РЕШЕНИЕ

 

№………….                    дата 21 юни 2011 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 30 май 2011  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 734 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.220 от ЗМ.

         Предмет на оспорване е Решение № 4402-0521/09.06.2009 год. на началника на Митница - Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция – Бургас, с което, жалбоподателят В.П.С. *** е задължен да заплати размера на възникнало митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, представляващи мито в размер на 6430,61 лв., ДДС в размер на 17115,79 лв. и акциз в размер 14842,15 лв., ведно с дължимите лихви за забава, определени на основание нарушаване на условията за учредяване и ползване  на режим “временен внос” на лек автомобил на територията на страната.

         Жалбоподателят С. оспорва решението като възразява, че митническият орган е приложил неправилно материалния закон, като му е вменил задължение за плащане на дължими вземания на правни основания, които са взаимно изключващи се, като излага подробни доводи в тази насока. Посочва също, че сочените от административния орган правни основания не съответстват на възприетите от него факти. Иска се отмяна на решението и присъждане на  разноските по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, допълнително излага становище, че процесното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на мотиви.

         Ответникът – началник на Митница Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че оспореният административен акт е правилен, представя подробни писмени бележки.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:   

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Настоящото разглеждане на делото е в условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, предвид постановеното от Върховния административен съд Решение № 4387/29.03.2011г. по адм. дело № 11964/2010г.

         Установява се по делото, че на 28.08.2008г., през митнически пункт Калотина, от жалбоподателя С. е въведен на територията на страната лек автомобил марка INFINITI FX 5, с регистрация в трета страна - САЩ, който е поставен под режим “временен внос”, учреден с други действия за деклариране по смисъла на чл.229, пар.1, б”б”, във вр. с чл.232 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията. 

При извършване на съвместна проверка от митническите органи (във връзка с Постановление на Върховна касационна прокуратура и Заповед №229/03.04.2009г. на Заместник началника на Митница Бургас) и от органи на ОД на МВР – Бургас, на 15.04.2009г. е проверен внесения лек автомобил марка INFINITI, модел FX50, управляван от жалбоподателя С.. От съставения протокол за  извършената проверка е видно, че автомобилът е с рег.№АВХ5076 (САЩ) и рама № JNRBS18W49M200922, като са представени удостоверение за собственост № 12149106 и молба за издаване и регистрация на удостоверение за собственост – САЩ. С декларация за отговорно пазене на вещ процесният автомобил е оставен на отговорно пазене на основание чл.46, ал.3 от ЗАНН и чл.229 от ЗМ при жалбоподателя С..

Като взел предвид горните фактически обстоятелства, началникът на Митница Бургас приел, че е налице неизпълнение на условията за разрешаване на режим “временен внос”, предвид неизпълнение на разпоредбите на чл.558 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията и чл.488а, във вр. с чл.488в и чл.144, ал.1, т.2 от ППЗМ, което е преценил, че е в нарушение на условията за учредяване и ползване на режим “временен внос”, поради което за титуляра на режима – жалбоподателят С. е възникнало митническо задължение, с оглед на което и на основание чл.204 § 1 и чл.204 § 2 от Регламент (ЕС)2913/92, чл.202 § 1, б.”а”, чл.202 § 2, чл.214 ; 2 от Регламент (ЕС) 2913/92, при условията на чл.144 от Регламент (ЕС) № 2913 и чл.199, ал.1, т.7 от ЗМ, при условията на чл.146 от ЗМ, чл.54, ал.1 от ЗДДС и чл.20 от ЗАДС, издал процесното Решение № 4402-0521/09.06.2009г., с което определил размера на възникнало митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, представляващи мито в размер на 6430,61 лв., ДДС в размер на 17115,79 лв. и акциз в размер 14842,15 лв., ведно с дължимите лихви за забава.

Решението е незаконосъобразно.

            Правните основанията за възникване на спорното митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, са посочени от административният орган „…чл.204, §1 и чл.204, §2 от Регламент /ЕС/ 2913/92, чл.202, §1 буква „а”, чл.202 §2, чл.214 §2 от Регламент /ЕС/ №2913/92, при условията на чл.144 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. на Съвета и чл.199, ал.1, т.7 от ЗМ…”. Съдът приема, че административният орган е имал предвид Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент 2913/92), независимо от различния начин на изписване на посочения нормативен акт.

Възражението на жалбоподателя, че посочените правни основания за възникване на твърдяното задължение, а именно материалните норми на чл.204, §1 и чл.202, §1, буква „а” от Регламент 2913/92 са взаимно изключващи се и би следвало началникът на Митница – Бургас да мотивира процесното решение само с едно от тях, е основателно. Съобразно нормата на чл.204, §1  от Регламент 2913/92 вносно митническо задължение възниква при  - б.”а” – неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с митни сборове, като стоките следва да имат статут на временно складирани такива или да са поставени под определен митнически режим, както и вносното митническо задължение възниква при другата хипотеза по б.”б” – при неспазване на едно от условията, свързани с поставянето на стоките под определен митнически режим или с предоставянето на намалени или нулеви вносни сборове поради употребата на стоките за специфични цели, освен когато се установи, че нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим. Непосочването на това под коя точно хипотеза на горната правна норма е субсумирал установените от него факти сочи не само на неправилно приложение на материалния закон, но също така води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това, дори и фактическото описание в мотивите на решението не може категорично да се подведе под някоя от алтернативните хипотези на чл.204, § 1 от Регламент 2913/92 – първата алтернатива по б.”а” предполага редовно учреден митнически режим, но в процеса на неговото ползване е констатирано неизпълнение на някое от задълженията по режима, каквито данни по делото няма. Втората алтернатива по б.”б”, при която също възниква вносно митническо задължение, предполага  неспазване на някое от условията, необходими за поставяне на стоката под  определен митнически режим, в случая – “временен внос”. Ако митническия орган е счел, че режимът е изначално порочно определен, следвало е да посочи, което от възможните условия за учредяването му не е спазено.

Отделно от това, видно от съдържанието на решението, едновременно с нарушение по чл.204, административния орган посочва и наличието на нарушение по чл.202, §1, буква „а” от Регламент 2913/92. При систематичното тълкуване на посочените норми е видно, че ако е налице нарушение по чл.202, §1, буква „а” от Регламент 2913/92 не е възможно да има едновременно с това и нарушение по чл.204 от същия регламент. Стоката или е въведена неправомерно на територията на страната (чл.202, §1, буква „а”), или е въведена правомерно, но впоследствие жалбоподателят не е изпълнил някое от условията, които компетентния митнически орган е определил (чл.204). Приложението на посочените правни норми е в условията на алтернативност, но е невъзможно в условията на кумулативност. Отделно от това, ако са налице едновременно трите посочени в решението хипотези (чл.202, §1, буква „а” и чл.204 §1 буква „а” и буква „б”), същото следваше да съдържа като основания не само чл.199, ал.1, т.7 от ЗМ, съгласно който вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели, но и следваше да бъде посочена и нормата на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМ, според която вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България в нарушение на разпоредбите на чл.45 – чл.48 от ЗМ.

Следва също така да се посочи, че щом като митническият орган е приел, че режимът “временен внос” на процесния автомобил е учреден с други действия на деклариране по смисъла на  на чл.229, пар.1, б.”б”, във вр. с чл.232 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията, това предполага неговата санкция (в смисъл на потвърждение) при конклудентното учредяване на режима към момента на въвеждане на автомобила на територията на Общността. Ако той би бил изначално порочен, поради липса на предпоставки за учредяването му, следвало е още при въвеждането на автомобила да се предприемат съответните действия за правилното оформяне на съответния режим.  

На основание горните мотиви следва да се приеме, че оспореното решение е постановено както и при неправилно приложение на материалния закон, така и е необосновано поради липса на мотиви – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

С оглед този изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1215 лв., представляващи заплатено възнаграждение за адвокат и внесени държавни такси за държавна такса общо в размер на 15 лева.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4402-0521/08/09.06.2009 год. на началника на Митница - Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Митница - Бургас да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН ********** сумата от 1215 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                            СЪДИЯ: