Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:282                                  22.02.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На тринадесети февруари                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 74 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Е. А.К.,***, ЕИК-****, гр.Несебър, ул.Еделвайс №10, за присъждане на обезщетение на имуществени в размер на 399лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1037/2017г. на Районен съд - Несебър и КАНД № 2798/2017г. на Административен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.12.2016г. до окончателното изплащане.

Искът е предявен по пълномощия от младши адвокат Я.К. ***. Съгласно чл.20, ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата, младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения и младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. Според съда няма пречка младши адвокати да осъществява процесуално представителство пред административните съдилища, тъй като в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се съдържа норма, която приравнява изрично военния съд на окръжен – чл.95 от ЗСВ, като аналогична норма има и за специализирания наказателен съд – чл.100а от ЗСВ. За административните съдилища такава норма липсва. Съгласно чл.89 от ЗСВ, седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. От това съвпадане не се следва приравняване и тълкуване в такъв смисъл би било недопустимо дописване на закона в насока, която законодателят не е дал, поради което според настоящия състав няма пречка младшия адвокат да представлява и защитава страни по дела в административните съдилища.

В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 479/20.12.2016г., издадено от вр.и.д. кмет на Община Несебър, ищецът е ангажирал адвокат, който го е защищавал пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 399лв. Това НП е било отменено от съда с решение по КАНД № 2798/2017г., поради което претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от деня следващ издаването на НП. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но чрез редовно упълномощения от него младши адвокат Я.К. ***, с нарочна молба поддържа исковата претенция и пледира за уважаването й.

Ответникът Община Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по исковата молба, не прави искания и не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му. Счита, че претендираните разноски следва да бъдат присъдени съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С НП № 479/20.12.2016г., издадено от вр.и.д. кмет на Община Несебър, на ищеца Е. А.К. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движението на територията на Община Несебър (Наредба №1), на основание чл.3, ал.3, във връзка с чл.61, ал.3 от същата наредба, е наложено административно наказание глоба в размер на 1700 лв., за това, че на 13.08.2016г., около 2.50 часа, в гр.Несебър на централната алея, в бар „Амор“, като управител на заведението, разрешава и допуска използването на озвучителна техника, като заведението е без необходимата шумоизолация, с което виновно нарушил чл.3, ал.1 от Наредба №1.

Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд - Несебър, за което е образувано НАХД № 1037/2017г. С решение № 411/29.08.2017г., съдът е изменил НП като е намалил размера на наказанието на 500 лв. Срещу това решение е била подадена касационна жалбата от К., като с решение № 2089/07.12.2017г. по КНАХД № 2798/2017г., Административен съд - Бургас е отменил първоинстанционното съдебно решение, като вместо него е постановил друго с което е отменил НП № 479/20.12.2016г. Окончателното съдебно решение е влязло в сила на 07.12.2017г. – датата на произнасянето на касационната инстанция. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – младши адвокат Я.К. ***. Чрез този адвокат е подадена и касационната жалба. Видно от представения при провеждане на откритото съдебно заседание пред районния съд договор за правна защита и съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 399лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 1700лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от вр.и.д. кмет на Община Несебър, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Общината е юридическото лице, съгласно чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а кметът само представлява същата на основание чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП в частта за наложената глоба в размер на 1700лв., като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отмененото НП, той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 399 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 399лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от установяване на увреждането, което е станало с влизане в сила на съдебното решение.

Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 399лв. е над минималния размер за подобни дела, но предвид липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК – прокурорът не е насрещна, а контролираща страна, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

Искането за присъждане на лихва върху сумата на разноските, сторени в хода на НАХД № 1037/2017г. на Районен съд - Несебър следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Задължението за разноски не е възникнало, нито е установено в хода на посоченото административно-наказателно дело, предвид липсата на нормативна уредба, която да предвижда отговорност на административно-наказващия орган за съдебните разноски. Ликвидно и изискуемо вземане на обезщетение за имуществени вреди под формата на разноски за защита срещу наказателното постановление възниква с влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава предявения иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. На следващо място, приложение намира и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските не са лихвоносно вземане.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2017г. (л.14). Ето защо при този резултат на настоящото дело и при липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Община Несебър, ЕИК-***, гр.Несебър, ул.Еделвайс №10, да заплати на Е. А.К.,***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 399лв. (триста деветдесет и девет лева), вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1037/2017г. на Районен съд - Несебър и КАНД № 2798/2017г. на Административен съд - Бургас.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователено искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 21.12.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК-000057122, гр.Несебър, ул.Еделвайс №10, да заплати на Е. А.К.,***, сумата от 400лв. (четиристотин лева), за разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: