Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, 1437 / 2012г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                                СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 754 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.104 вр. чл.145 и сл. от АПК.

         Жалбоподателката В.М.Н. ***, ***, чрез представител по пълномощие адвокат В. К., със съдебен адрес гр.***, кантора 307, е оспорила решение № 197/13.03.2012г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. Бургас, с което на осн. чл.99, т.2 от АПК и чл.21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) органът е изменил решение от 9.12.2011г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” гр.Ямбол, относно прекратяване регистрацията на жалбоподателката, считано от 04.03.2011г. по предложение на РУ „СО” Ямбол, относно прекратяване регистрацията на жалбоподателката, считано от 04.03.2011г. по предложение на РУ „СО” Ямбол, поради новооткрито обстоятелство от съществено значение за издаване на административния акт, което при решаване на въпроса от административния орган не е могло да бъде известно на страната в административното производство. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е нищожно поради това, че е издадено от некомпетентен орган, същевременно навежда възражения и за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Иска решението да бъде прогласено като нищожно, а в условията на евентуалност да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за провъзгласяване нищожността на обжалваното решение, евентуално за отмяната му като незаконосъобразно.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Заинтересованата страна, чрез процесуалния си представител, също оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

            С решение от 9.12.2011г. директорът на дирекция „Бюро по труда” гр.Ямбол е прекратил регистрацията на жалбоподателката, считано от датата на издаване на решението на осн. чл.20, ал.3, т.2 от ЗНЗ, поради подаване на заявление от регистрираната. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

         На 27.01.2012г. в Дирекция „Бюро по труда” Ямбол е получено писмо от директора на РУ„СО” гр.Ямбол, в което се съобщава, че В.Н. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 04.03.2011г. В писмото се съдържа искане за разглеждане на случая и промяна статуса на лицето като безработен или съответно прекратяване на регистрацията му на осн. чл.20, ал.4, т.6 от ЗНЗ. (л.18)

         С писмо изх.№ 102/27.01.2012г. директора на Дирекция „Бюро по труда” гр.Ямбол е уведомил директора на РУ „СО” Ямбол, че регистрацията на това лице като безработна е прекратена считано от 09.12.2011г. с влязло в сила решение на директора на Дирекция „Бюро по труда” гр.Ямбол и към съответната дата на кореспонденцията лицето не е клиент на Дирекция „Бюро по труда”. (л.21)

         В последствие с две писма от 10.02.2012г. и от 23.02.2012г.(л.22 и л.24) директора на РУ„СО” Ямбол настоява пред директора на Дирекция „Бюро по труда” искането му да бъде препратено до Дирекция „Регионална служба по заетостта” Бургас за отмяна на регистрацията на В.Н. и предприемане на действия при условията на чл.99, т.2 от АПК.

         С писмо вх.№1212/28.02.2012г. и приложеното към него становище (л.13-14) директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” Бургас е бил сезиран с искането на директора на РУ„СО” Ямбол за възобновяване на производството по прекратяване на регистрацията като безработна на В.Н., на осн.чл.99, т.2 от АПК чрез директора на Дирекция „Бюро по труда” гр.Ямбол.

         С обжалваното решение директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” е приел, че искането е подадено от надлежно легитимирано лице, съгласно чл.101 от АПК, в срока по чл.102, ал.2 от АПК и по същество е основателно.

            Решението е получено от жалбоподателката чрез „Български пощи” ЕАД на 16.03.2012г. Жалбата сезирала съда е подадена, чрез административния орган на 27.03.2012г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане, по същество е неоснователна.

         Обжалваното решение е издадено в предвиденото от закона форма, мотивирано е, както от фактическа, така и от правна страна. Авторът му, обратно на твърденията в жалбата е компетентен да го постанови орган. Решението е подписано от П.К. - началник отдел „Услуги по заетостта” в Дирекция „Регионална служба по заетост” Бургас, която съгласно заповед № 514/09.03.2012г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е определена да замества директора на Д”РСЗ” Кольо Колев с всички произтичащи от това права и отговорности за периода 12.03.2012г.16.03.2012г. Обжалваната заповед е издадена в този период – 13.03.2012г., поради което следва да се приеме, че към датата на издаване на заповедта, П.К. е разполагала с материалната и териториална компетентност, с каквато разполага титулярът заемащ длъжността „директор” на Д”РСЗ” Бургас, тъй като посочената заповед на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта сочи за заместване, а не за делегиране на правомощия. При заместването, заместникът, определен да поеме функциите на титуляра има всички правомощия и притежава пълната компетентност, с която разполага и титуляра на длъжността.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.99, т.2 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основание за образуване на производството за възобновяване е откриването на нови доказателства, т.е. такива, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствата по административната преписка при издаване на административния акт.

Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа, т.е. ако биха били известни към този момент, биха обосновали друг правен резултат.

В конкретния случай измененото решение на директора на Дирекция „Бюро по труда” Ямбол, безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Между страните няма спор, че това решение не е било обжалвано пред съд, съгласно чл.16, ал.3, т.1 от Устройствен правилник на Агенцията по заетостта по-горестоящия административен орган на директора на Дирекция „Бюро по труда” Ямбол е директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” Бургас.

Новооткритото обстоятелство е фактът, че В.Н. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.03.2011г. Това обстоятелство, поради естеството си няма как да е било известно на директора на Дирекция „Бюро по труда” Ямбол към датата на постановяване на решението му за прекратяване на регистрацията, освен ако самото лице не е посочило този факт. По делото липсват данни и твърдения лицето да е сторило това. Органът, който е сезирал процесния административен орган – директора на РУ „СО” Ямбол е узнал за това обстоятелство с подаване на заявление от В.Н., вх.№ПП-17515/12.12.2011г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Неоснователно е възражението, че РУ „СО” Ямбол не е сред лицата, които имат право да поискат възобновяване на административното производство по реда на чл.99 и следващите от АПК. Според чл.101 от АПК възобновяването може да се иска и от лице, спрямо което административния акт има сила, макар то да не е било страна в производството. Конкретният случай е именно такъв. В правоотношението, което се е развило между Дирекция „Бюро по труда” Ямбол и В.Н. приключило с решение от 9.12.2011г. РУ„СО” Ямбол действително не е страна. Обезщетенията за безработица обаче, които са изплащани на Велко Н. за периода от придобиване на правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 04.03.2011г. до датата на прекратяване на регистрацията и като безработна по нейно заявление – 09.12.2011г., а не й се следват, са за сметка на осигурителните фондове и по специално фонд „Безработица” и се изплащат от съответното поделение на НОИ – чл.11, ал.1, т.3 от КСО, чл.54а, ал.1 и ал.3 от КСО. Съгласно чл.2, ал.1, т.5 от КСО държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при безработица.

По тази причина правният ефект на това решение има сила и спрямо РУ „СО” Ямбол, в частта относно обезщетяването. След като съгласно чл.20, ал.4, т.6 от Закона за насърчаване на заетостта, регистрацията на безработното лице се прекратява винаги в случаите, когато лицето придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, след тази дата В.Н. няма статус на безработно лице, затова регистрацията й е следвало да бъде прекратена именно на датата, на която е безспорно за страните, че тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 04.03.2012г.

Неоснователно е и възражението, че за процесното възобновяване на административното производство е пропуснат срока. В случая меродавна е разпоредбата на чл.102, ал.2 предл.2 от АПК, според която, когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началния момент на срока за възобновяване е влизането в сила на този административен акт. В случая основанието за възобновяване е фактът, че на 04.03.2011г. В.Н. е придобила право на пенсия. То по време безусловно предхожда датата на издаване на решението на директора на Дирекция „Бюро по труда” Ямбол, с което е прекратена регистрацията, а именно 09.12.2011г., поради което началния момент, от който започва да тече срока за възобновяване по реда на чл. 99 и сл. от АПК е датата, на която това решение е влязло в сила. То подлежи на обжалване в 14-дневен срок. Връчено е на В.Н. на 09.12.2011г., не е обжалвано, поради което е влязло в сила на 24.12.2011г. Крайният срок е този посочен в чл.102, ал.2 предл.1 от АПК – не по-късно от една година от възникване на основанието за възобновяване.

Производството по възобновяване е започнало със сезирането на компетентния орган от директора на РУ „СО”Ямбол, чрез директора на Дирекция „Бюро по труда” Ямбол, което е извършено на 27.01.2012г., видно от датата на получаване на първото писмо, изхождащо от директора на РУ „СО” Ямбол (л.18). Дори да се приеме, че производството по възобновяване е започнало с реалното сезиране на компетентния орган, т.е. с първото уведомяване на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” Бургас, което е извършено на 28.02.2012г.(л.13 и 14 от делото) тримесечният срок от узнаване на обстоятелството (от влизане в сила на акта, чието възобновяване се иска) не е изтекъл. Не е изтекъл и крайният срок - една година от възникване на основанието за възобновяване. Основанието в случая е датата на придобиване право на пенсия 04.03.2011г. Едногодишният срок изтича на 04.03.2012г., а производството по чл.99 от АПК е започнало със сезиране на органа от директора на РУ „СО”Ямбол на 27.01.2012г., което макар и отправено до некомпетентният да се произнесе орган, на основание чл.31, ал.3 от АПК е надлежно.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр.Бургас е законосъобразно издадено, а атакуващата го жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което Административен съд – Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.М.Н. ***, ***, подадена чрез представител по пълномощие адвокат В. К., със съдебен адрес гр.***, кантора 307, ПРОТИВ решение № 197/13.03.2012г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр.Бургас, с което на осн. чл.99, т.2 от АПК и чл.21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта органът е изменил решение от 9.12.2011г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” гр.Ямбол, относно прекратяване регистрацията на жалбоподателката, считано от 04.03.2011г. по предложение на РУ „СО” Ямбол.

Решението може да се обжалва в 14-дн. срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.

 

СЪДИЯ: