Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         1053                                 16.06.2014 година                             гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и втори май, две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 736 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от РУ „Полиция” – гр.Айтос, представлявано от началника Г. К. К., против решение № 21 от 17.03.2014 г. по НАХ дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата се сочи, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. По същество се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора. Не са ангажирани нови доказателства.

Процесуалният представител на ответника оспорва касационната жалба в съдебното заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление № 625/13 от 06.12.2013 г. на Началника на РУМВР-Айтос са наложени на М.Х.М. с ЕГН ********** административни наказания, както следва: на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.95, ал.1, предл.4 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.”в”, предл. 1 от ЗДвП, за това, че на 19.11.2013 г. около 12.15 часа на пияцата за таксита в гр.Айтос, на ул. „Цар Освободител”, отваряйки предната лява врата на паркиран таксиметров лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № А9516КМ, е ударил дясното странично огледало на движещ се по ул. „Цар Освободител“ в посока ул. „Д.Зехирев“ лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег. № А2576КС, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети, като водачът не е останал на мястото на произшествието и не уведомил органите на МВР, а при наличие на разногласия относно обстоятелства за ПТП го е напуснал.

С решение № 21 от 17.03.2014 г. по НАХ дело № 501/2013 г. АРС е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация на същото по чл.95, ал.1, предл.4 от ЗДвП. Приел е също, че деянието не е съставомерно по чл.123, ал.1, т.3, б. „б” от ЗДвП, с оглед липсата на разногласие между водачите на МПС относно обстоятелствата, свързани с ПТП.

Касационната инстанция извършва проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд.

От фактическа страна по делото е установено, че на 19.11.2013 г. около 12.15 часа в гр.Айтос, на ул. „Цар Освободител”, е настъпило пътнотранспортно произшествие между паркиран на пиацата за таксита таксиметров лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № А9516КМ, с водач М.Х.М.,*** лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег. № А2576КС, управляван от свид. К. Г. В.. Вследствие съприкосновение с отворената лява врата на таксиметровия автомобил, дясното огледало на управлявания от последната лек автомобил било откачено. Свид. В. намалила скоростта, но продължила по пътя си и едва след като завила вдясно, спряла автомобила. Тогава констатирала настъпилите щети, поради което синът ú се върнал обратно на пиацата за таксита. Междувременно таксиметровият автомобил потеглил с клиент към кв. „Странджа“. По-късно бил установен от органите на МВР, след подаден сигнал от Видрова.

При тези данни М. неправилно е бил санкциониран на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП. Нормата е бланкетна- предвижда административно наказание за нарушаване на правилата за паркиране, без да посочва тези правила, препращайки към други разпоредби, които конкретизират дължимото поведение. Съставът на административното нарушение е попълнен с нормата на чл.95, ал.1, предл.4 от ЗДвП, в която е предвидено задължение за водача и пътниците да се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението, преди да слязат от превозното средство. Такива констатации в акта и в наказателното постановление няма. По делото липсват данни санкционираното лице да е слизало от таксиметровия автомобил при настъпване на ПТП и следователно наказващият орган неправилно е приложил посочената норма, налагайки наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред. Съдът обаче е обвързан от възприетата от наказващия орган квалификация и няма правомощия да преквалифицира деянието, което би довело и до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде санирано във фазата на съдебния контрол, поради което, с оглед констатираната незаконосъобразност на наказателното постановление, същото правилно е било отменено от първоинстанционния съд.

Правилен е също изводът на районния съд за липса на разногласие между водачите на МПС относно обстоятелствата, свързани с ПТП. От данните по делото е видно, че М. е напуснал мястото на произшествието, едва след оттегляне на другия участник в него, при липса на щети по неговия автомобил. Легална дефиниция на понятието “пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, в която то е определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази дефиниция, деянието е съставомерно, когато е настъпил противоправен резултат, изразяващ се в някоя от посочените последици. Следователно, при липса на констатации за настъпили щети по таксиметровия автомобил, след оттеглянето на свид. В. за М. не е съществувало задължение да остане на мястото на произшествието, респ. да уведоми органите на МВР.

Оспореното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. В производството пред АРС са били събрани всички относими и допустими доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, и е извел значението на гласните доказателства според точното им съдържание. С оглед на това, възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението е неоснователно.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не e налице и соченото в жалбата основание за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 17.03.2014 г. по НАХ дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд- Айтос.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.      

                                

2.