Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1116           06  юни 2018  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав,  в открито  заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Биляна Чакърова

като разгледа административно дело  номер  744  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.С. *** против заповед №18-4635-000024 от 17.02.2018 година на началника на Районно управление/РУ/ Приморско при ОД МВР Бургас за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/  месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - началник на РУ Приморско при ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена  в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 18-4635-000024 от 17.02.2018 година на началника на РУ Приморско при ОД МВР Бургас, с която, на основание  чл.171, т.1 , б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на С.С. *** е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство  до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/  месеца.

От представените в административната преписка доказателства се установява, че на 17.02.2018 година  на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №0329148, за това, че на посочената дата като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ А***ВХ, е управлявал същия под въздействие на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“  с фабр. №АRDN 0069, което отчело 1.10 промила в издишания въздух. На С. бил издаден талон за медицинско изследване №0000548/л.26 от делото/. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.25 от делото/.

От протокол №75 от 20.02.2018 г. от извършената химическа експертиза на кръвната проба на жалбоподателя се установява наличие на етилов алкохол в количество 1.32 промила/л.20 от делото/.

Въз основа на фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение на 17.02.2018 г.,  е издадена процесната заповед, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 18-4635-000024 от 17.02.2018 година за прилагане на принудителната административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган- началника на Районно управление Приморско при ОД МВР Бургас, съобразно нормата на  чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на  ОД МВР  Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.5 са посочени началниците на районни управление  при ОД МВР Бургас/л.36 от  делото/. Заповедта на директора на ОД МВР Бургас е издадена на основание заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 ЗДвП са определени основните структури в Министерство на вътрешните работи, осъществяващи контрол по ЗДвП/л.38 и 44 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват нейната отмяна.

Относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП/ред.ДВ, бр.97/2017 г., в сила от 01.01.2018 г./  за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е  проверен с техническо средство, което определило съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух-1.10 промила.

На С. е издаден и талон за медицинско изследване №0000548, а резултатът от кръвната проба, след извършения анализ, показва също наличие на етилов алкохол в количество-1.32 промила/вж. протокол №75 от 20.02.2018 г., л.20 от делото/.

Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.

За да е изпълнена хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на МПС.

Това обстоятелство обаче се оспорва от жалбоподателя. От ангажираните в тази връзка гласни доказателства се установява, че същият не е управлявал автомобила, тъй като бил употребил алкохол. Негов водач била приятелката му, разпитана като свидетел по делото, показанията, на която съдът цени като последователни и логични/вж. протокол от с.з, л.50, гръб и 51 от делото/.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното.

В хода на съдебното производство е представено, влязло в сила, постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 24.04.2018 г. на Районна прокуратура Царево, представляващо официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, и от който се установява, че не С.С., а Е.Р. е управлявала процесното МПС марка„Опел“, модел „Корса“ с рег.№А***ВХ/л.56 от делото/.

С последното, ценено съобразно чл.142, ал.2 АПК и свидетелските показания, съдът намира, че действителните факти не съответстват на изложените в АУАН №0329148 от 17.02.2018 г. констатации. Със събраните писмени и гласни доказателства в хода на настоящото производство е оборена доказателствената сила на АУАН.

Следователно недоказано остава обстоятелството, че адресатът на ПАМ е имал качеството на водач на МПС към момента на извършване на проверката.

Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта  над 0.5 на хиляда. Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В конкретния случай се констатира, че органът не е установил наличието на предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

По тези съображения,  съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 160.00/сто и шестдесет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 150.00/сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд  Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №18-4635-000024 от 17.02.2018 година на началника на Районно управление/РУ/ Приморско при ОД МВР Бургас, с която на С.С. ***, е  приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по  чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/  месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на С.С. *** разноски в размер на 160.00/сто и шестдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                    

                                                        СЪДИЯ: