Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2000

Бургас, 07.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 737 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003524 от 11.12.2017 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“. От съда се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна и постановена в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ КАТ при ОД на МВР - Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Със заповед за прилагане на ПАМ, издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ на Р.Г.С., на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 1 (една) година, считано от 09.12.2017 г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 08.12.2017 г. около 13.50 часа в гр. Бургас по ул. „Т.Александров“ в посока „Трапезеца“ Р.Г.С. управлява собствени си лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № А 88 69 КК като преди надлез „Т.Александров“ навлиза частично в дясна пътна лента и допуска ПТП с правомерно движещият се товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Амарок“ с рег. № А 18 26 НВ. Посочено е, че водача (без МПС) напуска мястото на ПТП без да изчака органите на МВР. Нее представено СУМПС – отнето на 16.04.2016 г., като водача е установен на 09.12.2017 г. в 09.20 часа.

По делото е представен АУАН с бл. № 219243 от 09.12.2017 г., съставен за това, че на 08.12.2017 г. около 13.50 часа в гр. Бургас по ул. „Т.Александров“ в посока „Трапезица“ Р.Г.С. управлява собствения си лек автомобил, марка „Пежо“, модел „106“ с рег. № А 88 69 КК, като преди надлез „Т.Александров“ навлиза частично в дясна пътна лента и допуска ПТП с правомерно движещия се товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Амарок“ с рег. № А 18 26 НВ. Посочено е, че водача (без МПС) напуска мястото на ПТП без да изчака органите на МВР. Не представя СУМПС – отнето на 16.04.2016 г., като водача е установен на 09.12.2017 г. в 09.20 ч. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 25, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 150 от ЗДвП.

По делото са представени още заявление и сведение от Ж.М.М. (пострадал от ПТП-то), сведение от И. Наумов Д. (работодател на М.), докладна записка от Т.П.П. (мл. автоконтроьор, сектор „ПП“ – Бургас), сведение от Миглена Сталева А. (приятелка на С.) и декларация по чл. 188 от ЗДвП от Миглена Сталева А., докладна записка от полицейски инспектор В.С.до Началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас относно административно наказателна преписка АУАН бл. № 219243/2017 г. срещу Р.Г.С.. По делото е приложена и Справка картон на водача за издадените АУАН, фишове, ЗППАМ и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква „А“, т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед  на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Бургас са упълномощени определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки  по Закона за движение на пътищата, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“.

При издаване на оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания за издаването й. С оглед на изложено, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От приложения АУАН с бл. № 219243 от 09.12.2017 г. се установява, че на 08.12.2017 г., около 13:50 часа в гр. Бургас по ул. „Т.Александров“ в посока „Трамезица“, Р.Г.С. управлява МПС, като на водача СУМПС е отнет. Нарушението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Т.П.П., мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при  ОД на МВР - Бургас. От приложената справка за нарушител/водач се установява, че към момента на извършеното нарушение – 08.12.2017 г. СУМПС е било отнето, което не е и спорно между страните.

Спорният въпрос по делото е относно авторството на извършеното нарушение?

Основното възражение на жалбоподателят е, че не той, а приятелката му Миглена А. е управлявала автомобила му на 08.12.2017 г., като сочи, че на тази дата той е бил на работа в гр. Созопол.

   За доказване на това твърдение от жалбоподателя са ангажирани доказателства, а именно в хода на съдебното производство е разпитана свидетелката Миглена А.. Посочва, че на 08.12.2017 г. е управлявала автомобила на бащата на Р. – лек автомобил марка „Пежо“, като е управлявала сама през деня в к-с „Меден Рудник“ около 13.30 ч. – 14.00 ч. Обяснява, че се е движила в лявата лента с нормална скорост, светофарът е светел червено и сив пикап е започнал да й присвятка отзад. В момента в който светофарът е светнал зелено, пикапът я е изпреварил отдясно и я притиснал в бетонна мантинела и я е ударил. Разяснява, че е спряла на около 100 – 150 м и се е обадила на 112, както и шофьорът на пикапа се е обадил на 112. Полицаите са дошли и всеки с колата си е отишъл в КАТ по нареждане на същите, където са били снети сведения. Свидетелката А. твърди, че Р. не е бил с нея в колата, била е сама и двамата не са си сменяли местата.

До разпит са били допуснати и други двама свидетели при режим на довеждане от жалбоподателя за установяване на факта, че С. е бил по същото време на работа в гр. Созопол, но същите не са доведени от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите Т.П.П., Живка М.М. и И.Н.Д..

Свидетелят П. – актосъставител посочва, че е бил изпратен от дежурния на ОД на МВР – Бургас на ПТП на ул. „Т. Александров“ преди отбивката за ул. „Мария Луиза“ (сега ул. „Цар Калоян“), като на място е чакал автомобил тип джип и друга малка кола марка „Пежо“ или „Форд“. Обяснява, че по предварителни данни му е било съобщено, че водачът на единият автомобил е напуснал мястото на произшествието. На място е установил двата автомобила. Пояснява, че от разговор с водача на джипа е разбрал, че са се движели по първокласен път Е-87, като по време на движение другата кола е навлязла в неговата лента и го е ударила. От разговора още е разбрал, че са спрели, говорила са, но когато водача на джипа се обадили на 112, другият водач е избягал, като е оставил на място приятелката си, с която са си разменили местата. Разяснява, че от направените справки с таблет с достъп до работна станция е излязла пълна справка за лицето със снимка, по която водача на джипа го е разпознал и е било установено, че лицето е лишено от правоуправление на МПС и най-вероятно по тази причина е избягал. Били са направени и допълнителни справки, свързали са се с майката и бащата. Бил е прегледан и записа от видеонаблюдението от кръстовището, като свидетелят твърди, че на записа се вижда, че от дясната страна стои приятелката му с електрикави (ярки) дрехи, с които свидетелят я е видял и на мястото на нарушението. Свидетелят заявява, че или по-късно същия ден и или на другия ден С. му се е обадил, намирал се е в кв. „Победа“, зад бензиностанция „Еко“, където работи в дърводелски цех. Отишли са при него, като същият е говорил общи приказки. Свидетелят посочва, че тогава е съставил АУАН-а. Разяснява, че АУАН е съставен по показанията на потърпевшия водач, но дори от разговора с 112 се е чувало кака се обясняват и как го викат да се върне. Твърди, че и той е разговарял с него от телефона на приятелката му  и е казал „Няма да се върна“.

Свидетелят Ж.М.М. – водача на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Амарок“ заявява, че е управлявал автомобила на 08.12.2017 г. в посока Бургас към „Трапезица“ и е изпреварил синьо „Пежо“, след което е влязъл в дясната лента и в момента в който са се изравнили от  негова лява страна на джипа се е чул удар и малката кола е започнала да бяга. Свидетелят му е подал светлинен и звуков сигнал да спре, но същият не е спрял. Обяснява, че малко преди „Трапезица“ го е изпреварил, завил е рязко на дясно и той е спрял след него. Пояснява, че когато е слязъл от колата лицето което е управлявало си е сменила мястото с момичето в колата. Двамата са слезли от колата, но мъжът е избягал. Свидетелят се е обадил на 112 и на прекия си ръководител, тъй като колата която е карал е служебна. КАТ и прекия ръководител са пристигнали на място и той е обяснил за случая. Посочва, че служителят на КАТ е показал снимка от таблета си на лицето което той сочи за водач и същият го е разпознал. Твърди, че много добре е видял, кой управлява автомобила.

Свидетелят И.Н.Д. – работодател на свидетеля Ж.М. посочва, че на 08.12.2017 г. Ж.М. е управлявал служебния автомобил марка „Фолксваден“. Обяснява, че на същата дата е получил обаждане от него, че е станало ПТП. Отишъл е на място, обадил се е на 112. Посочва, че по думи на Ж. другият автомобил е бил управляван от момче, което след като са спрели автомобилите е избягало.

Предвид така събраните доказателства, съпоставени с тези представени с административната преписка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че на процесната дата автомобила му е управляван от приятелката му Миглена А..

В подкрепа на това твърдение са само показанията на приятелката му Миглена А., които обаче не кореспондират на останалия доказателствен материал, а в обратен смисъл са показанията на другият водач (Ж.М.), които пък от своя страна кореспондират напълно с останалия доказателствен материал. А именно видно от показанията на актосъставителят П., както и от изготвената от него докладна записка се установява, че в деня на ПТП-то са били прегледани и записите от видеонаблюдението на кръстовището, от които се вижда, че в автомобила са били двама човека и от дясната страна е човек с ярки дрехи, с каквито е била облечена приятелката на С.. От показанията на актосъставителя се установява се още, че на записа подаден на телефон 112 се чува как лицата се обясняват и, че С. напуска мястото на ПТП-то, тъй като го викат да се върне. При така изложеното и като се вземе предвид, че показанията на свидетелите Т.П., Ж.М. и И.Д. са безпротеворечиви, последователни и си съвпадат като изложена фактическа обстановка, както и факта, че остана недоказана тезата на жалбоподателя, че по това време е бил на работа в град Созопол, то  съдът намира да установено по категоричен начин, че на 08.12.2017 г. около 13:50 часа в гр. Бургас, по ул. „Т.Александров“ в посока „Трапезица“ лекият автомобил марка „Пежо“, модел „106“ е бил управляван от Р.Г.С..

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице законосъобразен административен акт. Същият е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003524 от 11.12.2017 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

                                                                                                СЪДИЯ: