О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 817                       от  10.04.2018 г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на десети април две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 747 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по повод Заповед № РД-09-14/20.03.2018 год. на Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), във вр. с чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е оспорено Решение № 747, приетото по точка 30 от дневния ред на заседание на Общински съвет Несебър, проведено на 02.03.2018 год., отразено в Протокол № 25, входиран в Областна администрация – Бургас с вх. № 61-00-32/07.03.2018 год., със следния текст:

„РЕШЕНИЕ № 747

На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА в качеството си на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ Общински съвет гр. Несебър, след като съобрази изложените в докладната записка мотиви дава съгласие за изработване на проект за изменение на подробния устройствен план – план за регулация и застрояване на „СБР-гр. Свети Влас“, в частта му по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Несебър, в кв. 2 по ПУП на „СБР – гр. Свети Влас“, с което задание и скица предложение към него се предлага урегулиране от ПИ *** с площ 13 180 кв.м. на новообразувани УПИ ІІ-общ. с площ от 1805 кв.м. с отреждане „За озеленяване“ и УПИ ІІІ-общ. с площ 693 кв.м. с отреждане „За търговия, обслужващи функции и озеленяване“, като площта на ПИ *** след промяната ще бъде 10 675 кв.м. ПИ *** се отрежда „За улица и алея“. За новообразувания УПИ ІІІ- 20%, Кинт – 0,50, Нкорниз – 7,5 м. и максимално озеленена площ – 70%. Забележка: При изготвяне на проекта да се запазят параметрите на уличното платно.“

В сезиращата съда заповед е развита тезата, че така приетото решение на Общински съвет Несебър е незаконосъобразно. Обосновано е и становището, че осъществявания от Областния управител на област Бургас административен контрол над решенията на общинския съвет и в частност над процесното решение на Общински съвет Несебър е процесуално допустим, доколкото в предметната си същност, решението представлява акт на управление с публична общинска собственост, тъй като, независимо, че се релевира процедура по ЗУТ, неговата правна последица ще бъде обявяване на имот – публична общинска собственост за частна. В този смисъл, допустимостта на контрол върху такива решения е безусловна предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост, съгласно която, актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона концесиите.

След анализ на така развитите доводи и аргументи в сезиращата съда заповед, като взе предвид приложените към административната преписка писмени доказателства и като съобрази закона, настоящия съдебен състав приема, че направеното от Областния управител на област Бургас оспорване е процесуално недопустимо по следните съображения:

В нормата на чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА е указано, че областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация. От друга страна, в чл. 32, ал. 2 от ЗА е предвидена възможността областния управител да оспори незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА, като в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА също е указано, че упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. При осъществяване на тези си правомощия, областния управител има възможност да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет, или да ги оспори пред съответния административен съд, като оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.

В настоящия случай, оспореното решение на Общински съвет Несебър е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА, в качеството си на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно посочената като основание норма на чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Предвид обстоятелството, че процесното решение на общинския съвет е прието по реда и при условията на ЗУТ и касае проект за изменение на ПУП-ПР, то при неговото оспорване следва да се приложи специалния ред за оспорване, регламентиран в чл. 215 от ЗУТ от конкретните заинтересовани лица. В текста на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е очертан кръга на лицата, които имат качеството на заинтересовани в това производство, като според нормата, заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2.съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

Следва да се има предвид, че нормата на чл. 131 от ЗУТ е специална и определя кръга на заинтересуваните лица в административното производство по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения и изключва приложението на общите разпоредби на ЗМСМА и ЗА.

В случая, от страна на Областния управител на област Бургас не се твърди, а и от доказателствата по административната преписка, не се установява, че оспорващия има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. В случая, с приетото решение, Общинския съвет гр. Несебър, в качеството си на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е дал съгласие за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, който проект не засяга имот държавна собственост, а и в сезиращата заповед липсва такова твърдение. В този смисъл Областният управител на област Бургас не притежава качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и съответно не е процесуално легитимиран да обжалва по съдебен ред решението на Общински съвет Несебър, поради липса на правен интерес от оспорването. Това решение, представлява волеизявление с което легитимна по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересована страна дава съгласие за изработване на проект на ПУП-ПРЗ, тоест това е акт по устройство на територията и който акт подлежи на оспорване по реда на ЗУТ и областният управител не може да го атакува по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 45 от ЗМСМА. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в множество съдебни актове, между които и Определение № 10492 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2016 г., Определение № 10619 от 07.08.2014г. на ВАС по адм.д.№ 9812/2014г., Определение № 254 от 09.01.2014г. на ВАС по адм.д.№ 16770/2013г., Определение № 10632 от 20.07.2012г. на ВАС по адм.д.№ 4714/2012г., и др.

Съдът не споделя доводите на оспорващия, съгласно които, при евентуално одобряване на ПУП няма да има заинтересовано лице от кръга на субектите по чл. 131 от ЗУТ, което да брани обществения интерес. Както правилно е посочено по-долу в сезиращата съда заповед, съгласно нормата на чл. 215, ал. 3 от ЗУТ, прокурорът може да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове. В този смисъл, именно Прокуратурата на Република България, чрез териториалните си структури има правомощието, а и задължението съгласно чл. 127, т. 5 от Конституцията, чл. 145, ал. 6 от Закона за съдебната власт и чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК да оспори незаконосъобразните административни актове, постановени по реда на ЗУТ именно с цел защитата на значим държавен или обществен интерес, ако намери, че такъв е налице. Видно от материалите по изпратената административна преписка, копие от Протокол № 25/02.03.2018 год. от заседанието на Общински съвет Несебър, в който е обективирано и оспореното Решение № 747 е изпратено и до Районния прокурор на Районна прокуратура гр. Несебър, като липсват данни, същия да е протестирал това решение.

От друга страна, съгласно чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, а по силата на ал. 4 от същия текст, такова оспорване може да направи и областният управител, „освен ако в закон е предвидено друго“, т.е. ако изрично не е изключен контрола върху конкретен административен акт. В случая, осъществявания от областния управител административен контрол не е всеобхватен, като само лицата, попадащи в кръга на заинтересуваните по смисъла на  чл. 131 ЗУТ и прокурорът, са активно легитимирани да обжалват решенията за одобряване на подробните устройствени планове или техните изменения, както и съпътстващите издаването им актове на общинския съвет, а Областният управител не е установил, че е лице от този кръг. Предвид обстоятелството, че нормата на  чл. 131 ЗУТ е специална и изключва приложението на общата норма на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, вр. 32, ал. 2 ЗА, Областният управител не е оправомощен да инициира уредения в нея съдебен контрол спрямо актове на Общинския съвет по ЗУТ.

По изложените съображения, направеното оспорване се явява процесуално недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Заповед № РД-09-14/20.03.2018 год. на Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е оспорено Решение № 747, приетото по точка 30 от дневния ред на заседание на Общински съвет Несебър, проведено на 02.03.2018 год., отразено в Протокол № 25, входиран в Областна администрация – Бургас с вх. № 61-00-32/07.03.2018 год.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 747/2018г. по описа на Административен съд  гр. Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: