РЕШЕНИЕ

 

Номер      929                    11.05.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и шести април, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Биляна Чакърова

прокурор: Деян Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 736 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба на „ВАГ Инвестмънт“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.113ж, партер, представлявано от Г. Д. Т. – изпълнителен директор против решение № 44/01.02.2018г. постановено по а.н.д.№ 2733/207г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 23-001539/26.10.2017г. на изпълнителния директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за нарушение на чл.138, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., като съдът е намалил размера на 1 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С НП, дружеството е санкционирано за това, че при извършена на място проверка на 22.08.2017 г. в хотел „Сънсет“, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ и на 18.09.2017 г. по документи в сградата на дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област е установено, че на 29.05.2017г. „ВАГ Инвестмънт“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е определил разпределението на работното време на работещите на непълно работно време, в т.ч на Р. Р. К., ЕГН: **********, на длъжност „администратор хотел“.

         За извършената проверка, органите на дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област са съставили протокол за извършена проверка на място и по документи, както и АУАН, който е предявен на упълномощено лице, подписан без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, РС - Несебър е приел, че при издаването на АУАН и НП не са констатирани нарушение. Изложил е подробни аргументи защо намира, че същите са издадени от компетентни органи. Сочи, че е спазен срока по чл.34 от ЗАНН и че актовете отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество намира, че с поведението си дружеството е нарушило разпоредбата на чл.138, ал.1 от КТ. По отношение размера на наложената санкция, РС - Несебър е приел, че същата с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства е необоснована и несправедлива и е намалил размера й на предвидения в закона минимум от 1 500 лв.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението, РС - Несебър не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите на ЗАНН, наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения при постановяването на обжалвания акт.

         Не са установени допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдени подробно са всички наведени от страните възражения. Напълно се споделят и изложените доводи за компетентността на органа издал НП, поради което същите не следва да се преповтарят. В тази връзка изрично следва да се посочи, че възраженията, направени от процесуалния представител на касатора, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентен орган са неоснователни, тъй като по делото са приложени Заповед № 1050/29.09.2017 год. и Заповед № 3-1086/28.09.2015 год., и двете издадени от Р. М. – изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с които на Е.Х. А. – издаделя на НП, се възлага да изпълнява и длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и се делегира правомощие в рамките на териториалния обхват на компетентност на друга Дирекция „Инспекция по труда“. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

         Възприетата от РС - Несебър фактическа обстановка е съобразена със събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване доказателства, като въз основа на констатациите от фактическа страна са направени правилни и законосъобразни правни изводи. От разпоредбата на  чл. 138, ал. 1 от КТ става ясно, че страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те следва да определят продължителността и разпределението на работното време, което безспорно в конкретния случай не е сторено.

         Що се отнася до наложената имуществена санкция, следва да се отбележи, че съдът е изменил нейния размер на минимално предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ – 1 500 лева, поради което същата не подлежи на редуциране.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/01.02.2018г. постановено по а.н.д. № 2733/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  2.