ПРОТОКОЛ

       

Година 2017, 05.06.                                                                          град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ДЕВЕТИ административен състав       

На пети юни                                              две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   СЪДИЯ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                    

Секретар: К.Л.    

Прокурор: Тиха Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойчева

Административно дело номер 753 по описа за 2017 година.                     

На именното повикване в 13.50 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Н.А.Ю.П., редовно уведомен, явява  се лично.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Главна дирекция ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА към Министерство на правосъдието (ГДИН), редовно уведомени, не изпраща представител.

 

         Окръжна прокуратура гр.Бургас се представлява от прокурор Стоянова.

 

Явяват се СВИДЕТЕЛИТЕ  И.С.И. и Ч.Г.И., редовно уведомени.   

 

ИЩЕЦЪТ: Не възразявам да се даде ход на делото

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът не констатира процесуални пречки по движението на процеса, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ИЩЕЦЪТ: Поддържам исковата молба. Искам да направя някои бележки и допълнения към моята искова молба. По отговора на ГДИН ще коментирам някои неща, макар че за мен този отговор е много показателен, защото тук нещата стават още по-ясни и те самите признават това, което аз съм написал, макар че пишат, че не е така. В началото пишат за някакъв обиск в килията, но изглежда са се объркали с някое друго дело. Пишат, че се оплаквам от друг лишен от свобода, настанен над моята килия. Аз се оплаквам от виновното бездействие на затвора, заради което съм претърпял неимуществени вреди и затова заведох дело, защото в крайна сметка (аз имам и други такива дела) веднъж завинаги да се укаже на затвора и на ГДИН да си изпълняват задълженията.

Конкретно:

Искам да отбележа, че, както пише в техния отговор, тежестта за доказване на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното и това е в тяхна тежест. Тук пише, че не се установяват предпоставки за отговорността на ответника. Повече от един месец бездействие, не знам каква по-голяма предпоставка да има. При наличие на жалби и оплаквания, повече от един, почти два месеца, затворът бездейства.

В отговора пише „Обстоятелствената част на исковата молба не кореспондира с обективната истина“ - коя е обективната истина. По вина на ответника затворът бездейства.

Инсп.С. ясно пише, че Г.Г. е лицето предизвиквало силния шум – аз това съм го описал, значи това отговаря на истината.

Инсп.И. пише резолюция върху моята молба. Аз не съм получил никакъв отговор. Сега го видях, когато от съда получих това. Пише, че подобни оплаквания често постъпват и от други лишени от свобода. Те са по повод поведението на Г.Г.. Излиза, че моето твърдение отговаря на истината.

Освен това написаното „не се събраха доказателства, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди по вина на ответника“ - той ответника не е предприел нищо. Видно е, че администрацията на затвора е изготвила предложение до Районна прокуратура и докато процедурата се задейства, Г. е починал. Той чука повече от два месеца и те тепърва са изготвили предложения. Признават, че има чукане, признават и други оплаквания, че има и други жалби от други лишени от свобода, не само моята, а чак накрая изготвят предложение до Районна прокуратура, когато той вече е починал. Почти два месеца бездействие. При такова блъскане и при такава лудост, човек принудително трябва да се лекува. И щяха да му запазят живота. Дефакто тяхното поведение е причина за смъртта му. Това са доказателства за тяхното бездействие. Има писмо от инсп.Н. С., което потвърждава, че лицето предизвиква силен шум. С този отговор те потвърждават, че има силен шум, че има много жалби и оплаквания и че са бездействали и това е виновно бездействие, което се отрази на мен, което ще кажат свидетелите как се е отразило.

 

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се разпитат водените днес свидетели.

 

Съдът ОТВЕДЕ от съдебната зала свидетелят И.С.И..

ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Ч.Г.И., чиято самоличност снема както следва:

Ч.Г.И. - 41г., български гражданин, семеен, осъждан, понастоящем в Затвора в гр.Бургас, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обеща да говори истината.

 

Разпит на свидетеля Ч.И.:

ИЩЕЦЪТ: Бих искал да кажеш какво си чул, какъв шум, как конкретно върху мен са се отразили нещата.

Свидетелят Ч.И.: Имаше наистина шум, чукане по решетката вътре. Аз съм настанен в съседната на Н. килия. Килия до килия сме. Едно към едно се възприема този шум. Наистина психическият тормоз е абсолютен. Говорим за шум, който се предизвиква от горния етаж, над нас, от друг лишен от свобода. Той създава шум, като блъска по парното. Има вградена решетка и като блъска, тя вибрира, през цимента се чува. През нощта никой, целият салон не можеше да спи. Той беше нощна птица. През деня спи, а през нощта будува. Моли се на разни божества. На него (на ищеца) много зле му се отрази това. От недоспиване, от самите нерви, които му бяха образувани, почти не говореше с никой. Отговаряше еднозначно с да и не и нищо повече. Отразяваше му се в много отношения - в контактите му, социалните му контакти тогава замряха. На карето като седи и заспива. Ако някой дойде при него нарочно да го заприказва, да го събуди някак си, той заспиваше. Оплакванията му бяха от главоболие. Това се отразяваше на всички останали. От недоспиването много неща се реорганизират в човешкия организъм.

 

СЪДЪТ към свидетеля: Някакво съдействие от страна на надзирателите, дежурните, нещо правят ли през нощта, когато се започне с вдигането на шум, защото вероятно те също го чуват.

 

Свидетелят Ч.И.: В първите 2-3-4 дни, най-много една седмица, се опитваха да го укротят, но така и не успяха. Той психически беше лабилен и не възприемаше кое е нормално и кое не и кога да спре. Като му се каже нещо, той не възприема и с течение на времето самите надзиратели спряха да се борят с него и го оставиха да си прави каквото си иска. Освен да влязат вътре и да му сложат белезници, случвало се и това, когато прекали. Чува се в целия затвор, не само в нашия салон, в целия затвор се чува. Това е от 9.00 часа вечерта до 6 часа сутринта и това нещо не спира в продължение на почти два месеца, по-точно 47 дни.

 

ИЩЕЦЪТ: Оплаквания, жалби, имало ли е?

Свидетелят Ч.И.: Оплаквания имаше от много затворници, но най-вече от него (ищеца) имаше оплаквания, защото беше точно над неговата килия, но резултат никакъв. Нямаше мярка, която да го спре този човек, освен да отиде на принудително лечение.

 

ПРОКУРОРЪТ: От кога, от кой месец, до кога се случваше това?

Свидетелят Ч.И.: Не мога да се сетя точно кой месец беше, но тази зима беше.

ПРОКУРОРЪТ: Ищецът оплаквал ли се е от нещо друго освен от това безсъние?

Свидетелят Ч.И.: Физически оплаквания от главоболие,  безсъние, немощност, отпадналост.

 ПРОКУРОРЪТ: Имало ли е други причини?

Свидетелят Ч.И.: Това е единствената причина. Особено в салон с тежък режим, спокойствието е от съществена важност.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

 

ИЩЕЦЪТ: Помисли малко, кой период беше това?

Свидетелят Ч.И.: Месец март-април, някъде там.

ИЩЕЦЪТ: През април той вече почина.

 

СЪДЪТ към ИЩЕЦА: Имате ли други въпроси към свидетеля?

ИЩЕЦЪТ: Нямам други въпроси.

 

В залата се ВЪВЕДЕ свидетелят И.С.И., чиято самоличност съдът снема както следва:

И.С.И. – 51 год., български гражданин, семеен, осъждан, понастоящем в Затвора в гр.Бургас, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обеща да говори истината.

 

Разпит на свидетеля И.И.:

 

СЪДЪТ към свидетеля И.И.: Разкажете за случващото се в затвора и по-конкретно за вдигането на шум през нощта.

Свидетелят И.И.: Аз съм в съседна килия до ищеца, на един етаж сме. Човекът, който вършеше цялата работа, дето пречеше, беше точно над нас, над килията на ищеца. Проблемите са, че през деня спеше, а по цяла нощ блъскаше по стените, прозорците, парното, постоянно викаше, все едно че някой го коли, а беше самичък. Дори до главния надзирател съм писал обяснения, но никой не обръща внимание. Аз също съм се оплаквал, но не съм завел дело.

СЪДЪТ към свидетеля И.И.: Това през нощта ли се случва?

Свидетелят И.И.: Понякога през нощта, но имаше и през деня, напр. в събота и неделя. Това блъскане е през цялата нощ. Той не спи, а крещи, вика, дрънка. Вика „Старши, старши“. Отиде старшината, млъкне за малко, но после пак почва да крещи здраво. Никой не предприе мерки два месеца.

СЪДЪТ към свидетеля И.И.: Когато почне да крещи, някой отива ли на място, да провери защо крещи?

Свидетелят И. ИИВАНОВ: Никой не му обръщаше внимание. Дори и да отиде някой, никакъв ефект няма. Трябваше още в началото да го закарат в Ловеч.  Той не е добре, вика, буйства. Те ги е страх да влязат при него.

 

ИЩЕЦЪТ: Когато умираше, той викаше за помощ, но никой не влезна при него, защото мислеха, че буйства пак.

Свидетелят И.И.: Ищецът не се чувстваше добре. Излизаме на престой на открито по един час всяка сутрин и както стои на пейката, както си приказвахме, така заспиваше, заради безсънието. Имаше дни, в които тренираше и беше изтървал щангата, добре че двама човека хванаха щангата, можеше да се нарани. Постоянно е нервен. Не само той, всички бяхме нервни. Аз работя по 15 часа на ден и просто нямаше заспиване. От докторката съм взимал хапчета за сън. Тя ми каза да пия по половин хапче, аз пия по три и пак не мога да спя.

 

ПРОКУРОРЪТ: На ищеца даваха ли му хапчета за сън?

Свидетелят И.И.: Аз ходих да си искам. По едно време му даваха, но това беше по-късно вече, след като Г. почина. Два месеца подред, ако не спиш, после свикваш и си като кукувица.

ПРОКУРОРЪТ: От кой месец до кога стана това?

Свидетелят И.И.: Близо два месеца продължи това. Преди месец почина този човек, значи два месеца назад. Не се сещам.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.

 

ИЩЕЦЪТ: Според мен всичко е изяснено. Няма да събираме други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приключи събирането на доказателства.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства. 

 

 

Като съобрази изявлението на ищеца, че други доказателства няма да се ангажират, както и след като взе предвид посоченото в писмо-отговор на ответника, видно от който ответната страна също е уведомила съда, че няма доказателствени искания по делото, прокурорът също няма искания по доказателствата, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

Дава ход на делото по същество.

 

ИЩЕЦЪТ: Моля да съобразите изложеното от мен в исковата молба, както и да вземете предвид изявлението ми в днешно съдебно заседание относно отговора на ответника.

Друго допълнително няма какво да кажа. Моля да уважите исковата молба така, както съм я предявил.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че исковата молба е частично основателна. Действително е установено по безспорен начин, че се касае за психически тормоз, липса на сън причинени на ищеца за един период от около два месеца, посочен в исковата молба. Това безспорно се установи от свидетелските показания. От разпита на свидетелите в днешно съдебно се установи наличие на бездействие от страна на затворническата администрация и през това време не са взели мерки да осигурят тишина и спокоен съд на останалите затворници и по-конкретно на ищеца, на който това е дало отражение, като е заспивал в отделни моменти през деня. Считам, че исковата молба е в един по-завишен размер и моля да постановите решение съгласно установената практика на Бургаския административен съд и на Върховния административен съд в един разумен размер от около 1000лв..

 

        

         Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.18 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                 СЪДИЯ: