Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 355          Година 22.03.2011       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А. 

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 75 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Бони Комерс” АД, гр.Бургас, Промишлена зона „Запад” - Фуражен завод с ЕИК 110013374, представлявано от изпълнителния директор Ради Ангелов Рашев против решение № 67/29.12.2010г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки № ИТ-00-15858/16.12.2010г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,  оспорва жалбата и моли да се постанови решение с което да се потвърди обжалваното постановление, потвърдено с решение на директора на ТД на НАП гр.Бургас.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С молба вх.№ ИТ-00-15738/14.12.2010г. (л.27 от делото), до ТД на НАП гр.Бургас, директора на Дирекция „ОУИ”, жалбоподателя е поискал на основание чл.153, ал.3 от ДОПК да бъде спряно производството по принудителното изпълнение върху вземане, установено по основание и размер с ДРА № 02251000060 от 16.11.2010г. издаден от главен инспектор по приходите при ТДД гр.Бургас. Към молбата е приложен оригинал на банкова гаранция № 0071294 от 10.12.2010г. издадена от „Алфа Банк – Клон България” АД, с валидност до 16.11.2011г. 

С постановление за налагане на обезпечителни мерки № ИТ-00-15858/16.12.2010г. (л.24 от делото) издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, на основание чл.195, ал.1/чл.200 от ДОПК, във връзка с чл.201-207 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки, като е посочена  представената банкова гаранция. Постановлението е връчено на 17.12.2010г.,  обжалвано е в срок с жалба вх.№ ИТ-00-15858#1/27.12.2010г.(л.20-21 от делото) и с решение № 67/29.12.2010г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас е потвърдено. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл.153, ал.3 и ал.4 от ДОПК спиране на изпълнението на ревизионния акт може да стане само при наличие на направено обезпечение, в размер на главницата и лихвите. Когато това представено обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и покрива размера на установените с ревизионния акт публични задължения, решаващия орган спира изпълнението. Посоченото е, че при внимателния прочит на чл.153, ал.5 от ДОПК, следва, че за да се спре изпълнението освен представянето на безусловна и неотменяема банкова гаранция, следва да бъдат извършени и последващи действия от страна на публичния изпълнител – налагане на обезпечителните мерки. Действията на публичния изпълнител приключват с издаването на постановление, което е част от фактическия състав по спиране на изпълнението, при обжалване на ревизионен акт. В случая има една особена обезпечителна мярка и процедура, която е възможна само при обжалване на ревизионен акт и тази мярка има действие в този си вид, само до момента на окончателното решаване на спора относно дължимостта на публичните вземания. След този момент, тази обезпечителна мярка преминава в съответната обезпечителна мярка (чл.198, ал.1 от ДОПК) или съответния изпълнителен способ (чл.215 от ДОПК). Решението е връчено на 05.01.2011г. и с жалба вх.№ ИТ-0015858#4/07.01.2011г. е обжалвано по съдебен ред.       

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал.2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200-чл.207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.

В издаденото от главния публичен изпълнител постановление за налагане на обезпечителни мерки е описана представената от жалбоподателя банкова гаранция, тоест извършено е обезпечение с мярка, която не е предвидена в закона. От постановлението не става ясно, как ще бъде извършено обезпечението, след като от законодателя не е предвидена както такава мярка, така и начина за нейното извършване. Също така, след като в описаната от публичния изпълнител банкова гаранция изрично е посочено, че тя е безусловна и неотменяема, задълженото лице няма как да се разпореди с нея, тоест същата безспорно обезпечава задължението на лицето и сумите по него могат да бъдат събрани от издателя на гаранцията. С предоставянето на оригинала на банковата гаранция на приходната администрация, лицето губи фактическата възможност да се разпорежда с тази гаранция и налагането на обезпечението от страна на публичния изпълнител не води до променя както на характера на гаранцията, така и на възможността на лицето да се разпорежда с нея.

Отмяната на наложената обезпечителна мярка е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл.197, ал.3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл. 195 ал. 5 от ДОПК. От своя страна разпоредбата на чл.195 ал.2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. С представянето на безусловна и неотменима банкова гаранция, законодателя е презумирал, че събирането на публичното задължение няма да бъде затруднено или невъзможно, тоест не са налице основанията за налагане на обезпечението. В случая банковата гаранция е представена, преди налагането на обезпечението от главния публичен изпълнител, тоест изначално не са били налице основанията за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.195 и сл. от ДОПК, поради което обезпечителната мярка, следва да бъде отменена. 

В допълнение следва да се има в предвид и че в потвърждаващото решение на директора на ТД на НАП гр.Бургас, неправилно е прието, че съгласно чл.153, ал.5 от ДОПК за да се спре изпълнението освен представянето на безусловна и неотменяема банкова гаранция, следва да бъдат извършени и последващи действия от страна на публичния изпълнител – налагане на обезпечителните мерки. В чл.153 ал.4 и ал.5 от ДОПК са предвидени две самостоятелни и не зависими една от друга хипотези за спиране изпълнението на ревизионния акт. При наличието на предпоставките на чл.153, ал.4 от ДОПК – ако е предоставено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книги и е в размер на главницата и лихвите,  решаващия орган е длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт, без да е необходимо извършването на каквито и да е допълнителни правни и фактически  действия, както и действието на спирането не е поставено в зависимост от извършването на такива. Същевременно в ал.5 на чл.153 от ДОПК на решаващия орган е предоставена възможност да извърши преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение дали да спре или не изпълнението на ревизионния акт, като едва след извършването на тази преценка, той задължава компетентния публичен изпълнител да наложи обезпечителни мерки върху предоставеното, като обезпечение имущество и спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки. Както беше посочено, това са две самостоятелни хипотези за спиране на изпълнението на издаден ревизионен акт, за приложението на всяка от които са предвидени различни основания,  компетентния орган разполага с различни правомощия, постановяването на спиране на изпълнението на ревизионния акт се извършва по различен ред и има действие от различен момент, поради което е недопустимо тяхното смесване. 

На основание чл.197, ал.4 от ДОПК, решението по делото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ обезпечителна мярка наложена с постановление за налагане на обезпечителни мерки № ИТ-00-15858/16.12.2010г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, чрез описване на представената от „Бони Комерс” АД, гр.Бургас Банкова гаранция № 0071294 от 10.12.2010г. издадена от „Алфа Банк – Клон България” АД, с валидност до 16.11.2011г., потвърдено с решение № 67/12.12.2010г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: