Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1114          Година 06.06.2018       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Сийка Хардалова

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 741 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от  Й.С.Д. *** против решение № 230 от 21.02.2018г., постановено по н.а.х.д. № 49 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Конкретни отменителни основания не се сочат. Счита, че неправилно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като излага доводи, че в населено място ограничението на скоростта не може да бъде определяно над 50км/ч, със знак. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 17-0769-005184 от 29.11.2017г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя, като акта е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел, че установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, като по безспорен начин се установява, че на посочената дата и час Й.Д. е управлявал МПС със скорост от 135 км./ч., в пътен участък, където максимално допустимата скорост за движение е 80 км/ч., въведена с пътен знак, поради което е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Съдът е преценил, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като наложените наказания са определени в законоустановените размери, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В26. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като на 02.10.2016г., около 01.34ч. автомобилът на Д. е заснет при движение със скорост от 135 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“, до бензиностанция „Лукойл“, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 80 км/ч. с пътен знак В26.

Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради неправилна квалификация на нарушението. Описанието на нарушението е достатъчно детайлно и не води до съмнения, че нарушението е извършено в населено място, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, което ограничение е различно от предвиденото в нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че законодателят не предвижда възможност със знак да бъде въвеждано ограничение на скоростта в населено място над 50км/ч. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, предвижда възможност ограничението на скоростта да е различно от предвиденото в чл.21, ал.1 от ЗДвП, когато това е сигнализирано със съответния пътен знак. При анализ на посочената разпоредба се установява, че законодателят е предвидил възможност съответните органи да определят различно ограничение на скоростта в зависимост от особеностите на определени пътни участъци, макар и намиращи се в населено място. По делото няма спор, че процесния участък е бил сигнализиран с пътен знак В26, с оглед на което за водача е било налице задължение да съобразява поведението си с така разрешената скорост за движение. Ето защо и след като касаторът Д. се е движил със скорост която надвишава предвиденото ограничение, е извършил вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на соченото основание.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 21.02.2018г., постановено по н.а.х.д. № 49 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                     2.