Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1015           07.05.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Огнян Стоянов като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 743 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното

 

Образувано е по касационна жалба на „Садат” ООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, партер, със законен представител С.К. – управител против Решение №112/28.01.2013г., постановено по НАХД №4100/2012г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №180/30.05.2012г. на Директор на ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на жалбоподателя на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС е наложена  имуществена санкция от 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен и незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон  и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С.К., който поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея и представя писмено становище.

Ответникът по касация – Директор на ТД на НАП-гр.Бургас, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на „Садат” ООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, партер със законен представител С.К. – управител против наказателно постановление №180/30.05.2012г. на Директор на ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на жалбоподателя на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС е наложена  имуществена санкция от 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че същото е издадено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд  само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са частично основателни.

От една страна съдът при преценка на доказателствата достига до извод за правилно проведено производство, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При съставяне на АУАН жалбоподателят се защитава срещу фактите /констатациите/, изложени в него и правото му да разбере деянието, което се сочи да е извършил не е нарушено до степен да ограничи възможността му да се защитава. В тази връзка изписването и на допълнителен член от закона в АУАН, касаещ налагането на ПАМ (чл.186, ал.1, т.1, б. “а” от ЗДДС) съдът не приема за съществено нарушение. Не се явява отменително основание и възражението на касатора, че неправилно е санкциониран за нарушение на норма от подзаконов нормативен акт, вместо такава от акт от по-висш порядък. Нормата на чл.25 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. е по-конкретна спрямо по-общата разпоредба на чл.118 ЗДДС, поради което създава възможност нарушението вменено на съответното лице да бъде описано по-обстоятелствено и подробно, което гарантира правото му на защита. Неоснователното е и възражението за приложимост на разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, доколкото както бе посочено по-горе в случая се касае за твърдение за продажба извън търговския обект. На следващо място не представлява съществено процесуално нарушение и наличието на пропуски при изпълнение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото са налице надлежно установени предпоставките на чл.53, ал.2 от ЗАНН за издаване на спорното наказателно постановление. Въпреки това, решението на първоинстанционния съд се явява неправилно.

В касационната жалба е развито оплакването, че районният съд е направил неправилен правен извод относно извършено нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от наредба Н-18/2006г., доколкото последната вменява задължение за издаване на касов бон за всяко “плащане”, а процесният документ – складова разписка не сочи изобщо на извършено плащане. Оплакването е основателно. Действително от така представеното писмено доказателство не може да бъде направен категоричен извод за извършено “плащане”. Няма спор, че актосъставителят не е присъствал на твърдяното като извършено плащане, а за съдържанието на документа се съди не от неговото наименование, а от съдържанието му. От представената по делото стокова разписка не става ясно нито кой е неин получател, нито кой е изпълнител на поръчката. Липсват положени подписи, обективиращи някакъв вид волеизявление. Същото се касае и до така именованата “складова разписка изписване”. Без надлежно извършена инвентаризация липсват доказателства за изведени от склада на дружеството стоки. Действително, от една страна е налице вменено от разпоредбите на Закона за счетоводството задължение за документална обоснованост на извършените операции (чл.4, ал.3 от ЗСч). Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство, но при наличието на първичен счетоводен документ именован “Стокова разписка за получените стоково материални ценности” без задължителните му реквизити, установяването на същият в счетоводството на дружеството касатор не води до обоснован извод за хипотеза на необходимост от издаване на касов бон.

Всяко плащане е конкретно, т.е. следва да бъде надлежно установена и индивидуализирана конкретната доставка по вид, количество, стойност и получател, което актосъставителят и адм. наказващият орган не е сторил.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от наредба Н-18 от 13.12.2006г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, като съгласно разпоредбата на §1 от ДР на същата наредба “разносна търговия" е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания, за наличието на което обстоятелство в конкретния случай извод не може да се направи от събраните по делото доказателства. Отразяването в складовата разписка, че операцията е “продажба” и обект,  именован “бус бургас 1 найден” не води съдът до категоричен правен извод за извършвана разносна търговия.

Само за яснота следва да бъде уточнено, че цитираното от касатора решение по адм. дело №288/2012г. не касае идентичен случай, доколкото там писменото доказателство складова разписка не е открито у посочения нарушител, а е предадено от трето лице на наказващия орган, при нефункциониращ търговски обект, като неясно е останало обстоятелството съхранява ли се подобен документ в счетоводството на соченият като нарушител търговец.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно, поради което същото следва да се отмени, като отменено бъде и оспореното НП.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №112/28.01.2013г., постановено по НАХД №4100/2012г. на Районен съд – Бургас

и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №180/30.05.2012г. на Директор на ТД на НАП-гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                  

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.