срок в полза на АНО за оспорването му пред касационна инстанция. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – младши адвокат Я.К. ***. Видно от представения при провеждане на откритото съдебно заседание пред районния съд договор за правна защита и съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 385лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 1500лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от вр.и.д. кмет на Община Несебър, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Общината е юридическото лице, съгласно чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а кметът само представлява същата на основание чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на 1500лв. изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 385 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият притежава свободата и правото на лична преценка да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 385лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от установяване на увреждането, което е станало с влизане в сила на съдебното решение по неговата отмяна, т.е. от 18.10.2017г.

Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 385лв. е над минималния размер за подобни дела, но предвид липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост, включае дължимата законна лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно – 18.10.2017г.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2017г. (л.13). Видно от същия, негов предмет е както изготвяне на жалба (т.е. искова молба), така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Предмета на такадоговореното във втората му част е незаконосъобразен, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.5 и ал.6 от Закона за адвокатурата. Самият младши адвокат е действал противоправно, като е договорил да извърши процесуални действия, недопустими, съобразно императивните правила на цитираните по-горе норми. В този случай, присъдена в полза на ищеца следва да бъде единствено сумата за изготвяне на исковата молба, която на основание чл.9, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малко от 300,00 лева, дори и при материален интерес под 1000,00лв. 

Ето защо при този резултат на настоящото дело и при липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, тази сума следва да му бъде заплатена от ответника, ведно с присъдените такива по съществото на спора.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Община Несебър, ЕИК-***, гр.Несебър, ул.Еделвайс №10, да заплати на Е. А.К.,***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 385лв. (триста осемдесет и пет лева), вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1038/2017г. на Районен съд – Несебър, ведно със законната лихва върху сумата от 385,00 лева, считано от 18.10.2017г.  до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенция на  Дилян Валентинов Аскеров с ЕГН ********** в частта за присъждане на лихва за забава върху главницата от 385,00 лева за периода от 13.12.2017г. до 18.10.2017г.

ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК-***, гр.Несебър, ул.Еделвайс №10, да заплати на Е. А.К.,***, сумата от 310лв. (триста и десет лева), представляваща направени разноски по настоящото дело.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователено искането на Е. А.К.,*** за присъждане на разноски в настоящото производство за горницата над 310,00 лева до пълния размер на претенцията от 410,00 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                             СЪДИЯ: