Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1258/04.07.2014 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 741/2014 година.

 

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на П.С.Х. с ЕГН ********** ***, в качеството му на законен представител на Д.П.Х. с ЕГН **********, С.П.Х. с ЕГН ********** и Й.П.Х. с ЕГН ********** (всички с адреса на жалбоподателя), против заповед № 09-224/26.03.2014 година (четливо копие - лист 28) на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Бургас (ДСП).

С оспорения акт на жалбоподателя е отказано отпускане на месечни помощи за трите му деца – до завършване на средно образование, но не повече от 20 -годишна възраст.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа.

Заявява се, че по направено предходно искане от жалбоподателя, за същите деца и пред същия орган, е бил постановен отказ, който е отменен с решение № 259/21.02.2014 година по адм.д. № 2375/2013 година на Административен съд – Бургас (АдмСБ). Изтъква, че майката на децата се е дезинтересирала от тях и не поддържа никакви контакти (в продължение на четири години), а, на основание чл. 122 ал.1 от СК, Х. не се нуждае от съдебно решение за да упражнява родителските си права. Твърди, че съдебното решение е следвало да бъде изпълнено от органа, съобразно указания дадени с него, а не до се постановява нов отказ.

Ответникът не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално  допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното.

С молба-декларация вх. № 09 - 224/18.06.2013 година до ДСП - Бургас П.Х. е поискал, като законен представител на трите си деца – Д., С. и Й. – отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. С молбата е декларирано, че децата посещават училище, родителят е без доходи, а семейството не получава помощи. Към молбата са приложени удостоверения, че децата Д., С. и Й. са записани в училище и две от тях (С. и Й.) редовно посещават учебни занятия през учебната 2012/2013 година. Представени са удостоверения от личия лекар на децата, че на същите са извършени задължителни имунизации и са минали необходимите профилактични прегледи.

На 22.07.2013 година на жалбоподателя е връчено писмо, с което е уведомен, че трябва да представи влязло в сила решение на съда за „присъдени родителски права на децата”. В писмото е посочено, че при неотстраняване на нередовностите помощта ще бъде отказана, на основание чл. 5 ал.2 от ППЗСПД.

П.Х. не е представил поисканото съдебно решение, затова, на основание чл. 5 ал.1 от ППЗСПД, му е отказано отпускането на помощта.

Х. е оспорил по административен ред отказа, като с решение № 29/02.09.2013 година на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане” – Бургас отказът е потвърден.

При първоначалното съдебно оспорване на отказа по адм.д. № 2375/2013 година на АдмСБ, от жалбоподателя е представен изготвен от ДСП социален доклад от октомври 2013 година по гражданско дело пред РС – Бургас (за определяне на издръжката, дължима от майката). От този социален доклад се установява, че и трите деца посещават училище, усвояват учебния материал, добре възпитани са и проявяват уважение към възрастните и баща си, който - единствен от двамата родители, се грижи за тях. Семейството разполага с малко, но достатъчно за момента, жилищно пространство и вещи, осигуряващи задоволителни условия на живот и учение. Майката на децата е напуснала семейството през 2010 година, отпътувала е извън пределите на страната и не е проявявала интерес към децата си. Бащата полага труд като строител, подпомаган е от свои роднини при отглеждането на децата, успява да задоволи потребностите им и – като цяло – притежава родителски капацитет за полагане на грижи за трите деца в дома си.

Като свидетел по адм.д. № 2375/2013 година на АдмСБ е разпитана Й.Г.Д. – сестра на жалбоподателя. Свидетелят описва фактическа обстановка, идентична с тази в социалния доклад. Майката е напуснала семейството („избяга”), не поддържа връзка с Х. и децата („нито е идвала да ги види, нито ги е чувала, нито се обади по телефона”). Опитите за контакт с нея са били едностранно прекратявани („Не искам да ги чувам, нито да ги виждам. Забравете за мен.”).

Х. няма сключен брак с майката на трите си деца.

Заповед № 09 - 224/06.08.2013 на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, с която е отказано отпускане на помощи, е отменена с решение № 259/21.02.2014 година по адм.д. № 2375/2013 година на АдмСБ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда. В съдебното решение е направено тълкуване на приложимото право и е направен извод, че отказът е противоречи на приложимото право, а Х., като законен представител на децата си, има право да иска и да получи помощ за тях.

Съдебното решение не е оспорено от административния орган и е влязло в сила на 12.03.2014 година.

В “изпълнение” на съдебното решение, вместо да отпусне поисканите помощи, административният орган е приел, че не са изпълнени условията на чл. 9 ал.4 от ЗСПД във връзка с чл. 22 ал.1 от ППЗСПД, че “не е представено влязло в сила решение на съда за присъдени родителски права на децата” и отново е отказал да издаде благоприятен административен акт.

Повторният отказ е оспорен в настоящото производство.

Фактическата обстановка се установява от съдържанието на представената заповед (лист 28), решение № 259/21.02.2014 година по адм.д. № 2375/2013 година на АдмСБ (лист 23-25), писмо на директора на ДСП – Бургас (лист 18).

 

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Спорът в настоящото производство е идентичен със спора по адм.д. № 2375/2013 година на АдмСБ.

Налице е влязло в сила съдебно решение, с което отказът е отменен и преписката е върната на органа за издаване на административен акт, благоприятен за заявителя Х..

Съгласно чл. 177 ал.2 изр.І от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

В конкретния случай, заповед № 09-224/26.03.2014 година на директора на ДСП – Бургас е в директно противоречие с решение № 259/21.02.2014 година по адм.д. № 2375/2013 година на АдмСБ. Тя е нищожна и не поражда никакви правни последици.

 

Отделно от това, съдът приема следното.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗСПД, помощите по чл.7 и 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), като съгласно ал.2 с изричното писмено съгласие на майката помощите по ал. 1 могат да се получават от бащата, а съгласно ал.4, месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Предвидено в чл.9 от ЗСПД, изплащане на месечните помощи на родителя на който са предоставени родителските права при развода е доразвито в чл.22 от ППЗСПД, като в ал.2 допълнително е предвидено, че при развод на родителите помощите по чл.7 от ЗСПД за детето/децата, навършило/навършили пълнолетие, но не повече от 20 години, ако продължава/продължават да учи/учат, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на родителя, при когото живее/живеят детето/децата.

П.Х. и майката на децата му нямат сключен граждански брак, т.е. правното основание за новия отказ на директора на ДСП – Бургас – чл. 9 ал.4 от ЗСПД във връзка с чл. 22 ал.1 от ППЗСПД, е абсолютно неотносимо към този казус.

Предвиденото нормативно изискване за подаване на молба-декларация от майката е свързано с оборимата презумпция, че тя е родителят, който осъществява родителски грижи по отношение на ненавършилите пълнолетие деца и на нея следва да се изплащат месечните помощи, с цел избягване на евентуални злоупотреби от недобросъвестни лица, но то не е и не може да бъде абсолютна предпоставка за отпускане на помощта. Следва да се има предвид и че месечната помощ е „за дете”, тоест същата има за цел да подпомогне отглеждането на децата и да служи за задоволяване на техните нужди, поради което следва да бъде изплатена на този родител който полага постоянно грижите за децата.

Видно от доказателствата по делото, бащата П.Х. единствен полага дължимите родителски грижи спрямо децата за периода от фактическата раздяла с майка им до момента на провеждане на съдебното заседание. При констатирано дълготрайно отсъствие на майката и липса на какъвто и да е интерес от нейна страна към децата, родителят Х., упражняващ родителските права – законен представител на децата, е бил легитимиран да иска отпускането на помощите, а отказът е незаконосъобразен – и на това основание.

Заповедта следва да бъде прогласена за нищожна.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските в производството върху ответника, съобразно изричното изявление на жалбоподателя в жалбата до съда. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение (лист 5) в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева, както и за заплатена държавна такса в размер на 10 (десет) лева. В съдебното заседание жалбоподателят е бил представляван от адвокат. Съдът счита, че с оглед правната сложност на спора, уговореното и заплатено възнаграждение за процесуален представител на жалбоподателя е прекомерно и следва да определи нов дължим размер от ответника – 600 (шестстотин) лева. Така общо дължимия размер на разноските от ответника в производството е 610 (шестстотин и десет) лева. Директорът на ДСП – Бургас не е правосубектен по отношение на дължимостта на разноските, предвид обстоятелството, че не е разпределител на бюджетни средства, а е част от администрацията на Агенцията за социално подпомагане. Неговият бюджет е част от бюджета на Агенцията, която следва да понесе и разноските в съдебното производство.

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 във връзка с чл. 173 ал.2 и чл. 174 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 09 - 224/26.03.2014 на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Бургас.

 

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Бургас за ново произнасяне, като му УКАЗВА, че са налице всички законови предпоставки за отпускане на помощи по молба-декларация вх. № 09 - 224/18.06.2013 година до ДСП – Бургас, подадена от П.Х. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ 14 – дневен срок на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите и диспозитива на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика да заплати на П.С.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 610 (шестстотин и десет) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за постановяването му.

 

 

                                                                

  СЪДИЯ: