Р Е Ш Е Н И Е

 

        1075                   31.05.2018 година                             град Бургас

 

Административен съд – град Бургас, дванадесети  състав, на шестнадесети май  през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

            СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретаря Йовка Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева  административно дело № 742 по описа за 2018  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с  чл. 72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.В.З. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, против заповед за задържане на лице рег. № УРИ 237зз - 33/07.03.2018г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ гр.Айтос, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка–задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-гр.Айтос.

Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане като незаконосъобразна. Пледира същата да бъде отменена, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – З.Ц.-младши инспектор при РУ Айтос, редовно уведомен, се явява лично. Счита,  жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от оспорената заповед, в законоустановения по чл. 149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за задържане на лице рег.№ УРИ 237зз-33/07.03.2018 г., издадена от младши инспектор при РУ-Айтос, на основание  чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че задържането е във връзка с чл. 343, ал.1,б.в от НК –„при управление на МПС причинява смърт“.

От административната преписка и представената в нея докладна записка от 07.03.2018г.  г. на мл.автоконтрольор Б.С. се установява,  че е посетен сигнал за ПТП с пешеходец, като е установено, че на 07.03.2018г., около 01.10 часа, в гр.Айтос на ул.“Хаджи Димитър“ на около 30 метра след кръстовището с ул.“19-ти февруари“ с посока на движение към Автогара-Айтос, е настъпило ПТП с участието на пешеходеца Н.Ж.Н., като лицето е починало в ФСНМП –Айтос. Установено е, че в автомобила са пътували лицата С.З. и собственика на автомобила М.К..

В резултат на горепосочената фактическа обстановка, установена във връзка с извършената полицейска проверка и обективирана в цитираната докладна записка, протокол за ПТП, полицейският орган издал оспорената в настоящото производство заповед за задържане на лице рег.№ УРИ 237зз-33/07.03.2018г., с която на основание  чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето С.З. за срок от 24 часа.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приета от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на чл. 5 от Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Единствено следвайки този подход може да бъде изпълнена целта на чл. 5 на Конвенцията, а именно да гарантира защита на индивида срещу произволно лишаване от свобода - такова, извършено на основание, непредвидено в Конвенцията. Чл. 5, т. 1 КЗПЧОС изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, КЗПЧОС препраща по същество към националното право.

По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка срещу лицето С. е наличието на данни, че същото е извършило престъпление. За реализиране на основанието, предвидено в  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд -  решение № 870/22.01.2018 г. по адм. дело № 12992/2016 г.; решение 6126/20.06.2016 г. по адм. дело № 5690/2015 г.; решение № 5651/15.05.2008 г. по адм. дело № 9712/2007 г. по описа на Върховния административен съд и други. Приложението на  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличие на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.

Целта на закона при установяване на принудителната административна мярка по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.

В конкретния случай са били налице данни по смисъла на  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото доказателства (докладна записка от 07.03.2018г. –л.11, констативен протокол за ПТП, протоколи за разпит на свидетели) е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на С.З. в конкретното престъпление – при управление на МПС е причинена смърт по непредпазливост, за което престъпление е започнало разследване по наказателноправен ред – образувано е ДП № 237 ЗМ-67/2018 г. по описа на РУ Айтос. Следователно към момента на издаване на оспорената заповед са налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Поради това правомощието на органа да наложи мярката по  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е било законосъобразно упражнено - при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да осуети наказателното преследване.

Предвид гореизложеното, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, изложени в писмените бележки,  че липсват относими по случая данни относно съпричастността му в извършване на посоченото престъпление, както и че заповедта за задържане е била издадена в нарушение на целта на закона.

Както бе посочено в мотивите на настоящото решение, прилагането на принудителната административна мярка по  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква наличие на достатъчно данни, обуславящи единствено формиране на предположение, подозрение относно участието на лицето в конкретното престъпление, не и такива, водещи до обосновано предположение, че същото е извършило престъплението. Последните, съгласно чл. 56, ал. 1 НПК, съставляват основание за вземане на мярка за неотклонение по реда на НПК по отношение на лице, срещу което има повдигнато обвинение за извършено престъпление. Целта на задържането по чл. 72 ЗМВР, за разлика от тази на мярката за неотклонение по НПК, не е да се предотврати извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия или да се попречи на лице с това качество да се укрие, а да се осигури изпълнението на правомощията на полицейските органи по разкриването на противоправни деяния. Данни за извършването на такова деяние в конкретния случай са били налице, като административният орган е доказал наличието им с представените с преписката писмени доказателства. Налагането на мярката "задържане за срок от 24 часа" спрямо жалбоподателя е оправдано, тъй като в случая несъмнено се доказва, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, т. 1, б. с) КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице предвидените в закона предпоставки, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, предпочетен над правото на зачитане на личната свобода на лицето.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с административно- производствените правила и изискването за мотивиране на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. В текста на заповедта се съдържа правното основание -  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо основание е посочено - наличие на данни за извършено конкретно престъпление – по чл.343, ал.1,б.в от НК-„при управление на МПС причинява смърт“, което е  достатъчно за целите на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа", налагана от органите на МВР в рамките на административно производство по реда на същия закон. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на С.  като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, в настоящето производство разноски в полза на С. не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд –  Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.З. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез адвокат К., против заповед за задържане на лице рег.№УРИ 237зз-33/07.03.2018г., издадена от младши инспектор при РУ гр.Айтос, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-гр.Айтос.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                         СЪДИЯ: