Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 613       Година 18.03.2013        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 74 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Български мистерии - 54” ООД, гр.Несебър с ЕИК *** представлявано от управителя Н.Б.Д. срещу решение № 438 от 26.11.2012г., постановено по н.а.х.д. № 594 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като счита, че е изтекъл 3 – месечния преклузивен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е изменил наказателно постановление № 02-0202601 от 10.05.2012г. на директора на Дирекция ”ИТ”, гр.Бургас, с което за административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като е намален размера на същата на 1 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изложените от дружеството възражения, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приети за неоснователни. По същество съдът е счел, че действително на дружеството, в качеството му на „работодател” е дадено предписание да изплати на конкретен работник полагащото му се трудово възнаграждение за месец февруари 2010г. и след като към момента на проверката това не е сторено, то правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание. По отношение размера на наложената имуществена санкция съдът е преценил, че се касае за  първо нарушение, с оглед на което същата е намалена до предвидения в закона минимален размер от 1 500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратява не и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на Инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават съгласно т.1 от нормата -  задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

По същество от касатора не се оспорва, че не е изпълнил даденото от Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда” задължително предписание обективирано в т.№17 от Протокол № 1779 за извършена на 14.07.2011г. проверка, да заплати в срок до 15.08.2011г. полагащото се на работника Д.Б. трудово възнаграждение за месец февруари.2010г., в противоречие с нормата на чл.415, ал.1 от КТ.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 15.08.2011г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на изпълнението на дадените от него задължителни предписания още на 16.08.2011г., съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействие. Ето защо след като до 15.08.2010г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 16.08.2011г. и последният ден, в който трябва да се установи това бездействие е 16.11.2011г. В случая АУАН е съставен на 28.12.2011г., след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Неспазването на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд гр.Несебър,  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

                                                      

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 438 от 26.11.2012г., постановено по н.а.х.д. № 594 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202601 от 10.05.2012г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                           2.