Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1005          07.05.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Огнян Стоянов като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 751 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП – гр. Бургас против Решение № 321/21.02.2013г. постановено по НАХД № 215/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление 14645-О-0120372/20.08.2012г., издадено от директор на дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 92, ал.1 и ал. 2 от ЗКПО на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на „Саки” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – „Саки” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.П.К. и съдебен адрес гр.***, чрез процесуалния си представител адв.С.Ц., БАК, в съдебно заседание излага доводи за изтичане на нормативно определените срокове, поради което иска от съда да потвърди оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на „Саки” ЕООД против наказателно постановление 14645-О-0120372/20.08.2012г., издадено от директор на дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 92, ал.1 и ал. 2 от ЗКПО на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Установява се по делото, че отговорността на жалбоподателя била ангажирана за това, че в дружеството не е спазило законоустановения срок - 31.03.2010г. за подаване на декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в ТД на НАП-Бургас за определяне на годишната облагаема печалба/загуба за финансовата 2009г. и облагане с годишен корпоративен данък, за което е съставен АУАН № 0120372/28.03.2012г. Срещу АУАН са постъпили възражения в законоустановения срок. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен на 28.03.2012г., т.е. след изтичане на срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН и е изложил съображения в тази насока.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени по мотиви, различни от изложените от касатора.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В касационната жалба са изложени подробни възражения, които тази инстанция възприема за неоснователни. Касаторът твърди, че в момента, в който изтече срока за подаване на декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, органите на НАП нямат възможност да установят извършването на нарушението. Считат, че е приложима втората хипотеза, при която административнонаказващият орган разполага с възможност в двугодишен срок от извършване на нарушението да състави АУАН. Тази инстанция намира, че всички посочени доводи са въпрос на вътрешноведомствена организация на Националната агенция по приходите, които са ирелевантни за решаването на настоящия спор. Ако законодателят искаше да съобрази със заетостта и натовареността на органите по приходите, той би детерминирал различен давностен срок относно момента на откриване на нарушителя, така както е направил това в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в частта за данъчните нарушения, като за тях е въвел специален двугодишен срок от откриването им, за разлика от общия едногодишен срок за нарушения, които не са изрично посочени в текста на тази разпоредба. Въпреки така изложеното, настоящия съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН. „Саки” ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация за 2009г. по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация, с което е осъществен състава на нарушението по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно посочената норма данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв..

Видно от нормата на чл. 261, ал.1 от ЗКПО, законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за данъчно задължено лице, което не подаде декларация или не я подаде в срок. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН по отношение на тези две отделни административни нарушения започват да текат от различен момент. В случай, че лицето въобще не е подало декларация, срока започва да тече от първия момент в който може да се установи нарушителя и това е 01.04.2010г. - деня, следващ крайната дата на която е следвало да се подаде декларацията – 31.03.2010г.. В случай, че лицето подаде декларация след законоустановения срок, срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня, следващ деня на подаване на декларацията.   

След като с оспореното наказателно постановление отговорността на дружеството е ангажирана за това, че годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подадена със закъснение, извън указания в закона срок, то сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, започват да текат от деня следващ този на подаване на декларацията, а не както неправилно е приел първоинстанционния съд.

Не се спори между страните, че дружеството е данъчно задължено лице по ЗКПО, което е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2010г. в срок до 31.03.2010г. Такава декларация е входирана в ТД на НАП гр. Бургас с вх. № 024351200239425 на 28.03.2012г., т.е. към датата на съставяне на АУАН № 0120372/28.03.2012г., с оглед на което настоящият касационен състав намира, че преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН не е изтекъл.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде разгледано и решено по същество, като се потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

При съставянето на акт за установяване на административно нарушение и при издаването на оспореното наказателно постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

В конкретният случай, деянието извършено от санкционираното дружество осъществява състава на нарушение по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, с оглед на което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Определения от административно наказващият орган размер на наложената глоба клони към предвидения от законодателя минимум, като касационната инстанция намира същата за справедлива.

Предвид гореизложеното, жалбата като основателна и следва да се уважи, а първоинстанционното решение като постановено в противоречие на материалния закон следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 321/21.02.2013г. постановено по НАХД № 215/2013г. по описа на Районен съд – Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 14645-О-0120372/20.08.2012г., издадено от директор на дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП - гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.