Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1659                  от 05.10.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Недкова и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 751 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Т.М.Р. ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, чрез адв. Д.Г. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх. Б, ет. 1, ап. 2 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. София със седалище гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21. Искът е с вписано правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК, като след указание на съда, с допълнителна молба е уточнено, че иска е с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС и е формулирано искане за разглеждането му по реда на АПК. В исковата молба, ищецът претендира да получи обезщетение за времето, през което изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, считано от 21.03.2013 год. до 01.10.2017 год. за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Излагат се подробни разсъждения относно претърпяните от него вреди поради изключително лошите битови условия, при които е изтърпявал наложеното му наказание в претендирания период, както и поради нарушение на изискванията в тази връзка, въведени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за неговото прилагане (ППЗИНЗС) в Затвора Бургас, Конституцията на Република България и др. Иска се от съда да образува дело и да постанови решение, с което да осъди ГДИН при МП София да заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди. В сезиращата искова молба са посочени доказателствата, които иска да се съберат, като се претендира разпит на двама свидетели. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д.Г. ***, поддържа исковата молба, ангажира доказателства, претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по иска – ГДИН при МП, редовно призован не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Тодор Чанев, депозира писмен отговор, в който заявява твърдение за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция, като формулира искане за отхвърляне на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на предявената искова молба, като заявява твърдение за липса на доказателства за причиняване на твърдяните неимуществени вреди.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

В сезиращата искова молба се твърди, че ищецът Т.М.Р. е осъден на доживотен затвор, от което наказание е изтърпял над 15 години в различни помещения, находящи се на различни етажи и коридори в корпуса на затвора. Заявено е, че през месец март 2013 год. е настанен на трети етаж в килия № 309, което помещение е било с размери 24 кв.м. и в което са били настанени общо 22 човека. Леглата в това помещение са били на три етажа, без маси и столове с два неотваряеми прозореца, които не са осигурявали достатъчно проветряване и две недостатъчни за осветление крушки. В това помощеие не е имало обособен санитарен възел, поради което за естествените нужди на затворниците са се използвали пластмасова кофа и шишета. Отоплението е било недостатъчно и се е осигурявало от един радиатор с три ребра. За целия етаж се е ползвала една баня, без съблекалня и с два душа, които са били крайно недостатъчни за цялата група – около 100 човека. Хигиената в спалното помещение е била изключително лоша, като санитарно-хигиенните мероприятия са се извършвали формално и без ефект, поради което, в спалното помещение е било пълно с хлебарки, дървеници, мишки и комари.

В исковата молба е заявено, че от месец юли 2014 год. ищеца Р. е бил преместен в килия № 305 с размери от 24 кв.м., където условията са били същите като в килия № 309, като в това помещение са били настанени 23 души. През месец септември 2015 год. ищеца отново е бил преместен в килия № 319 с площ от 16 кв.м., в която са били настанени общо 13 лишени от свобода. Твърди се, че в това помещение отново леглата са били на три етажа, разположени по такъв начин, че да закриват двата прозореца, които не могат да се отварят. И в това помещение, като при другите две е липсвал санитарен възел и за естествените нужди на затворниците са се използвали пластмасова кофа и шишета, което обстоятелство съчетано с високите температури през лятото е правило престоя нетърпим заради миризмата. Хигиената отново е била в много лошо състояние, като затворническата администрация е предоставяла само по един сапун месечно на лишен от свобода, което е било крайно недостатъчно за къпане и за пране на дрехите. През месец април 2017 год. ищеца е бил преместен в столовата на третия етаж, поради предприет ремонт на материалната база. Там отново е съжителствал с още 26 души при идентични условия. В заключение е заявено, че във всичките помещения, в които е бил настаняван ищеца, площта е била малка и не е отговаряла на изискуемите се 4 кв.м. площ за човек. В подкрепа на така заявените твърдения, в исковата молба е направено позоваване на доклада за 2012 год. на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията или унизително отнасяне или наказание, както и на идентичния доклад от 2014 год. Вследствие на така заявените условия, в които ищеца е изтърпявал наказанието „Лишаване от своода“ е заявено, че на Р. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството му и преживяване на страдания, за които неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 15 000 лева.

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна и доказана, като за да достигне до този извод съдът приема за установено следното:

  Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и/или бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът са свързани изцяло с неадекватните условия, при които е бил поставен ищеца в заявения период от 21.03.2013 год. до 01.10.2017 год., в които Р. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода.  Последният твърди, че неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Затвора Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията - да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на наложеното му наказание.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби.

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимирания ответник по чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 10 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Предявеният иск е с правно основание (след направеното уточнение) чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В този смисъл, с оглед заявената искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.

Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд  Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.

По основателността на иска:

Ищецът посочва в исковата молба, че е бил настаняван в спално помещение-килия № 309, а в последствие е бил преместен в килия № 305, № 319 и в столовата на третия етаж, които помещения са били крайно пренаселени и площта на човек е била далеч под установения в чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС стандарт от 4 кв.м. Заявено е също, че именно поради голямата пренаселеност, леглата в спалните помещения са били на три етажа, което от своя страна затруднява и засенчва прекия достъп на дневна светлинаи възможността за проветрявяне на помещенията, което съставлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Твърди се също, че във всеки коридор на Затвора Бургас са изградени общи санитарни възли, които могат да се използват само през деня, като през нощта, спалните помещения се заключват. По тези причини, в тъмната част на денонощието е невъзможно ползването на таолетните, като за естествените нужди се използват пластмасови кофи или шишета. В този смисъл, в исковата молба е заявено и нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Заявени са също и твърдения за изключително лоша хигиена в спалните помещения, в резултат на което са се развъждали мишки, дървеници, хлебарки и комари.

От представеното по делото становище от началника на Затвора Бургас се установява, че ищецът Т.М.Р. изтърпява наказание „Доживотен затвор“ с начало на наказанието 28.09.2002 год., при изменен от Комисия по чл. 73 от ЗИНЗС от 15.06.2011 год. режим от „Специален“ на „Строг“. След решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС от 11.04.2013 год., л.св. Р. е бил настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода с условия за съвместно участие в трудови, възпитателни и др. дейности, като на същата дата – 11.04.2013 год. Р. е настанен в V-та група. В този смисъл, съда приема, че твърдяното увреждане следва да се счита от 11.04.2013 год., когато Р. е преместен в общо помещение, а не както е заявена претенцията – от 21.03.2013 год. В становището на Началника на Затвора Бургас е заявено, че с оглед динамичния и променлив процес на постъпващи и освобождаващи се лишени от свобода, информация за точния брой на лицата, настанени в спалните помещения не би била достоверна. Нещо повече, заявено е, че не се пазят данни точно в кои спални помещения е бил настаняван и преместван Р.. В справката се съдържа обща информация за това, че до юни 2017 год. сградата на корпуса на затвора не е разполагала със самостоятелни тоаленти и течаща вода в спалните помещения. Посочено е че през деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода са имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. Санитарният възел на ІІІ-ти етаж в корпуса на затвора е разполагал с три душа, три умивалника и четири тоалетни. В тъмната част на денонощието са били осигурявани кофи с капаци. Проблеми с водоснабдяването не е имало, като постоянно се е подавало съответното количество вода, приоритетно студена, а по график (два дни в седмицата) и топла. Обезпаразитяване се е извършвало периодично, а всеки месец до 10-то число се раздават и  санитарни материали за почистване на спалните помещения и общите части. Проветряването и вентилацията в спалните помещение се е осъществявало по естествен начин, чрез отваряне на прозорците е вратата. На 08.06.2016 год. е дадено началото на строително-ремонтни дейности в корпуса на затвора, с цел съобразяване с международните изисквания за третиране на лишените от свобода, като приемо-предевателния протокол е подписан на 28.09.2017 год. От този момент е стартирал процесът по настаняване на лишените от свобода от бившата V-та група в която е бил разпределен и ищеца Р.. Същият е настанен в спално помещение № 312 с размер 16,13 кв.м. с тоалетна в спалното помещение с размер 1,17 кв.м. и кухненска мивка с постоянно течаща вода. 

В хода на съдебното дирене, по искане на ищеца бяха допуснати до разпит в качеството на свидетели С.Х.З. и М.И.А., като първия от тях е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас в спално помещение № 309 заедно с ищеца, като е дал показания и по отношение на спалните помещения № 305 и № 319. И двамата свидетели в показанията си, потвърждават заявените в исковата молба факти и обстоятелства относно пренаселеността на спалните помещения, ползването, вместо тоалетни на кофи през тъмната част на денонощието, лошото осветление, отопление, проветряване, лошата хигиена, наличието на хлебарки и дървеници и др.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

В нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. От своя страна, чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забраната, осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 на чл. 3 е дадено и определение, съгласно което, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Анализът на така цитираните норми обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената отговорност на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено твърдение за допуснати от затворническата администрация нарушения от категорията на описаните такива в чл. 3, ал. 2. В този смисъл, следва да се има предвид и текста на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, т.е. ответника носи доказателствената тежест за оборване на заявените в исковата молба твърдения.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията на Т.Р. за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на ЕвропаЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.

По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, КЗПЧОС е международен договор, ратифициран и  влязъл в сила за Република България поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл. 1 от КЗПЧОС страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Според чл. 3 от КЗПЧОС никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са решенията на  Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ): Решение от 27.11.2012 г. по делото Червенков срещу България; решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България и много други.

Относно заявената в исковата молба претенция за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови условия на живот, на първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че ще се позове на пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков срещу България в изложението на своите мотиви, тъй като същото съдържа данни за състоянието на затворите в страната. В решението се споменава постъпването на лишения от свобода З. ***, но данните за състоянието на този затвор обхващат период с начало 2012 г.

Съгласно  пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков срещу България, както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България във връзка със сътоянието на нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл. 3 от КЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. В този смисъл е и нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, която указва, че в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Идентични на установената в чл. 3 от КЗПЧОС забрана са въведени от българското законодателство в чл. 29, ал. 1 от Конституцията (никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение) и цитираните по-горе чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. (обн. ДВ, бр. 60/1970 г., в сила за Република България от 23.03.1976 г.) изрично  е предвидено, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормални условия на живот в местата за лишаване от свобода. Такива гаранции съдържат и минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 (CXXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите.

Според съдебната практика на ВАС (Решение № 10166/11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., Решение № 6667/15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г. и др.)  липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

В исковата молба на Р. се сочи, че нанесените му неимуществени вреди са произлезли от действията и бездействията на длъжностни лица от Затвора Бургас и затворническата администрация, която е на пряко подчинение на ГДИН при МП. Позовава се на нормите на различни законодателни актове и счита, че само описанието на битовите условия, в които е пербивавал през процесния период е достатъчно доказателство за наличието на нечовешки условия на живот.

Предвид така установените факти относно битовите условия на живот в Затвора Бургас, въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно  – нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята. Такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. (макар това изискване да влиза в сила от 07.02.2017 г.). Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В случая пренаселеността на килията и обстоятелството, че в нея за времето от 20,00 до 06,00 часа се използва и се намира кофа, в която затворниците облекчават своите естествени нужди, води до извода, че възможността за адекватно проветряване е силно ограничена, почти невъзможна.

С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в Затвора Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. Съгласно цитирана норма на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящия случай, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят законовата презумпция за настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в становището на Началника на Затвора Бургас потвърждава заявените твърдения относно неблагоприятните условия на живот в Затвора Бургас. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за напълно доказани претърпените от ищеца Т.М.Р. неимуществени вреди поради пренаселеност на затворническите помещения, които е обитавал, затруднен достъп на дневна светлина и проветривост, както и поради липсата на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, които е обитавал.

Съдът счита, че искът е частично основателен. На първо място, както вече се посочи, за начало на претендирания за обезщетение период следва да се вземе датата 11.04.2013 год., на която, съгласно представената справка от Началника на Затвора Бургас, ишеца Р. е настанен в общи помещения с останалите лишени от свобода от V-та група. На следващо място, доколкото съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 3 268 лева за целия уважен период от 1 634 календарни дни. В останалата част до претендирания размер от 15 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ищеца. Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед така цитираната норма, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 10 лева, представляваща заплатената от него държавна такса. По отношение на указаното в нормата възнаграждение за адвокат, в случая съда приема, че такова не се дължи, доколкото по делото липсват доказателства за договорено, респ. заплатено такова. По делото е представен договор за правна услуга (л. 8), в който страните са се договорили: „За изпълнение на горепосочените действия Доверителят (Т.М.Р.) дължи на Довереника (адв. Д.Г. ***) хонорар в размер и по начин, определен в анекс към този договор за правна услуга. За изпълнението на горепосочените действия, Доверителя дължи на Довереника хонорар в размер на предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, става изискуема след издаване на фактура или въз основа на анекс“. Към така представения договор за правна услуга не е приложен нито анекс, в който по смисъла на горната клауза страните са договорили конкретен размер и начин на плащане, нито издадена фактура. В този смисъл, по делото не са ангажирани доказателства за конкретно договорено между страните и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат, поради което такова не се дължи.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София, да заплати на Т.М.Р. ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас сумата от 3 268,00 (три хиляди двеста шестдесет и осем) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на изтърпяване на наложеното му наказание  „Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас за периода от 11.04.2013 год. до 01.10.2017 год.  

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.М.Р. ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови условия на живот в останалата част за размера над 3 268,00 (три хиляди двеста шестдесет и осем) до пълния предявен размер от 15 000 (петнадесет хиляди)  лева за периода от 11.04.2013 год. до 01.10.2017 год.    

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София, да заплати на Т.М.Р. ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас разноски по делото в размер на 10,00 (десет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

           

                                                                                                СЪДИЯ: