Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:        992                            05.06.2015г.                          гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Станимира Друмева

Членове:           1. Станимир Христов

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 731 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гарант-2000“ ООД, ЕИК-**********, гр.***, срещу решение № 69/16.03.2015г., постановено по НАХД № 57 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 02-02024348/14.04.2014г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), като е намален размерът на наложената имуществена санкция. Касаторът счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Иска отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата и пледира за отмяна на съдебното решение и цялостна отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – директор на ДИТ-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по жалбата и не представя доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е изменил НП № 02-02024348/14.04.2014г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. НП е изменено в частта относно наказанието, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1500 лева. От фактическа страна съдът е приел, че на 14.01.2014г. лицето Д. Х. И. заедно с още десет работника е демонтирал дограма и изхвърлял строителни отпадъци на обект: почивна станция „Лада ІІІ“, находяща се в гр.Несебър, която дейност се осъществява посредством физическа сила и е постигнат целения краен резултат, на определен от касатора обект, за определено време и срещу определено възнаграждение. Установено е, че санкционираното дружество е представило работен график на работниците и служителите за месец януари 2014г., от който е установено, че за периода от 13-ти до 16-ти януари 2014г. Друми Иванов е бил редовна смяна /съгласно абревиатурата/ от 08.30 ч. до 17.00 ч. с почивка от 12.30 ч. до 13.00 ч. Съдът е обосновал извод, че са налице елементите на трудово правоотношение, защото работникът изпълнявал трудови задължения към определен работодател – „Гарант-2000“ООД, на определено работно място и в определено работно време. Приел е, че лицето И. е осъществявал трудова дейност в обект на касатора, без сключен трудов договор в писмена форма, с което е осъществен състава на нарушението, квалифицирано по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Прието е също, че размерът на наказанието е необосновано завишен, поради което същият е намален до законоустановения минимум по чл.414, ал.3 от КТ. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Възраженията на касатора са неоснователни. 

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Неоснователни са възраженията на касатора, които не се подкрепят от събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд, относно неоснователността на възраженията на санкционираното дружество, са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт.

Гражданският договор, въз основа на който се градят правните доводи на касатора, е представен за първи път с възражението срещу акта депозирано в ДИТ-Бургас на 10.02.2014г. Според този договор, страни по които са записани „Гарант-2000“ООД и Д. И., същият е сключен на 10.01.2014г. и има срок на действие 20 календарни дни. Следва извод, че договорът като документ би следвало да е съществувал към датата на извършване на проверката – 14.01.2014г. След като обаче този договор не е бил представен при констатиране на нарушението на сочената в АУАН и НП дата – 14.01.2014г., то съдът приема, че датата на този договор не може да бъде противопоставена на наказващия орган при установяване на административното нарушение за което е санкциониран касаторът. Гражданският договор е частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен най-рано на датата, на която е депозиран пред наказващия орган, а това е 10.02.2014г. Следователно представеният от санкционираното дружество граждански договор не отразява действителното правоотношение, което е съществувало между него и И. на релевантната дата на проверката – 14.01.2014г. Този извод на съда се подкрепя и при съвкупната преценка на останалите доказателства. Правната уредба на договора за изработка не изисква сключването му в писмена форма за действителност, т. е. писмената форма е само за доказване на правоотношението. Дори да се приеме, че правоотношението е възникнало още преди писменото му оформяне в представения гражданския договор, тъй като страните са били постигнали съгласие относно неговите съществени елементи, а такива доказателства не са ангажирани пред административно-наказващия орган и съда, то към момента на проверката, евентуално възникналото гражданско правоотношение е следвало да бъде съобщено на контролните органи. Последното не е направено нито от работника Иванов, нито от представител на касатора. Обратно, в съставената от контролните органи бланка за осведомяване по смисъла на чл.402, ал.1, т.3 от КТ (с наименование „списък на работещите“), Иванов не само, че не е възразил относно попълването на тази бланка и не е посочил съществуване на облигационно правоотношение, но е вписал името си във връзка с длъжността, която заема при работодателя. Няма данни такова възражение да е направил и А. Д.Б. – строителен техник в обекта, за който от материалите по делото се установи, че е в трудово правоотношение с „Гарант-2000“ООД. Съдът приема, че Б. е подписал представения му от проверяващите документ „списък на работещите“, като представител на санкционираното дружество. С оглед на изложеното следва да се приеме, че възраженията на касатора са неоснователни.

Разпоредбите на трудовото законодателство вменяват задължения на работодателите да сключват трудови договори с наетите от тях работници и служители преди постъпването им на работа, като императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ изисква договорът да бъде сключен в писмена форма. Касаторът не е изпълнил това си задължение по отношение на лицето И. Следва да се отбележи, че с нормата на чл.68, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от КТ законодателят е уредил възможността да бъде сключен срочен трудов договор, когато е необходимо да бъдат изпълнени временни или краткотрайни работи и дейности, каквото в случая е твърдението на касатора относно дейността извършвана от работника към момента на проверката на 14.01.2014г., поради което и поддържаното възражение за наличие на облигационно, а не трудово правоотношение, е неоснователно.

Нарушението е констатирано от компетентен орган, спазени са процесуалните разпоредби, регламентиращи установяването на това нарушение, съставянето на АУАН и издаването на НП, поради което извода на районния съд, че оспореното пред него наказателно постановление е законосъобразно издадено, е правилен и законосъобразен.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/16.03.2015г., постановено по НАХД № 57 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                                                                                          2.