Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 1145 / 08.06.2018г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 749 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят Г.Н.Г. ***, е оспорил заповед № 18-0769-000588/13.03.2018г. на началник група, сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, с която е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки и тъй като не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че свидетелството за управление на МПС е отнето неправилно. Г. посочва, че е посещавал курсове за възстановяване на контролните точки и не е извършвал административни нарушения, които да са довели до пълно отнемане на контролните точки. По тази причина намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, конкретизира обжалвания акт, като го индивидуализира по номер, дата и орган-издател, ангажира доказателства и пледира за нейната отмяна. Твърди, че при изчисляване броя на контролните точки, административният орган не е взел предвид възстановените такива след преминати курсове за възстановяване на контролни точки, както и не е взел предвид, че едно от наказателните постановления е било отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Ответникът, началник група „ПП” при ОДМВР – Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка с писмено становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че преди издаване на заповедта за ПАМ, по личния картон на водача се извършва справка за наличие на законово изискуемите предпоставки.

ФАКТИ:

Със заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0769-000588/13.03.2018г. (л.16) началникът група в сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас е разпоредил, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя да бъде иззето свидетелството за управление на МПС. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:

1. НП № 1763/15.07.2005г. на РУ Несебър, влязло в сила на 23.07.2005г., с което се отнемат 6 контролни точки;

2. НП № 666/29.03.2006г. на РУ Несебър, влязло в сила на 06.04.2006г., с което се отнемат 3 контролни точки;

3. НП № 1221/12.05.2006г. на РУ Несебър, влязло в сила на 20.05.2006г., с което се отнемат 8 контролни точки;

4. НП № 2632/24.07.2006г. на РУ Несебър, влязло в сила на 01.08.2006г., с което се отнемат 6 контролни точки;

5. НП № 440/01.04.2005г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 30.08.2006г., с което се отнемат 6 контролни точки;

6. НП № 15391/10.01.2007г. (л.25) на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 27.02.2007г., с което се отнемат 9 контролни точки;

7. НП № 3095/11.04.2007г. (л.26) на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 27.09.2008г., с което се отнемат 3 контролни точки;

8. НП № 4653/03.04.2008г. (л.27) на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 10.09.2008г., с което се отнемат 3 контролни точки;

9. НП № 19050/28.11.2008г. (л.29) на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 20.03.2009г., с което се отнемат 3 контролни точки;

10. НП № 113/18.02.2009г. (л.30) на ОД МВР Бургас, влязло в сила на 10.10.2009г., с което се отнемат 3 контролни точки;

11. НП № 1420/12.05.2010г. (л.60) на РУ Несебър, влязло в сила на 06.07.2010г., с което се отнемат 8 контролни точки;

12. НП № 1526/30.05.2011г. (л.18) на РУ Несебър, влязло в сила на 28.09.2011г., с което се отнемат 4 контролни точки;

13. НП № 3229/28.07.2011г. (л.19) на РУ Несебър, влязло в сила на 28.09.2011г., с което се отнемат 8 контролни точки;

14. НП № 1460/03.08.2011г. (л.17) на РУ Поморие, влязло в сила на 28.09.2011г., с което се отнемат 4 контролни точки;

15. НП № 745/08.02.2011г. (л.31) на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 23.05.2012г., с което се отнемат 9 контролни точки;

16. НП № 3270/10.10.2013г. (л.41) на РУ Несебър, влязло в сила на 20.11.2013г., с което се отнемат 8 контролни точки;

17. НП № 15-0304-000515/02.04.2015г. (л.42) на РУ Несебър, влязло в сила на 15.05.2015г., с което се отнемат 6 контролни точки.

В заповедта е посочено, че с отнемането на тези контролни точки, Г. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят е представил три удостоверения за преминато допълнително обучение, които да послужат пред органите на МВР за възстановяване до 1/3 от предвидените точки съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП – от 2011г., 2012г. и 2015г.

В съдебно заседание жалбоподателят представи копие от НП № 15-0304-001064/03.06.2015г.

Обжалваната заповед е връчена на Г. на 13.03.2018г. Жалбата сезирала съда е подадена на 21.03.2018г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/2017г. (л.44) на директора на ОД МВР – Бургас, точка 1.4., началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП

Спазена е предвидената от закона писмена форма. 

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В процеса по отнемане на контролни точки на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, са действали няколко наредби, които регламентират обществените отношения в тази връзка. Всички те, без изключение, посочват, че контролни точки се отнемат само въз основа на влезли в сила наказателни постановления.

С оглед на посоченото и на основание чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления), посочени в оспорената заповед, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки. В придружително писмо (л.11) към административната преписка се посочва, че основанията за налагане на процесната ПАМ са налични на магнитен носител в администрацията на органа. По личния картон на водача се извършва справка, чрез която се проверяват обстоятелствата, обуславящи материалната законосъобразност на заповедта.

По делото е приложена справка-картон на водача от (л.20).  

Първата част от справката съдържа описание на действията по отнемане на контролни точки на водача ведно с основанието за отнемане. Описано е, че към 01.01.2000г. водачът Г. е разполагал с 39 първоначални контролни точки (к.т.). Хронологията по отнемането им е следната:

На 09.04.2005г. са отнети 6 к.т. на основание НП № 440/01.04.2005г. Това наказателно постановление не е приложено по делото, но в заповедта за ПАМ самият административен орган е приел, че същото е влязло в сила на 30.08.2006г. Жалбоподателят не оспорва този факт.

На 23.07.2005г. са отнети 6 к.т. на основание НП № 1763/15.07.2005г. Това наказателно постановление също не е представено по делото, но датата на влизане в сила е посочена от органа – 23.07.2005г., която дата съвпада с датата на отнемане на к.т.

На 06.04.2006г. са отнети 3 к.т. на основание НП № 666/29.03.2006г. Наказателното постановление не е приложено по делото. В заповедта е посочено, че същото е влязло в сила на 06.04.2006г., която дата съвпада с датата на отнемане на к.т.

На 20.05.2006г. са отнети 8 к.т. на основание НП № 1221/12.05.2006г., което не е сред приложените по делото. Датата на влизане в сила посочена в заповедта е датата на отнемане на к.т. – 20.05.2006г.

На 01.08.2006г. са отнети 6 к.т. на основание НП № 2632/24.07.2006г. Това НП не е представено по делото. Датата на влизане в сила съвпада с датата на отнемане на к.т. – 01.08.2006г.

Жалбоподателят няма възражения по отношение горните факти, така както административният орган ги е посочил в обжалваната заповед.

Общият брой на отнетите с посочените НП контролни точки е 29. Така към датата на влизане в сила на последното от тези НП - 01.08.2006г. на водача са останали 10 контролни точки (39-29 = 10).

На 19.08.2006г. в справката е вписано възстановяване на к.т. Не е посочено основанието, а само оставащият общ брой – 23. Към оставащите 10 к.т. са добавени 13 к.т.

След възстановяването на контролни точки, отнемането им е продължило, както следва:

На 30.08.2006г. са отнети 6 к.т. на основание НП 440/01.04.2005г. – отново, въпреки, че според същата справка тези контролни точки вече са отнети на 09.04.2005г. Два пъти е недопустимо да се отнемат к.т. въз основа на едно и също НП. По тази причина следва да се направи извод, че административният орган неправилно е отчел отнемането на тези 6 к.т., т.е. и към 30.08.2006г. жалбоподателят продължава да има 23 к.т.

На 27.02.2007г. са отнети 9 к.т. на основание НП № 15391/10.01.2007г. (л.25), влязло в сила на 27.02.2007г.

На 10.09.2008г. са отнети 3 к.т. на основание НП № 4653/03.04.2008г. (л.27), влязло в сила на 10.09.2008г. Към този момент е била в сила Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (отм. 04.02.2013г.) за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат.

Общият брой на отнетите с посочените НП контролни точки е 12. Така към датата на влизане в сила (10.09.2008г.) на НП № 4653/03.04.2008г. на водача са останали 11 контролни точки (23-12 = 11).

На 27.09.2008г. в справката е вписано възстановяване на к.т., но отново без посочване, отбелязани са само оставащите – 15 к.т. Към този момент административният орган е считал, че оставащите к.т. са 5, тъй като два пъти е отнел по 6 к.т. въз основа на НП 440/01.04.2005г., въпреки, че с него са отнети само 6 к.т. Тези факти водят до извода, че възстановените к.т. са 10, прибавени към законосъобразно оставащите 11 к.т., така към датата на възстановяване (27.09.2008г.) водачът е имал общ брой 21 оставащи и възстановени к.т.

След възстановяването на к.т., отнемането им е продължило, както следва:

На 27.09.2008г. са отнети 3 к.т. на основание НП № 3095/11.04.2007г. (л.26), влязло в сила на 27.09.2008г.

На 20.03.2009г. са отнети 3 к.т. на основание НП № 19050/28.11.2008г. (л.29), влязло в сила на 20.03.2009г.

На 10.10.2009г. са отнети 3 к.т. на основание НП № 113/18.02.2009г. (л.30), влязло в сила на 10.10.2009г.

На 06.07.2010г. са отнети 8 к.т. на основание НП № 1420/12.05.2010г. (л.60), влязло в сила на 06.07.2010г.

На 14.04.2011г. са отнети 9 к.т. на основание НП № 745/08.02.2011г. (л.31), влязло в сила на 23.05.2012г.

На 28.09.2011г. са отнети 4 к.т. на основание НП № 1526/30.05.2011г. (л.18), влязло в сила на 28.09.2011г.

На 28.09.2011г. са отнети 8 к.т. на основание НП № 3229/28.07.2011г. (л.19), влязло в сила на 28.09.2011г.

Общият брой на отнетите с посочените НП контролни точки е 38. Така към датата на влизане в сила на последното от тези НП на водача не са останали контролни точки (21-38 = -17).

На 01.10.2011г. жалбоподателят Г. се явил и завършил успешно курс за допълнително обучение, съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП, за което е издадено удостоверение с рег.№ 90/2011г. от „Авто – тест 2000“ ООД (л.7). В удостоверението е вписано, че същото може да послужи пред органите на МВР за възстановяване до 1/3 от предвидените точки съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която разпоредба (в релевантната редакция) броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи.

На същата дата в справката е вписано възстановяване на к.т. Броят на възстановените от органа к.т. е 14, който брой е с 1 к.т. повече от допустимата 1/3 от първоначалния брой точки по чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП и следва да бъде 13 к.т.

На 08.03.2012г. в справката е вписано действие „извършване на служебна корекция“. В полето „описание на действието“ няма вписване. Не е посочено правното основание или юридическият факт, който е наложил извършване на служебната корекция, в какво се състои тя и по какъв начин се отразява на правната сфера на водача Г.. Мотиви относно корекцията не се съдържат в нито едно от приложенията към административната преписка.

Отчетът на водачите на МПС, наложените им наказания и точките за извършваните нарушения е предмет на правна уредба в глава IV от Наредба за № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Едновременно с това, към момента на вписване на служебната корекция е била в сила Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (отм. 04.02.2013г.) за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Нито един от тези нормативни актове не урежда понятието „служебна корекция“. Същото не е предмет на правна уредба и от ЗДвП. Така за съда остава невъзможно да провери законосъобразността на това действие и как то е повлияло върху отчетността на к.т. на водача Г.. Липсата на мотиви в тази част води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила по водене отчетност на к.т. на водача, тъй като именно крайният резултат от тази отчетност (отнети всички к.т.) е мотивирал органа да издаде заповедта за налагане на ПАМ. В случай на недопускане на това нарушение, а именно указване основанието и съдържанието на служебната корекция е било възможно издателят на заповедта да стигне до извод, че на водача не са отнети всички контролни точки, което би довело до неиздаване на процесната заповед. Посоченото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в заповедта, която се обжалва също няма мотиви в тази насока, е самостоятелно основание за отмяна на заповед № 18-0769-000588/13.03.2018г. на началник група, сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР.

На 10.04.2012г. на Г. е издадено ново свидетелство за управление на МПС, валидно до 08.03.2022г. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от действащата към момента на издаване на свидетелството от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (отм. 04.02.2013г.) сочи, че при следващо издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство броят на наличните контролни точки не се променя. В този смисъл не би следвало да бъде променен броят на последно възстановените 14 к.т. на водача. Още повече, че между възстановяването им и издаването на новото свидетелство няма вписани влезли в сила НП, въз основа  на които да са отнемани к.т. В случая това не е така. Със следващо вписване от 26.10.2012г. са възстановени к.т., но оставащият им брой е 2, което е с 12 по-малко от предходно възстановените 14. Именно липсата на мотиви относно служебната корекция препятства съда да изследва защо тези действия са довели до брой на контролните точки в противоречие с разпоредбата на чл.2, ал.2 от действащата към момента на издаване на новото свидетелство Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. (отм. 04.02.2013г.).

На 27.10.2012г. Г. се е явил и завършил успешно нов курс за допълнително обучение, съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП, за което е издадено удостоверение с рег.№ 314/2012г. от „Авто – тест 2000“ ООД (л.7). В удостоверението е вписано, че същото може да послужи пред органите на МВР за възстановяване до 1/3 от предвидените точки съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на удостоверението на водача са били възстановени к.т., като в справката е посочено, че броят на оставащите е 15. Доколкото обаче от предходното възстановяване до това няма издадени и влезли НП, оставащите точки следва да са 28, ако се счете, че при предходното възстановяване точките са 13, а не 14, или 29 к.т., ако се следва отразеното от органа в справката.

На 4.02.2013г. е влязла в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

На 20.11.2013г. са отнети 8 к.т. на основание НП № 3270/10.10.2013г. (л.41), влязло в сила на 20.11.2013г. Така на водача би следвало да са останали 20 к.т., но на 31.01.2014г. са вписани 7 к.т., като „преизчислени точки след зареждане на данни (различни от ТАИС)“.

Следващото отнемане на 4 к.т. е въз основа на НП № 1460/03.08.2011г. (л.17), влязло в сила на 28.09.2011г. Така на водача са останали 16 к.т., а не 3 к.т., както е приел органът.

На 09.05.2015г. водачът Г. се е явил и завършил успешно курс за допълнително обучение, съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП, за което е издадено удостоверение с рег.№ 66/2015г. от „Авто – тест 2000“ ООД (л.7, стр.2). В удостоверението е вписано, че същото може да послужи пред органите на МВР за възстановяване до 1/3 от предвидените точки съгласно чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на удостоверението на водача са били възстановени 13 к.т. Така общият брой к.т. е станал 32 к.т., но за органа -16 к.т.

На 15.05.2015г. въз основа на влязло в сила НП № 15-0304-000515/02.04.2015г. (л.42) са отнети 6 к.т. По този начин на водача са останали 26 к.т.(според адм. орган -10 к.т.). Това НП е последното от посочените в заповедта за налагане на ПАМ, по които административният орган е възприел, че са отнети всички к.т. на водача.

Горните факти обаче сочат, че лицето е имало 26 к.т. Дори според неправилното изчисляване на административния орган, жалбоподателят отново е разполагал с к.т. – 10.

На 16.05.2017г., след 2 години без наказания на Г. служебно са възстановени 29 к.т., като по този начин общият му брой к.т. е достигнал максимума от 39, доколкото не може да притежава повече от този брой к.т. След това възстановяване и достигане на максималния брой к.т., справката не съдържа вписвания на влезли в сила НП и отнети к.т.

Процесната заповед № 18-0769-000588 на началник група, сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, с която е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки и тъй като не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, е издадена на 13.03.2018г. С оглед изложената хронология на отнемане и възстановяване на к.т. на жалбоподателя в качеството на водач на МПС и с оглед факта, че заповедта е издадена към момент, в който съгласно представената като доказателство от административния орган справка, водачът е разполагал с максимален брой контролни точки, съдът намира, че същият не е бил адресат на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП и срещу него незаконосъобразно е издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта противоречи и на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че НП № 15-0304-001064/03.06.2015г. изд. от началник РУ Несебър (л.55), което е отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 350 по АНД № 540 на Районен съд Несебър не е вписвано в справката картон на водача, нито в обстоятелствената част на оспорената заповед и въз основа на него не са отнемани контролни точки. Също така правилно в НП № 18-0304-000410/19.03.2018г. изд. от началник сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър е отбелязано, че към 19.03.2018г. на водача остават 39 контролни точки.

Разноски не са претендирани от жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 18-0769-000588/13.03.2018г. на началник група, сектор „ПП” при ОД – Бургас на МВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП, с която на Г.Н.Г. *** е иззето свидетелството за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и тъй като не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: