Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 913

 

гр. Бургас, 16 май  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: Г. РАДИКОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Г.Д. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия Г. РАДИКОВА КНАХД № 735/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СЛЪНЧЕВ БРЯГ АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД, представлявано от И.Д.Г., чрез процесуален представител адвокат В.Р., против решение № 57/12.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 1881 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е потвърдено наказателно постановление № ГК-1378/12.11.2015 г., издадено от Зам.-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ АВТОТРАНСПОРТ 2000“ АД, за административно нарушение на чл.47, ал. 2, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 7 от Закона за енергията и възобновяемите източници (ЗЕВИ) и на основание чл. 67, ал. 2 от същия закон, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000 лева и са възложени разходите, сторени в хода на административнонаказателното производство.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не оспорва фактите, които са били установени в хода на административнонаказателното и първоинстанционното съдебно производство.

     В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по всички наведени пред него възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не изпраща представител.

     Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е преценил, че в хода на производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намерил е също така, че с оглед установените факти наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е ангажирал административнонаказателната отговорност на санкционираното лице по чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ.

Настоящият състав на съда намира извършената от първоинстанционния съд преценка за законосъобразна.

С наказателното постановление касаторът е бил санкциониран, за това, че на 26.03.2015 г. е предоставил на пазара течно гориво – автомобилен бензин А-95Н, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво в параметри, установени със заключение на експертиза № ЕА-019/29.04.2015 г.

Както вече бе посочено, касаторът не оспорва фактите и по-конкретно, установеното в хода на административнонаказателното производство процентно съдържание на биогориво в проверяваното течно гориво (автомобилен бензин А-95Н).

Възразява обаче, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, като твърди несъответствие на нарушената правна норма, посочена в АУАН и в наказателното постановление.

Настоящият състав на съда намира това възражение за неоснователно.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление са изложени всички факти, въз основа на които да е възможно да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието, за което е наложена санкция. Отделно от това, правилно е посочена и приложимата санкционна норма, а именно тази на чл. 67, ал. 2 ЗЕВИ. Обстоятелството, че в АУАН е направено пояснение към ал. 2 на чл.67, с препращане към чл. 47, ал. 2, като цифрово по различен начин са изброени нарушените разпоредби: в АУАН – чл. 47, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ, а в наказателното постановление – чл. 47, ал. 2 от ЗЕВИ във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 7 от същия закон, не променя направения вече извод. Това е така, защото и в двата документа изрично е посочено, че касаторът е извършил нарушението в качеството си на краен разпространител на продукт и предвид приложената санкционна разпоредба не съществува пречка да бъде преценено осъществяването на всички обективни елементи от състава на тази норма.

Неоснователно е и възражението за неправилно приложение от първоинстанционния съд на материалния закон, предвид неотчитането на легалните определения, дадени в разпоредбата на §1, т. 12, т.15 и т. 18от ЗЕВИ, относно термините „краен разпространител“, „предоставяне на пазара“ и „пускане на пазара“.

Според касатора за процентното съотношение на биогориво в съответния нефтопродукт административнонаказателна отговорност следва да носи само лицето, което пуска продукта на пазара, а това в случая е „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Тъй като при покупка на продукта от „Слънчев Бряг Автотранспорт 2000“АД от доставчика са му били предоставени всички изискуеми от закона сертификати за качеството на продукта. Изложената в касационната жалба теза не може да бъде споделена.

Разпоредбата на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда задължение, което е еднакво по съдържание както за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход, така и за тези, които са крайни разпространители и предоставят на пазара горива за дизелови и бензинови двигатели. И в двата случая продуктите следва да са със съдържание на биоетанол или етери, произведени от биоетанол, минимум шест процента обемни, като ал. 2 на чл. 47 обвързва задължението за крайния разпространител с изтичането на съответен срок по ал. 1.

В случая този срок е изтекъл и затова за крайния разпространител, какъвто е „Слънчев бряг Автотранспорт 2000“ АД към датата, посочена в наказателното постановление е съществувало задължение за предоставяне на пазара горива, които съответстват на изискванията на ал. 1 на чл. 47 от закона.

Член 67 ал. 2 от закона изрично предвижда санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2. Съдът не споделя тезата на касатора, че същият не е осъществил доставка с процесното гориво и затова няма качеството на краен разпространител. Според §1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ „краен разпространител“ са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталация (резервоари) за съхранение на тези горива. В това качество касаторът е предоставил на пазара съответните течни горива, тъй като според легалната дефиниция на закона „предоставянето на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на общността в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно.

В случая не е налице никакво съмнение, че касаторът е извършвал именно тази дейност, защото като бензиностанция с оглед търговската си дейност, е доставил процесното гориво за потребление или използване срещу заплащане.

Както вече бе отбелязано, наказващият орган не е допуснал смесване на понятията „лице, което пуска на пазара“ и „краен разпространител“ по отношение на санкционираното лице. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление се съдържа констатация, че отговорността на касатора е ангажирана и в качеството му на лице, което пуска на пазара течни горива, несъответстващи на изискванията на закона.

Съдът намира, че правилно с наказателното постановление е определено специалното качество на субекта на нарушението и точно са изложени фактите, въз основа на които да е възможно да се прецени съставомерност на деянието.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, които да обосноват отмяната му и затова следва да бъде оставено в сила.

Поради което и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/12.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 1881 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ: