Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  1251

 

гр. Бургас, 11.07.2012 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 752 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Община Айтос, представлявана от кмета на общината В.И.Е., против Заповед № 1921/22.12.2011 година за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186-188 ЗДДС, издадена от Директора на ТД на НАП Бургас. Твърди се, че оспореният акт е лишен от мотиви и издаден при неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., поддържа жалбата и исканията, направени с нея.

Ответникът по оспорването не излага становище по спора.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с установен правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок, с оглед липсата на доказателства за датата на съобщаване на оспорената заповед.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

На 04.08.2011 година е била извършена проверка от служители при ТД на НАП Бургас на паркинг, намиращ се в гр. ***. При извършване на тази проверка е било констатирано, че паркингът е общинска собственост. Във връзка с ползването му се събира такса от 0,50 лева за 30 минути. Паркингът разполага с 15 паркоместа, като при плащането се издава приходна квитанция. Проверяващите лица са намерили и кочан с приходни квитанции, прономерован, като в съставения протокол за извършена проверка №153 са посочени номерата на приходните квитанции по кочана. Наред с това, проверяващите са установили, че при заплащане в брой за час престой на паркинга се издава бланков билет на стойност 1 лев. В конкретния случай е бил издаден билет с №0348333 при наличен кочан с билети до № 0348400. Установено е наличието на касова книга, но не и на фискални устройства.

На 08.08.2011 година е бил съставен АУАН № 1921, в който е посочено, че при извършена проверка, удостоверена с ПИП № 0020004 от 04.08.2011 година в обект – паркинг, находящ се в гр. *** е установено, че при плащане на паркинг за половин час престой се издава приходна квитанция от Община Айтос на стойност 0,50 лева, като при плащането не е издаден фискален бон от ЕКАПФ. Въз основа на тези факти актосъставителят е преценил, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година на МФ и чл. 186, ал. 1, буква „а” от ЗДДС.

Въз основа на този АУАН на 22.12.2011 година е било издадено наказателно постановление № 1921 от Директора на ТД на НАП, с което на Община Айтос за посочените в АУАН констатирани нарушения е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

На същата дата със същия номер е издадена и оспорената заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186-188 от ЗДДС, с която е заповядано затваряне на обект – паркинг, находящ се в гр. *** за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на мярката.

Съдът намира, че оспореният административен акт не страда от процесуален порок така, както се твърди от жалбоподателя. Издаден е от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в предвидената от закона форма. Заповедта съдържа и мотиви. В нея изрично е посочено, че се издава във връзка с АУАН, съставен на 08.08.2011 година и наказателно постановление № 1920/19.12.2011 година. С това препращане издателят на акта се е мотивирал с фактите, отразени в посочените два документа.

Неоснователно е възражението и за това, че административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е изложил отделни мотиви защо приема, че срокът на действие на принудителната мярка следва да бъде максимално предвиденият от един месец според нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдът намира, че при логическо тълкуване на разпоредбата следва извод за наличие на правна възможност за органа, налагащ принудителната мярка, след като извърши преценка на всички обстоятелства да определи срока на действия на мярката в рамките до един месец. Тоест, в случая е налице проявление на така наречената оперативна самостоятелност на органа, чиято същност съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице. Това е така, защото органът се е съобразил с разпоредбата на закона и е наложил мярката в границите на срока, очертан с конкретна разпоредба.

На следващо място, съдът, намира за неоснователно и възражението за липса на индивидуализиране на мястото на извършване на нарушението. В заповедта е посочен адреса, на който се намира обекта, както и неговия собственик. Поради това не съществува пречка заповедта да бъде изпълнена така щото да не накърни права и законни интереси на лица, различни от адресата на акта.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът, намира и че при издаване на оспорения акт материалният закон е приложен правилно.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а” ЗДДС предвижда възможност за налагане на принудителна административна мярка независимо от обстоятелството дали ще бъде наложена санкция за определено, констатирано противоправно поведение тогава, когато редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установен от закон ред. В случая категорично е установено, че този ред не е спазен, тъй като общината по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 година, след като извършва доставка на услуги в търговски обект, следва да издава фискална касова бележка от фискално касово устройство. При установените конкретни факти са неприложими изключенията, предвидени в текста на нормата.

Същевременно не е налице и основание да се приеме, че общината като търговски субект попада в изключенията, визирани в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Наредбата. Тук следва да се посочи, че чл. 5 предвижда липса на задължение за издаване на фискални касови бележки от Държавата, държавните и  местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени по смисъла на ЗДДС.

Безспорно е доказано, че общината действа като търговски субект по повод извършвана търговска сделка – доставка на услуга, която сделка е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице действие в качеството й на орган на местна власт.

По изложените съображения, съдът намира оспорването за неоснователно затова и на основание чл. 172 АПК ,

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Айтос, представлявана от кмета на общината В.И.Е., против Заповед № 1921/22.12.2011 година за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186-188 ЗДДС, издадена от Директора на ТД на НАП Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София  в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: