Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       1119                              06.06.2018 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на десети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  СТЕЛА ДИНКОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Деян Петров, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 735 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „ВАГ ИНВЕСТМЪНТ“ АД с ЕИК 102837613, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Д.Т., против решение № 45 от 01.02.2018 г. по АНД № 2737/2017 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Несебърският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 23-002055 от 26.10.2017 г., издадено от ИД директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено на касатора „Ваг инвестмънт“ АД административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 152 от КТ. За да постанови този резултат, НРС е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че фактическата обстановка е установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. представения в хода на проверката график за работа. Приел е за недостоверни показанията на разпитаната свид. В. и не ги е кредитирал, като е отбелязал, че те са вътрешно противоречиви и не съответстват на останалите доказателства по делото. В тази връзка е посочил, че според собствените и́ показания свид. В. е получила графика за месец август 2017 г. предварително (преди началото на месеца) и е работила в предвидените с него смени, но едновременно с това е заявила пред съда, че работните и́ смени са такива, каквито са отразени в представения с възражението срещу акта график, съдържащ корекции за 15.08.2017 г. и 16.08.2017 г. Относно изявлението на свид. В., че на посочените дати е работила заедно с „пиколото Г.“, съдът е отбелязал, че е налице несъответствие на тези показания с данните за работните смени на включените в графика за работа двама работници със собствено име Г.. Съдът е намерил за неоснователно и възражението на касатора за нищожност на наказателното постановление, като е изложил подробни съображения.

Според настоящия касационен състав решението е правилно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед № З-1086 от 28.09.2015г. и № ЧР-1050/29.09.2017г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 416, ал.5, вр. чл. 399 от КТ да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за нищожност на наказателното постановление, като издадено от териториално некомпетентен орган. На основание чл. 416, ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399 (ИА ГИТ), чл. 400 (други органи, които осъществяват външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет) и чл. 401 (министри, ръководители на други ведомства и местни органи на държавно управление, които упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез свои специализирани органи- вътрешноведомствен контрол), като нормата допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Агенцията се ръководи и се представлява от изпълнителен директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда (чл. 2, ал.2 и чл. 6, т. 14 от Устройствения правилник на ИА ГИТ).

При тази законова регламентация следва да се приеме, че изпълнителният директор на ИА ГИТ е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, извършени на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство, като не съществува нормативна пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство. В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от Б.Л.Т. на длъжност „Главен инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“, в изпълнение на даденото със заповед № З-0881/04.08.2017 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ разпореждане за извършване проверки по спазване на трудовото законодателство на територията на дирекция „Инспекция по труда“- Бургас през периода 21.08.2017 г. - 01.09.2017 г. Несъмнено Т. е служител във ведомството, управлявано и представлявано от издателя на тази заповед, доколкото ДИТ- Софийска област е част от специализираната администрация на това ведомство- чл. 7, ал. 1 от УП на ИА ГИТ. Служител на същото ведомство е и издателят на наказателното постановление. Ето защо, доколкото същият е оправомощен с цитираната по-горе заповед № З-1086 от 28.09.2015г. да издава наказателни постановления по съставени АУАН за нарушения с място на извършване в рамките на териториалния обхват на други дирекции „Инспекция по труда“, доводите за нищожност на обжалваното наказателно постановление се явяват неоснователни.

В касационната жалба се сочи, че при изграждане на фактическите констатации районният съд едностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници. Тези доводи също са неоснователни. В производството пред НРС са събрани посочените от страните доказателства и оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, извършил е цялостна преценка на доказателствата, обсъдил е възраженията на нарушителя и е формирал обосновани изводи по съществото на спора. Отделил е специално внимание на показанията на свид. В., преценявайки същите като вътрешно противоречиви и несъответстващи на останалите доказателства по делото, и правилно не ги е кредитирал.

Съдът намира за неоснователно и възражението на касатора, че приложеният в преписката график за работа не е представен от упълномощеното лице Е. П.. По делото са налични 3 бр. графици за работа за м.август 2017 г.- първият (на л.11) е представен с жалбата на „Ваг инвестмънт“ АД до районния съд; вторият (на л. 23) е представен в хода на проверката в ДИТ- София, като в него изрично е отбелязана датата на представянето му- 18.09.2017 г., положен е подпис на упълномощеното лице и печат на „Ваг инвестмънт“ АД; третият (на л. 29) е представен с възражението на дружеството срещу съставения АУАН, като неговото съдържание е идентично с това на приложения към жалбата срещу наказателното постановление график. От описаните три документа единствено вторият е представен в хода на извършената проверка и е налице писмено изявление от упълномощеното лице Е. Т. П., че съдържащите се в него данни съвпадат с тези от присъствената форма. Същият не е оспорен своевременно (едва в касационната жалба са наведени твърдения, че подписът върху него е положен не от П., а от друго лице) и не е установена неговата неистинност по надлежния процесуален ред, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно съдържащите се в него неизгодни за издателя му факти, която следва да бъде зачетена от съда. От друга страна, коригираният график е представен на контролните органи едва на 25.09.2017 г.- с възражението срещу акта и съгласно нормата на чл. 181 от ГПК има достоверна дата от този ден. Не се установява от доказателствата по делото той да е съществувал в същия вид към правнорелевантния момент- 16.08.2017 г., поради което и изводите на съда не могат да бъдат основани на съдържащите се в него данни.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. С разпоредбата на чл. 152 от КТ е регламентирано правото на работника на непрекъсната междудневна почивка с минимална продължителност 12 часа. В случая такава не е била осигурена на лицето Д.В.непосредствено след изтичане на работното време на 15.08.2017 г. Видно от приложените на л. 22 и л. 23 от делото график за работа и писмена информация от упълномощеното лице, на 15.08.2017 г. В. е полагала труд в обекта за времето от 14.00 до 22.00 часа- втора смяна (която според графика започва в 16.00 и приключва в 24.00 часа), а на 16.08.2017 г.- за времето от 06.00 часа до 14.00 часа- първа смяна (според от 08.00 часа до 16.00 часа). Ето защо съдът приема че са осъществени елементите от състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ и касаторът законосъобразно е санкциониран.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания. Ето защо обжалваното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 01.02.2018 г. по АНД № 2737/2017 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.