Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1069

 

гр. Бургас, 30.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 752/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на И.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. В. - БАК против РЕШЕНИЕ № 83/22.02.2018г., издадено по преписка № 47/2011 год. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД).

С жалбата се прави искане да се отмени решението. Излагат се възражения, че КЗД е приела, че няма дискриминация в проведения конкурс за присъждане на научно звание „професор“, без да е осъдила характера на разпоредбата на т. 16 от протокол № 9 от 28.02.2008 год., приета от Академичния съвет. Навеждат се доводи, че т. 16 може да се приложи само по отношение на лица, който са в трудови правоотношения с Университета и не може да породи действия спрямо потенциални външни участници, както и спрямо участници, които не са в предпенсионна възраст, което несъмнено го поставя в по-неблагоприятно положение. В жалбата се посочва, че  у Х. е създадено очакване, че ако защити научната степен, ще бъде назначен на съответната длъжност. Жалбоподателят счита, че не е следвало решението на Академичния съвет да се прилага спрямо него, защото не е бил в предпенсионна възраст  и не е следвало да бъде адресат на тези правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят И.С.Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р.В., която поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя писмени бележки.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмо вх. № 5490/15.05.2018 год. от ст.юк. Ж.М., в което е посочено, че не се възразява да се даде ход на делото при редовно призоваване на страните, оспорва се жалбата и се изразява становище по същество. Моли се да се постанови решение, с което да се остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да се остави в сила решение № 83/22.02.2018 г. като законосъобразно и обосновано, както и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай на поискани разноски в размер над минималния, се прави възражение за прекомерност. С писмото се прилага пълномощно № 08/10.12.2014 г.на Комисията за защита от дискриминация, издадено на ст.юк.Ж.М..

Заинтересованата страна - Академичен съвет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас (Академичен съвет), редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна - Ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас – М.М., редовно призована, не се явява. Представлява се от гл. юк. П. И., която моли за отхвърляне на жалбата на проф. Х. като неоснователна.

Заинтересованата страна - Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас (Университет), редовно призована, не изпраща представител.

Въз основа на приетите по делото доказателства и изложените от страните становища, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано за пръв път по жалба на И.С.Х. с вх. № 44-00-507/16.02.2011г. за осъществена дискриминация спрямо него от Академичния съвет и ректора на Университета, въз основа на която жалба е образувана преписка № 47/2011г.  по описа на КЗД. В жалбата, сезираща комисията се съдържат твърдения за нарушение на принципа на равно третиране по признак „възраст“ и „лично положение”, във връзка с прието решение на Академичния съвет по т. 16 от Протокола от заседание на 28.02.2008г. и кандидатстването на жалбоподателя в обявен в ДВ, бр.32/25.03.2008г. конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по шифър 02.05.18 „Икономика и управление на отраслите” от Университет „Проф.д-р Асен Златаров”- гр.Бургас.

През 2008г. до Академичен съвет е постъпил доклад с рег. № 915/22.02.2008г. от доц. д-р Л.Л./л.117/, заместник-ректор по „Качеството на обучението, акредитацията и кадрите“ относно прекратяване практиката на няколкократно обявяване на конкурси за заемане на длъжност и тяхното финансиране от университета. На заседание на Академичния съвет на 28.02.2008г., под т.3.4 от протокол №9 въз основа на доклада на доц. д-р Л. Л. /л.117/, съвета е взел решение да прекрати практиката на няколкократно обявяване на конкурси за заемане на длъжност и тяхното финансиране от университета, като процедурата се отнася и за случаите на участване на преподаватели в предпенсионна възраст (една година до пенсиониране).

С Докладна записка рег.№ 947/25.02.2008г. на доц. Д-р И.Д.– декан на „Факултета по обществени науки“ /л.115/ е било предложено на Академичния съвет, да бъде обявен конкурс за „професор“ по шифър 02.05.18 „Икономика и управление на отраслите“. На заседание на Академичния съвет е взето решение за обявяване на конкурса за „професор“ по шифър 02.05.18, като конкурса е бил обявен в ДВ., бр.32/25.03.2008г. с обява под № 71 и във вестник „Сега“ бр.58/8-9.03.2008г. /л. 121- л. 122/

Във връзка с взетото решение на Академичния съвет за обявяване на конкурс за „професор“ по шифър 02.05.18 „Икономика и управление/ управление на кадрите”, жалбоподателят е подал документи за участие в него. Документите са били подадени в служба „Личен състав“ на Университета, където са приети, като съответстващи на изискванията на ЗНСНЗ и същите са били придвижени до служба „Научни съвети“ на Университета за национално и световно стопанство гр.София /УНСС/. В писмото до председателят на служба „Научни съвети“ с изх. № 2255/01.07.2008г.  е посочено, че разходите за провеждане на процедурата са за сметка на кандидата /л.119/. Жалбоподателят И.Х. е бил единствен кандидат.

Със заповед № 40/19.02.2009 г. на ректора на университета /л.123/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, трудовото правоотношение на жалбоподателя с Университета е било прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Преди стартиране на процедурата по обявения конкурс, е била направена калкулация на разходите за конкурсната процедура. Последната е изпратена до Университета с писмо изх. № ОФИ-49/12.03.2009г. /л. 14/, като същото е предадено на жалбоподателя заедно с копие от Протокол № 9 от 28.02.2008г. от проведеното редовно заседание на Академичния съвет на Университета. Съгласно т.16 от протокола, Х. следвало да заплати разходите по конкурсната процедура, тъй като с решение на Академичния съвет от 28.02.2008г. е прекратена практиката на финансиране от университета при няколкократно обявяване на конкурси за заемане на длъжност, както и в случаите на участие на преподаватели в предпенсионна възраст (една година до пенсиониране). Жалбоподателят внесъл определената сума в размер на 3 616,50лв. за конкурсната процедура /л.15/. На 14.12.2009г. конкурсната процедурата е приключила успешно за И.Х. и същият е придобил научно звание „професор“.

В първата жалбата с вх.№ 44-00-507/16.02.2011г., депозирана пред административния орган, Х. изразява недоволството си от решението на Академичния съвет на Университета, поради краткия срок определен за превеждане на сумата за покриване на разходите по конкурсната процедура. Същият твърди, че имало риск от отпадане поради евентуална финансова несъстоятелност да заплати определената сума, невъзможност да му бъде отпуснат кредит в определения 5-дневен срок и евентуално изобщо да не му бъде отпуснат кредит. Жалбоподателят претендира, че е нарушено правото му на равенство в третирането и че е застрашено и правото му на равенство във възможностите му да участва в обществения живот.

 С писмо-уведомление изх. № 44-00-1155/11.04.2011 г. докладчикът по преписката е приел, че жалбата формално покрива изискванията на чл.51 от ЗЗДискр. и чл. 29 от АПК, във вр. чл.70, ал.1 от ЗЗДискр., но не кореспондира с изискванията, разписани в чл.9 от ЗЗДискр., поради неприложени доказателства по отношение на сравнител и сравнимо обстоятелство за твърденията, изложени в жалбата. На жалбоподателя Х. са били дадени указания за отстраняване в 3-дневен срок на нередовностите, като приложи доказателства по отношение на сравнител или сравнимо обстоятелство и формулира и конкретизира исканията си до КЗД, съобразно компетентността й по чл.47 от ЗЗДискр.

С решение № 118/24.06.2011г., КЗД е приела, че нередовностите на жалбата не са били отстранени в срок и на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. жалбата, заедно с допълнението към нея, е оставена без разглеждане, а производството е прекратено. Решението на комисията е било оспорено по съдебен ред и с решение № 5455/01.12.2011 г., постановено по адм.д. № 6794/2011 г. по описа на Административен съд София-град е отменено, а преписката е върната за разглеждане по същество и произнасяне по жалбата.

С разпореждане № 81/01.02.2012г. на председателя на КЗД производството по преписката е възобновено. Реализирана е предвидената в специалния закон процедура по проучване, като са изискани и приложени по преписката становища и доказателства от участниците в производството.  Въз основа на събраните доказателства, КЗД е достигнала до заключение, че в конкретния казус липсват предпоставките за квалифициране действията на ответните страни като дискриминация на основата и на двата защитени признака „лично положение“ и „възраст“. С оглед на това, с Решение № 233/30.09.2013 год., административният орган установява, че Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ гр.Бургас и ректора на Университета не са допуснали осъществяване на нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците „възраст“ и „лично положение“ по отношение на И.Х., във връзка с обявяване и провеждане на конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по научна специалност с код 05.02.18 „Икономика и управление“ за нуждите на Университета и жалбата на И.Х. е оставена без уважение.

Решението на КЗД е оспорено по съдебен ред като с Решение № 5712 от 23.09.2014 г., постановено по адм. дело № 10160/2013 по описа на Административен съд София-град, то е отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в съдебното решение мотиви. Решението на Административен съд София-град е обжалвано и оставено в сила с решение № 14048/21.12.2015г. на Върховен административен съд.

С разпореждане № 115/03.02.2016г. на председателя на КЗД производството по преписката е било възобновено. Комисията за защита от дискриминация, съобразно мотивите на съда, е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството.

След приключване на производството, с решение № 416/24.10.2016 г. комисията се е произнесла, че спрямо И.Х. не е допусната пряка или непряка дискриминация по признаците „възраст“ и „лично положение“ и жалбата му е оставена без уважение.

Решение № 416/24.10.2016г. на КЗД е било оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Бургас /адм. дело № 90/2017 год. по описа на Административен съд – Бургас/, като съдебния състав е решил, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед на което го отменя и връща преписката на КЗД за ново произнасяне по жалбата на И.Х., като дава указания да бъде постановено решение, с което комисията да се произнесе и по двете твърдения за осъществена дискриминация, след като бъде конституиран като ответник в производството и Академичния съвет на Университета.

С разпореждане № 335/22.06.2017г. на председателя на КЗД, производството е било възобновено. В изпълнение на указанията комисията е конституирала Университета като ответник в производството.

След изясняване на спора, КЗД в петчленен разширен състав, с решение № 83/22.02.2018 г. се е произнесла, че спрямо И.Х. няма допуснато осъществяване на нарушение от Университет „Проф. д-р Асен Златаров"- гр. Бургас, от Ректорът на Университет „Проф. д-р Асен Златаров"- гр. Бургас и от Академичният съвет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров"- Бургас на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. във връзка е § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаци „възраст" и „лично положение“, във връзка с обявяването и провеждането на конкурс за присъждане на научно звание „професор" по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление /Управление на кадрите'' за нуждите на Университет „Проф. д-р Асен Златаров"- гр. Бургас през процесния период. В мотивите на решението органът посочва, че с оглед на така установената фактическа обстановка и събраните доказателства по преписката, решението на Академичния съвет под т.16, отразено в протокол  № 9 от 28.02.2008 г. не се установява да е взето само и единствено с оглед личността на жалбоподателя и предстоящото му пенсиониране с оглед придобиване правото му за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят Х. е бил единствен кандидат в обявения конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по шифър 02.05.18 „Икономика и управление на отраслите” от Университета. Същият е подал необходимия набор от документи, бил е допуснат до конкурсната процедура, която е приключила благоприятно за него. Установено е също така, че с обява № 964, публикувана в ДВ, бр.56/20.06.2008г., Университета е обявил конкурс за доцент по шифър 03.01.13 вътрешни болести – един, 01.06.10 биохимия – един, 05.07.03 методика на обучението по руски език – един и други. При тази процедура е подходено по аналогичен начин, като кандидата Е.К.също е била уведомена за извършената калкулация на разходите за провеждане на конкурса и на същата е предоставен срок за внасяне на сумата. Според комисията, ответникът е прилагал процесното решение по отношение на всички адресати без да се създава предпоставка за допускане на дискриминация и не е допуснал нарушение на антидискриминационните норми на ЗЗДискр. при обявяването и провеждането на конкурса. В процесното решение на КЗД са изложени изводи за обективно оправдано от гледна точка на ЗЗДискр, въведените критерии във връзка с процедурата по прекратяване практиката за няколкократно обявяване на конкурси за заемане на длъжност и тяхното финансиране от Университета, както и в случаите при участване на преподаватели в предпенсионна възраст на Академичния съвет под т. 16, отразено в протокол №9 от 28.02.2008 г. Според комисията този текст наистина гарантира запазването на финансовия (а и не само) интерес на Университета, което обаче не го прави дискриминационен само на това основание, доколкото критериите са установени с протокол, приет в условията на автономност от висшето учебно заведение, и след преценка за необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране; то не е персонално изискване само спрямо Х. и той не е бил третиран по-неблагоприятно на основата на признаците "възраст" и „лично положение", отколкото биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства.  Недоволен от решението, Х. оспорва същото, като с подадената жалба с вх. № 3349/21.03.2018 год. по описа на Административен съд Бургас е образувано настоящото съдебно производство.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните  по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок (решението е връчено на 07.03.2018г., а жалбата е депозирана на 21.03.2018 г.), в предвидена форма и с необходимите в нея реквизити.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         Процесното решение е издадено от легитимен състав на КЗД, определен с разпореждане на председателя на КЗД, в рамките на предоставената му от закона материална компетентност, съобразно с указанията дадени в решение № 460/14.03.2017г. постановено по адм. дело №90/2017г. по описа на Административен съд - Бургас. При извършената служебна проверка, съдът приема, че производството пред КЗД се е развило законосъобразно, съгласно нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 от ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 от ЗЗДискр., в която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. При осъществяване на своите правомощия комисията е съблюдавала задълженията си по чл. 56 от ЗЗДискр. След приключване на проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание. Страните в производството са редовно уведомени за заседанието на комисията. Заседанието е било открито съобразно изискването на чл. 61 от  ЗЗДискр. След изясняване на фактите председателят на състава е обявил преписката за решаване. Процесното решение № 83/22.02.2018г. на КЗД е взето с единодушие. 

         Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В този смисъл страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

         Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения правен резултат.        

         Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Разпоредбите на ал. 2 и ал.3 от същия текст съдържат определения на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

         И в двата случая (на пряка и непряка дискриминация), за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

         В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на понятието "неблагоприятно третиране". Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

         Следва да се отбележи, че законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци като пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитения признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона.

         Настоящият състав намира възраженията, изложените в жалбата сезирала съда, за неоснователни. При тази законова регламентация, с оглед събраните по преписката доказателства съдът споделя извода на състава на КЗД, че спрямо жалбоподателят не е осъществена пряка и непряка дискриминация по посочените признаци "лично положение" и "възраст". Решаващият състав на КЗД е извършил проверка на всички твърдения изложени в жалбата на Х. и правилно е приел, че решението на Академичния съвет под т.16, отразено в протокол 9 от 28.02.2008 г. не се установява да е взето само и единствено с оглед личността на жалбоподателя и предстоящото му пенсиониране. От текста на т.16 от протокол № 9 на Академичния съвет става ясно, че финансирането при следващо обявяване на конкурс, ще се поема освен от всички участници в него, но и от участниците - преподаватели, които са в предпенсионна възраст, тъй като се прекратява практиката това да се извършва от Университета. Точно такъв смисъл е бил вложен и в предложението на доц. д-р Л. Л. за приемане на такова решение, отправено до Академичния съвет. Събраните по преписката доказателства сочат, че решението под т.16 на Академичния съвет е прилагано и по отношение на други лица, без да се е създала предпоставка за допускане на дискриминация и че не е допуснато нарушение на антидискриминационните норми на ЗЗДискр. при обявяването и провеждането на конкурса за присъждане на научно звание „професор" по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление /Управление на кадрите/ за нуждите на Университет „Проф. д-р Асен Златаров"- гр. Бургас през процесния период.

         При извършеното от комисията съпоставяне на процесния конкурс, обявен с ДВ., бр.32 от 25.3.2008г. и конкурса с обява под № 964, публикувана в ДВ., бр. 56 от 20.06.2008 г., Университет „Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Бургас за: доцент по шифър 03.01,13 вътрешни болести - един, 01.06.10 биохимия - един, 05.07.03 методика на обучението по руски език, безспорно не може да бъде установено, изложеното от жалбоподателя по-неблагоприятно третиране. Критериите, приети с решението на Академичния съвет под т.16 протокол №9/28.02.2008г.  са били приложени както по отношение на участник, който се е намирал в трудово правоотношение с Университета (Е.К.), така и за участник, който към момента на заплащането на дължимата сума – 01.04.2009г. /л.15/ не е било вече в такова  – жалбоподателя Х., считано от 20.02.2009г. 

         Не се приемат възраженията, че в решението на КЗД липсва произнасяне по отношение наличието на дискриминация осъществена спрямо Х. от Академичния съвет с приемането и прилагането на решение т.16 от протокол № 9 от 28.02.2008г. В Решението на комисията все пак са изложени мотиви /макар и не толкова обстойни/ защо не се приема, че решението под т.16 на Академичния съвет е взето с оглед личността и възрастта на жалбоподателя, поради което не е налице неизпълнение на указанията на административния съд, като с диспозитива на оспореното решение, е прието, че от страна на Академичния съвет не е налице осъществена на основание чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. във връзка е § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. дискриминация по признаци „възраст" и „лично положение“.

         От представените по преписката доказателства не се установява с публикуването на обявите за провеждане на конкурса да е обявено ограничение в основните изисквания за кандидатите. Не се установява и да е налице липсата на публичност и гласност на конкурсите. Това е основание да се приеме, че не е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗЗДискр. при обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците на по чл. 4  от ЗЗДискр., освен в случаите по чл. 7 от ЗЗДискр. Няма данни с преценката на Академичния съвет за вземане на решение под т.16 от протокол № 9 на 28.02.2008г. и при вземане на решението за провеждане на конкурса за професор да са направени, формално или на база, някои от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр., нито пряко, нито косвено.

Споделят се мотивите на КЗД, че в случая не е налице дискриминация от страна на ответниците по признак "възраст", тъй като според разпоредбата чл. 7, ал. 1, т. б на ЗЗДискр. не представлява дискриминация "определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото". Процесните критерии, взети на заседанието на Академичния съвет под т. 16, отразено в протокол 9 от 28.02.2008 г. на Университет „Проф, д-р Асен Златаров" - гр. Бургас  правилно са посочени от комисията, като обективно оправдани, доколкото са свързани с адекватното изразходване на бюджетни средства на учебното заведение, противното на което би довело до прекомерното или неправилното им разходване водещо до неблагоприятни последици за финансовата стабилност на Университета. Същите не съставляват непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.

Настоящият съдебен състав преценя действията по приемането и прилагането на решението на Академичния съвет под т.16 от протокол №9 от заседание на 28.02.2008г. на заинтересованите по делото страни, като израз на законово регламентираните им правомощия в Закона за висшето образование (ЗВО) и приетите въз основа на него правилници. Съобразно предоставените им в чл.30, ал.1 от ЗВО правомощия Академичният съвет определя кадровата политика на висшето училище, приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище, приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище, ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение и др. В съответствие с чл. 50 от действащия ЗВО, решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 (сред които е и академичната длъжност „професор“) се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище. Процесните действия не сочат на упражнявано по-неблагоприятно отношение спрямо Х. и не установяват данни за съзнателно тенденциозно поведение спрямо него. Действията на заинтересованите по делото страни (Академичен съвет, ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас и Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас) не могат да се квалифицират като неравно третиране на жалбоподателя. Не са налице доказателства, които да водят на заключение за упражнена спрямо Х. дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.

С оглед прецизност следва да се отбележи, че въпросът за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Х., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед № 40/19.02.2009 г. на ректора на Университета на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, е неотносим към спора в настоящото производство за дискриминация. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил назначен след успешно проведения конкурс, не обосновава дискриминация спрямо личността му. Съдът намира, че не е налице неравно третиране на жалбоподателя и не се установява нарушение по признака "лично положение".

Пълнотата изисква да се отбележи, че в хода на воденото производство пред комисията по защита от дискриминация и хода на настоящето съдебно производство, оспорващият не установи с годни доказателства поддържаните от него твърдения за дискриминация по признак "възраст" и "лично положение", което налага да се приеме, че доводите, които е развил както в производството пред комисията, така и в жалбата си и по същество на спора, са недоказани и неоснователни.

Следва да се посочи, че за да бъде установено дискриминационно третиране на едно лице, спрямо друго е необходимо да се установи обективно наличен противоправен резултат за това лице, при упражняването на някаква дейност или при неизвършването на определена дейност и то именно заради наличен негов признак или няколко признаци от подробно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а в настоящият случай липсва такова установяване, което е основание да приеме, че жалбата е неоснователна.

В конкретния случай не е налице дискриминация по изброените признаци, тъй като не се установява оспорващия да е третиран по изброените признаци по начин, които води до противоправен резултат, за сметка на едно или повече лица, които са третирани по по-благоприятен начин.

В заключение съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на решението на КЗД. В съответствие със задълженията си, сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. В него са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила подробно събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

С оглед изложеното следва, че оспореният акт е постановен от компетентен колективен орган, в кръга на неговите нормативноустановени правомощия (глава трета от ЗЗДискр.), въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен акт. Решението на КЗД е прието при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал.4 АПК и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав:

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. р. В. - БАК против РЕШЕНИЕ № 83/22.02.2018г., издадено по преписка № 47/2011 год. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД).

 

ОСЪЖДА И.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати разноски по делото на Комисия за защита от дискриминация, адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 35 в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: