РЕШЕНИЕ

 

1293………….                    дата 13 юли 2012 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 02 юли 2012 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                 Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 731 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 021101528/14.12.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 104/05.03.2012г. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 129/29.03.2012г. на същия орган, с който, в тежест на  жалбоподателя “Кийт Бърбър” ЕООД, гр.Бургас, е установено допълнително задължение за ДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит поради липса на предпоставките по чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС в данъчен период 15.07.2008г. – 31.07.2008г. в размер на 18727,79лв. по фактура № 40/14.12.2007г., издадена от доставчика “Булмикс Инвест” ЕООД, гр.Бургас. 

            Жалбоподателят “Кийт Бърбър” ЕООД оспорва извода на приходната администрация, че за него не е възникнало правото на данъчен кредит, като възразява, че закупеният от дружеството имот, към датата на продажба не е бил въведен в експлоатация, както и приблизително две години след това, което е препятствало ползването му в дейността на жалбоподателя. Иска се отмяна на ревизионния акт в потвърдената му част. 

            В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. 

            Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, претендира възнаграждение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че със Заповед № 1101065/04.07.2011г. на началник сектор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Бургас, изменена по отношение на срока за провеждане на ревизия с последваща Заповед № 1101528/10.10.2011г., е възложено извършването на ревизия на търговското дружество “Кийт бърбър” ЕООД, гр.Бургас, с предметен обхват – данък върху добавената стойност и ревизиран период  15.07.2008г. – 31.05.2011г.

Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № 1101528/21.11.2011г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА  № 021101528/14.12.2011г., с който, в тежест на търговското дружество, е установено допълнително задължение за ДДС, поради отказано право на данъчен кредит при липса на предпоставките по чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС в данъчен период 15.07.2008г. – 31.07.2008г. в размер на 18727,79лв. по фактура № 40/14.12.2007г., издадена от доставчика “Булмикс Инвест” ЕООД, гр.Бургас. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 104/05.03.2012г. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 129/29.03.2012г. на същия орган.

Установява се по делото, че с НА № 137/14.12.2007г. по описа на нотариус с рег. № 208 на НК (л.110), жалбоподателят “Кийт Бърбър” ЕООД е сключил договор за покупко-продажба с “Булмикс Инвест” ООД  и е придобил в собственост недвижим имот, изграден на груб строеж, в незавършен вид, представляващ апартамент 2В, на ет.1, с площ от 66,00кв.м. находящ се в с.Кошарица, община Несебър, с адрес ваканционно селище “Бей Ви Вилас”, за сумата от 56040 евро.   За доставката е издадена фактура № 40/14.12.2007г. с данъчна основа 91337,26 лв. и начислен ДДС в размер на 18727,79 лв.

Констатирано е, че ревизираното дружество е регистрирано по избор по ЗДДС по реда на чл.100, ал.1 от с.з., считано от 15.07.2008г. Към датата на регистрация дружеството е изготвило регистрационен опис по реда на чл.103, ал.2 от ЗДДС за наличните активи, придобити в релевантния по закон период, за които има право на приспадане на данъчен кредит. Органът по приходите е изследвал предпоставките на приложимата в тази хипотеза норма на чл.74, ал.2 от ЗДДС. Посочил е, че за възникване на претендираното право е необходимо задълженото лице освен да притежава документ в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, но също така е необходимо и доставените стоки да се използват за извършване на облагаеми доставки, каквото е изискването на чл.69 от ЗДДС. В тази връзка е констатирал, че за периода от регистрирането на дружеството в Търговския регистър – 05.05.2006г. до момента на издаване на ревизионния доклад ревизираният търговец не е извършвал независима икономическа дейност, като в тази насока се е позовал на нормата на чл.3, ал.2 от ЗДДС. При тези данни е приел, че жалбоподателят не отговаря на критериите за данъчнозадължено лице и съгласно нормата на чл.69,        ал.1, т.1 от ЗДДС за него не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18747,35лв. за наличните активи, тъй като не се използват за целите на облагаеми доставки или за доставки в рамките на икономическата дейност.    

Ревизионният акт е законосъобразен.

Съгласно нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, регламентираща доставките с право на приспадане на данъчен кредит когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Спорът в настоящото производство се свежда до въпроса дали придобитият апартамент се използва от жалбоподателя за извършване на облагаеми достави, попадащи в обхвата на икономическата му дейност, с оглед на което да се обоснове извод за приложението на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Тезата на ревизираното лице е, че апартаментът е закупен още на етап груб строеж, в незавършен вид, а е въведен в експлоатация в един по-късен момент, видно от представеното Удостоверение № 16/18.02.2011г. Така, придобитият имот е бил обективно негоден за осъществяване на облагаеми сделки, вкл. и за предприемане на действия по неговата категоризация, без която имотът нито може да се рекламира, нито да се предоставя на туроператори за менажиране.

Действително, без издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация  сградата и в частност находящия се там процесен апартамент не може да бъде използван за каквото и да е предназначение - жилищно или стопанско, а от там не може да бъде извършена обективна преценка по какъв начин и как ще бъде използван строителния обект. Органът по приходите е съобразил това обстоятелство, но го е преценявал включително и в контекста на всички други събрани в хода на ревизията данни. В тази връзка е съобразено, че не само към момента на издаване на разрешението за ползване на обекта, но включително и след това, жалбоподателят не е извършвал никаква икономическа дейност, няма декларирани продажби, което се потвърждава и от представените годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, видно от които, за 2008г., 2009г. и 2010г. не са отчетени никакви приходи от търговска дейност, няма начислявани амортизации за периода, няма регистрирано фискално устройство. Установено е от подадените справки-декларации, че от датата на регистриране на дружеството по ДДС – 15.07.2008г. до 31.01.2012г., когато е направена констатацията от горестоящия административен орган, търговецът не е декларирал никакви облагаеми доставки на стоки или услуги. С оглед на тези данни следва да се приеме, че дружеството фактически не извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС и това се отнася както за периода преди издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, в която е закупен имота и с който факт ревизираното лице обосновава липсата на възможност за извършване на дейност със закупения имот, но се отнася и за периода след въвеждане на обекта в експлоатация, когато също не се констатират никакви дейности не само по отношение на придобития имот, но въобще извършването на някаква търговска дейност от жалбоподателя.  Данни, които да обосноват обратния извод, че имотът е придобит за използване за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, не са налице. Фактът, че дружеството е регистрирано като търговец не е достатъчен да обоснове извод за осъществяване на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС и в този смисъл компрометира включително и качеството му на данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от с.з.

С оглед на гореизложеното, правилен е изводът на органа по приходите, че закупеният от жалбоподателя с НА № 137/14.12.2007г. по описа на нотариус с рег. № 208 на НК недвижим имот, представляващ апартамент 2В, на ет.1, с площ от 66,00кв.м. находящ се в с.Кошарица, община Несебър, с адрес ваканционно селище “Бей Ви Вилас”, за сумата от 56040 евро., за доставката на който е издадена фактура № 40/14.12.2007г. с данъчна основа 91337,26 лв. и начислен ДДС в размер на 18727,79 лв.  не се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, поради липса на данни въобще за извършване на независима икономическа дейност от този търговец, в рамките на която да са възможни тези доставки.  Не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, с оглед на което правилно е отказано правото на данъчен кредит по процесната доставка и като е установил допълнително задължение за ДДС в размер на начисления по фактурата данък – 18727,79 лв., органът по приходите е издал законосъобразен ревизионен акт, жалбата против който следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед този изход на процеса, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 824,55 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Кийт бърбър” ЕООД, гр.*** против Ревизионен акт № 021101528/14.12.2011г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 104/05.03.2012г. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 129/29.03.2012г. на същия орган, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Кийт бърбър” ЕООД, гр.***, с ЕИК по БУЛСТАТ *** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП  сумата от 824,55 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: