Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№872

 

гр. Бургас, 23. 05. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Гинка Фортунова и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 758/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К.С.К., против решение № 420/13.03.2014г., постановено по н.а.х.д. № 357/2014г. на Районен съд гр. Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 4127/15.11.2013г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и е постановено отнемане на 6 контролни точки.

Касаторът твърди, че решението в оспорената му част е неправилно. Поддържа, че нарушението за което е наказан е маловажно и няма пречка да се състави фиш. Иска да бъде отменено решението на съда, а по съществото на спора и наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас формира заключение, че съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно решение е изцяло законосъобразно. 

Правилно районния съд е приел, районния съд е приел, че К.С.К. е извършил нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Правните изводи на районния съд са обосновани и изцяло се споделят от касационната инстанция.

Не се спори по извършване на нарушението, което е установено и в първоинстанционното съдебно производство.

Претенцията на касатора е за маловажност на нарушението, което е следвало да се санкционира с фиш.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, а санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП постановява, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който: не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Неоснователно е възражението на касатора, че административно-наказващия орган не е следвало да му състави акт за установяване на административно нарушение, тъй като извършеното нарушение е маловажен случай, за което е следвало да бъде наказан с издаване на фиш.

Този извод се извежда от систематичното и логично тълкуване на приложимите правни норми. За нарушението, което е установено от наказващия орган, законодателят е регламентирал конкретно установено наказание – глоба от 50 лева, а съгласно чл. 186, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП при маловажни случаи на нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена глоба с фиш в размер до 50 лв. Следва извод, че за да се наложи глоба с фиш, задължително следва да е установено, че нарушението е маловажен случай.

Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според дефиницията „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.

Предвид горните критерии и установените факти, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

От събраните по делото доказателства не се формира извод, че извършеното от касатора административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следва да се отрази, че преценката за „маловажен случай“ се прави при съпоставка с други нарушения от същия вид, а не абстрактно или сравнявайки конкретно нарушение с друго по вид, което би могло да бъде извършено, чрез деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, регламентиран от същия закон (в случая ЗДвП).

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила в оспорената му част, тъй като е правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420/13.03.2014г., постановено по н.а.х.д. № 357/2014г. на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                     2.