Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 915           от 19.04.2013г.,      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

  Членове:   1. Лилия Александрова

                      2. Павлина Стойчева

 

при секретаря М.В. и прокурор Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 73 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Български мистерии - 54” ООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. *** против решение № 436/26.11.2012г., постановено по НАХД № 588/2012г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 02-0202565/10.05.2012г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”  Бургас и наложената на касатора  глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като намалява наложеното наказание “имуществена санкция” от 5000 лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – директорът на дирекция „Инспекция по труда”  Бургас не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за основателност на оспорването, като излага мотиви в тази връзка.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд - Несебър е образувано по жалба на „Български мистерии - 54” ООД против наказателно постановление № 02-0202565/10.05.2012г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”  Бургас, с което на дружеството е наложена  глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Несебър е изменил атакуваното постановление като е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а също и че в случая е осъществено от обективна и субективна страна нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ. Съдът приема, че наказанието е прекомерно завишено, предвид факта, че е първо по време нарушение и като справедлив се явява минималния предвиден от закона размер, а именно 1 500 лева.

Решението на Районен съд – Несебър е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на Районен съд - Несебър само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай направените с касационната жалба възражения са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратява не и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на Инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават съгласно т. 1 от нормата задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

Видно от събраните по делото доказателства липсва оспорване от страна на касатора относно факта, че не е изпълнил даденото от Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда” задължително предписание обективирано в т. 6 от Протокол № 1779 за извършена на 14.07.2011г. проверка, да заплати в срок до 15.08.2011г. полагащото се на работника Димо Боев обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 2008г. до 2010г., в противоречие с нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня, следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 15.08.2011г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на изпълнението, респ. неизпълнението на дадените от него задължителни предписания още на 16.08.2011г., съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействие. Ето защо след като до 15.08.2010г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 16.08.2011г. и последният ден, в който трябва да се установи това бездействие е 16.11.2011г. В случая АУАН е съставен на 28.12.2011г., след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Неспазването на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество.

 

С оглед на изложеното сезираният съдебен състав намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и следователно не е налице визираното в наказателното постановление нарушение.

Като е достигнал до изводи, различни от гореизложените, първоинстанционният съд е поставил неправилно решение, което следва да се отмени с последващата от това отмяна на наказателното постановление.

 

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 436/26.11.2012г., постановено по НАХД № 588/2012г. по описа на Районен съд – Несебър

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202565/10.05.2012г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”  Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.