Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        1141/27.06.2014                   град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

 

              Председател:   Таня Евтимова

  Членове:   1. Галина Радикова

                      2. Златина Бъчварова

 

при секретаря Г.Ф. и прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 75 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Ц.П. ***, против решение № 225/09.12.2013г., постановено по НАХД № 388/2013г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 410713/27.08.2013г., издадено от началника на РУП Айтос към ОДМВР Бургас и наложената на касатора глоба в размер на 3 000 лева на основание чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от същия закон. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С., който поддържа заявената претенция без да ангажира доказателства.

Ответникът по касация – началникът на РУП - Айтос не се представлява в процеса и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас пледира за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по жалба на Ж.Ц.П. *** против наказателно постановление № 410713/27.08.2013г., издадено от началника на РУП Айтос към ОДМВР Бургас, с което му е наложена глоба в размер на 3 000 лева на основание чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от същия закон. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Айтос потвърждава наказателното постановление като приема за доказано, че на 20.08.2013г. жалбоподателят П. е управлявал влекач „Скания” по републиканската пътна мрежа (главен път I-6 Бургас, с.Венец, на КПП, гр.Айтос в посока от гр.Айтос към гр.Бургас) без да е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за 2013г. Фактическата установеност, съдът е обосновал със събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е формирал решаващия си извод за съставомерност на деянието.

Решението на Районен съд – Айтос е правилно и следва да се остави в сила.

Изложените в касационната жалба основания за касиране на решението са неоснователни. В нея дословно са пресъздадени възраженията пред първата инстанция и установените по делото факти. Според разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция - глоба за водача в размер от 3 000 лева (чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП). В настоящия случай първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателственото значение на релевантните за спора юридически факти и изводът му, че деянието е съставомерно е правилен и обоснован. Безспорно е установено по делото, че на 20.08.2013г. касаторът е управлявал влекач по главен път I-6 Бургас, с.Венец, който е част от републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса, поради което отговорността му е ангажирана законосъобразно. Действително пред първоинстанционния съд е представен винетен стикер с перфорация 20.08.2013г. – датата на извършената проверка, но не е представен фискален бон, който задължително се издава при закупуването му и който съдържа задължително дата и час. Предвид това няма как да се установи дали винетния стикер е бил на разположение на касатора преди и по време на извършената проверка.  

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за касиране.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225/09.12.2013г., постановено по НАХД № 388/2013г. по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………….......           

 

 

ЧЛЕНОВЕ: ……………………......

 

 

         2……………………......