Р Е Ш Е Н И Е

 

            893      31.05.2012г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 753 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК.

Образувано е по жалба на Община Айтос, представлявана от Кмета – В.И.Е., против Заповед № 1920/22.12.2011 год. за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 – чл. 188 от ЗДДС на Директора на Териториална Дирекция на НАП – гр. Бургас. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна поради липса на мотиви относно срока за налагане на ПАМ, както и поради липса на индивидуализиране на мястото на извършване на нарушението и на обекта, върху който следва да се приложи принудителната административна мярка – запечатване. Наведени са и доводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се от съда да отмени оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен. Отправено е и искане за присъждане на направените съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателя не се представлява, като по делото е постъпила молба от процесуален представител на същия, в която е изразено становище по съществото на спора.  Не се ангажират доказателства.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2011 год. служители на ТД на НАП – гр. Бургас извършили проверка на обект – паркинг, находящ се в гр. Айтос, ул. „Отец Паисий”, същия собственост на Община Айтос. В хода на проверката е било констатирано, че при заплащане на такса за ползване на паркинг за ½ час (30 минути) се издава приходна квитанция от Община Айтос на стойност 0,50 лв., като за извършеното плащане не се издава фискален бон от ЕКАФП. Горните констатации са били отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) № 0020004/04.08.2011 год., на основание на който е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0006572/08.08.2011 год. На 22.12.2011 год., административнонаказващия орган – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, наказващия орган е издал Наказателно постановление (НП) № 1920/22.12.2011 год., с което на Община Айтос, представлявана от Кмета е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

На същата дата – 22.12.2011 год., Директора на ТД на НАП – гр. Бургас, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и във връзка с издаденото НП е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № 1920, с която е разпоредил срещу Община Айтос, със седалище и адрес на управление гр. Айтос***, представлявана от Кмета Е.С.В. да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – затваряне на обект – паркинг, находящ се в гр. Айтос, ул. „Отец Паисий” за срок от един месец. Със същата заповед е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че срещу жалбоподателя – Община Айтос е образувано административнонаказателно производство за осъществено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По така образуваното производство е издадено наказателно постановление на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС с наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на ал. 3 на чл. 186 от ЗДДС, изрично е регламентирано, че ПАМ се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. С оглед така посочените правни норми, заповедта за налагане на ПАМ безспорно съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административния акт се издава  в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № 1920/22.12.2011 год. липсват описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, както и конкретни мотиви, изложени от административния орган. Посочени са единствено правните норми, въз основа на които заповедта се издава и номерата на АУАН и НП, но не и фактическа обстановка, която обосновава необходимостта от налагането на ПАМ. Липсата на описание на конкретната фактическа обстановка съставлява процесуално нарушение, от категорията на съществените такива. Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно производствените правила и основание за отмяната на акта. Всеки административен акт подлежи на съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Липсата на фактическа обстановка и мотиви, на практика лишава съда при осъществявания от него контрол за законност, да установи, дали акта е постановен в съответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. По административната преписка са приложени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, но този факт не отменя задължението на административния орган в конкретния административен акт да посочи фактическите и правни основания, които налагат постановяването му. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание.

На следващо място, административния орган – Директор на ДТ на НАП – гр. Бургас не е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № 1920/22.12.2011 год. е постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от един месец. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не е в състояние да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в 146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове.

Не на последно място, следва да се посочи, че в Заповед № 1920/22.12.2011 год. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас не е индивидуализиран по категоричен и безпротиворечив начин обекта, спрямо който се налага принудителната административна мярка. В цитираната заповед е посочен обект – паркинг, находящ се в гр. Айтос, ул. „Отец Паисий”, но без посочване на точния номер или друг индивидуализиращ признак на този обект.

Следва също да се отбележи, че с оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка – „затваряне на обект”. Доколкото в текста на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка е регламентирана като „запечатване на обект”, то посочването на ПАМ, различно от това, съставлява нарушаване на приложимата правна норма.

С оглед горното, настоящия съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед № 1920/22.12.2011 год. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до нейната незаконосъобразност.

По делото е направено искане от жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя сумата от 150 лева ., на основание  чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1920/22.12.2011 год. на Директора на ТД на НАП – гр. Бургас, с която е заповядано срещу Община Айтос, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от Кмета Е.С.В. да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – затваряне на обект – паркинг, находящ се в гр. Айтос, ул. „Отец Паисий” за срок от един месец.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Бургас да заплати в полза на Община Айтос разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….