Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:            990                       05.06.2015г.                           гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Станимира Друмева

Членове:           1. Станимир Христов

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 756 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началника на РУП-Несебър против решение № 6/20.01.2015г., постановено по НАХД № 747/2014г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0304-002100/21.08.2014г., издадено касатора, с което на В.И.М., за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДВП), на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДВП, е наложена глоба в размер на 300 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен и необоснован и да потвърди отмененото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – В.И.М., ЕГН-**********, с адрес:***, редовно уведомен, не се явява и не се представлява пред съда. Не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд Несебър е отменил НП № 14-0304-002100/21.08.2014г., издадено от началника на РУП-Несебър, с което на В.И.М., за нарушение на чл.150 от ЗДВП, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДВП, е наложена глоба в размер на 300 лева. Изложил е мотиви, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу М. е издаден за това, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, квалифицирано като нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което се санкционира на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 10лв. С НП обаче е наложена санкция по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДВП за управление на ППС от неправоспособен водач, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Районният съд е приел, че е санкционирано съвсем различно административно нарушение каквото не е констатирано с АУАН, съставляващо съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

В касационната жалба се сочи, че към датата на събитието – 07.08.2014г. Филипов (вероятно се има предвид нарушителят В.И.М.) е бил с отнето СУМПС от 16.01.2014г. със заповед по чл.171, т.4 от ЗДвП, като същевременно се посочва, че свидетелството му е било изтекло още на 10.01.2012г. При съставянето на АУАН актосъставителят И. е нямал възможност да знае това, защото същото се установява с допълнителни справки, поради което се доверил на нарушителя, че не носи СУМПС и съставил акта. След като тези справки били извършени и се установила действителната фактическа обстановка било издадено НП, поради което се счита, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Тази теза на касатора не се споделя от настоящия касационен състав. Налице е констатираното от районния съд несъответствие между описаното в АУАН административно нарушение и това за което М. е санкциониран с НП. Това несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя, тъй като на практика същият е препятстван да разбере извършването на какво нарушение му е вменено във вина. Законосъобразна е преценката на районния съд, че това е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Действително съставът на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, санкционира лице управляващо МПС без свидетелство за управление или с отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДВП свидетелство. Изтичането на срока на свидетелството го прави нередовен документ за самоличност по смисъла на § 1, т.2, б.“ж” от ЗБЛД и използването му освен, че осъществява състава на чл.81, ал.1, т.7 от ЗБЛД, не може да удостовери правоспособност по арг. от чл.50, ал. 1 от ЗБЛД, поради което и управляването на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност може да се приравни на управление без такова свидетелство.

В случая обаче, срещу нарушителя е издаден АУАН за друго нарушение – че не носи СУМПС, което се санкционира по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. По тази причина неправилно е било издадено обжалваното наказателно постановление с наложена санкция по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Такова нарушение не е описано в обстоятелствената част на АУАН, поради което е недопустимо за пръв път в наказателното постановление наказващият орган да въвежда нови факти и обстоятелства, на които основава наложената на нарушителя санкция. След като е установил, че не е налице описаното в АУАН нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и актосъставителят неправилно се е доверил на нарушителя, административнонаказващият орган е следвало на осн. чл.54 от ЗАНН да прекрати преписката с мотивирана резолюция и да се пристъпи към издаването на нов акт за действително установеното нарушение по чл.150 от ЗДвП. Издавайки процесното НП, той е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както правилно е преценил и районния съд.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/20.01.2015г., постановено по НАХД № 747/2014г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.