Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1304                      09.07.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На трети юли,                                       две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 733 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление Полиция (РУП) Несебър против решение № 83/11.03.2014г. постановено по НАХД № 1026/2013г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 3180/24.09.2013г., издадено от касатора, с което за нарушение по чл.139, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на осн. чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, на М.Х.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и необоснован и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – М.Х.М., ЕГН-**********,***, се представлява пред съда от редовно упълномощения адв.Желев, който пледира за потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на М.Х.М. против наказателно постановление № 3180/24.09.2013г., издадено от началника на РУП-Несебър, с което за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила. Налице е противоречие между констатираното от контролните органи административно нарушение и възприетото такова и отразено от наказващият орган в обжалваното наказателно постановление, което сериозно ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като препятства възможността му да разбере, извършването на какво всъщност нарушение му е вменено във вина. Описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление административни нарушения освен, че са различни по вид, за същите са предвидени различни административни санкции в ЗДвП.

Решението на Районен съд Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на районния съд, че от обстоятелствената част на наказателното постановление, не става ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят – дали защото водачът управлява МПС без валиден винетен стикер за платена винетна такса, което нарушение е визирано в разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП или защото водачът на МПС не е залепил валиден винетен стикер по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП на предното стъкло при движение по републиканските пътища – нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл е напълно излишно да се излагат допълнителни мотиви в същата насока.

По изложените причини наказателното постановление е издадено при неустановена фактическа обстановка, поради което същото не отговаря на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която норма изисква описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83/11.03.2014г. постановено по НАХД № 1026/2013г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 3180/24.09.2013г., издадено от началника на РУП-Несебър, с което на М.Х.М., ЕГН-**********,  за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.