РЕШЕНИЕ № 864

 

12.05.2017г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  Й.Б.

прокурор: Галя Маринова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КАН дело    номер  733 по описа за 2017   година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция Митници - Митница гр. Бургас против решение № 6/17.02.2017 година, постановено по а.н.д. № 259 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Малко Търново. С решението е отменено наказателно постановление (НП) № 1442/2016/17.11.2016 г. издадено от Началник на Митница Бургас, с което на Ю.А.М., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.  чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 233, ал. 3 от ЗМ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2491,60 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на държавата предмета на нарушението – обработен нарязан тютюн в насипно състояние - 4,5 кг, с продажна цена 1245,80 лв.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно. Твърди се, че лицето е пътувало с превозно средство, а не е преминал държавната граница пеша, като превозването е частен случай на пренасянето и не изключва същото. Счита се, че нарушението в НП може да се преквалифицира в частта относно формата на изпълнителното деяние, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НПК. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, Ю.А.М., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна.

С наказателното постановление Ю.А.М. е санкциониран за това, че на 10.06.2016 г., около 01:20 часа, след влизане на територията на Република България от Република Турция през МП "Малко Търново" с автобус с марка “Мерцедес" с регистрационен № ***, управляван от Л.М.М., след извършена щателна митническа проверка на превозното средство, багажното отделение и личния багаж на пътниците, е установено, че лицето, в нарушение на чл. 233, ал.1 от ЗМ, не изпълнил своето задължение да декларира по установения ред пред митническите органи намиращата се в неговия багаж стока – 4,5 кг. нарязан обработен тютюн в насипно състояние. Съставен е акт за установяване на административно нарушение за това, че М. е превозил през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи горепосочената стока. В последствие е издадено и процесното наказателно постановление, с което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност, на основание чл. 233, ал.3, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ, като деянието е с аналогично описание – "превозил на 10.06.2016 г. през държавната граница – МП "Малко Търново" описаната стока, както и "е бил длъжен да декларира превозваната от него стока".

За да постанови обжалваното решение, РС – Малко Търново е приел, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение. Съдът е приел, че не е налице единство между описанието на извършеното нарушение и правната квалификация на същото. Това от своя страна водило до извод, че лицето е санкционирано за деяние което не е извършило, поради което районният съд е отменил НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ "Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките". Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ предвижда две различни форми на изпълнителното деяние на това административно нарушение, а именно "пренася" и "превозва". В случая безспорно е установено, че процесните стоки не са били "превозвани" от ответника по касация, тъй като М. не е управлявал превозното средство, в което е открита стоката, още повече, че в обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е отбелязан водачът на автобуса, а М. е бил сред пътниците в автобуса и в този случай отговорността му следва да се ангажира за това, че "пренася" стока през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. Лицето не е осъществило състава на нарушение посредством формата на изпълнителното деяние "превозва", както е счел наказващият орган. Като е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление в частта, относно извършеното нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.  чл. 233, ал. 1 от ЗМ, Районният съд е постановил правилно решение и същото следва да бъде оставено в сила.

Не така стои обаче въпросът по отношение на решението, в частта му, с която е отменено наказателното постановление относно постановеното отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ. В тази му част, решението е неправилно. Този извод следва на първо място от разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която предвижда стоките - предмет на митническа контрабанда, да се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, да се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че се касае за акцизна стока, която е била без бандерол. Носейки я със себе си при влизането в страната, ответникът по касационната жалба, очевидно е искал да я пренесе, без да е платен акциз за нея, като упражняваната от него фактическа власт върху тази стока, определяна от закона като държане, е забранено от закона /арг. чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове/. При това положение и с оглед общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗАНН тя подлежи на отнемане.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 6/17.02.2017 година, постановено по а.н.д. № 259 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Малко Търново, само в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 1442/2016/17.11.2016 г. издадено от Началник на Митница Бургас, в частта с която е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – обработен нарязан тютюн в насипно състояние - 4,5 кг, с продажна цена 1245,80 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1442/2016/17.11.2016 г. издадено от Началник на Митница Бургас, в частта с която е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – обработен нарязан тютюн в насипно състояние - 4,5 кг, с продажна цена 1245,80 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/17.02.2017 година, постановено по а.н.д. № 259 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Малко Търново, в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: