РЕШЕНИЕ

 

   999                 дата  21 май  2018 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІII-ти състав, в открито съдебно заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Съдия:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                         

Секретар: Ирина Ламбова

Прокурор: Т.С.

разгледа адм. дело № 730 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, подадена от Г.А.Е. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Бургас, чрез адв. Г. с адрес ***, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. Ген. Столетов №21, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 20 000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие противопрaвни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца за времето, от 01.02.2013г. до 01.10.2017г. ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и направените съдебноделоводни разноски, които вреди се твърди да са се изразили в страдания, сериозно засягане на личността и достойнството на ищеца от това, че е бил подложен на изтезание и нечовешко отношение, вследствие умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание и заради незаконосъобразното бездействие на ответника да му осигури такива общи условия на живот в затвора, чийто ефект да бъде този да не увреждат физическото и психическото му здраве, нито да засягат човешкото му достойнство.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор на исковата молба. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, а именно  претърпени вреди, както и причинна връзка между претендираните такива и бездействието на ответника. Оспорва исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които вреди са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно върху личността на ищеца. Сочи доводи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г. и към момента на исковата претенция не е била приложима. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител, но изпраща в качеството на свидетел дл. лице при Затвора Бургас, работило през процесния период като Инспектор по социалната дейност и възпитателната работа в затвора Бургас, с преки наблюдения върху условията на живот. Изпраща писмени доказателства, сред които фактури за извършвано в процесния период обезпаразитяване на помещенията на изтърпяващите наказание лишаване от свобода. В становището си обяснява и това, че в периода 13-20 февруари 2015г. е извършена последна проверка на представители на Комитета по предотвратяване на изтезанията, с проведена заключителна среща на 06.10.2017г. в Министерството на правосъдието, където делегацията е установила, че във всички ремонтирани места условията са добри, особено в затворите Бургас дебелт и Варна, като затвора Бургас е бил посочен и като изключение от ниското ниво на медицинско обслужване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Административен съд - Бургас, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

 

ПО ФАКТИТЕ:

 

Установява се от представената по делото справка, изготвена от И.Л. – ИСДВР до Началника на Затвора - Бургас, комисар Б.М., с изх. рег.№ 3057 от 03.04.2018г., че Г.А.Е. изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 16г. в затвора в Бургас, като е бил настаняван за изтършяване на присъди през спорния период, както следва: на 04.01.2011г. ищецът е бил настанен в салона на шеста група, на четвърти етаж в малкото крило от корпуса на затвора. На 24.01.2014г. Е. е бил преразпределен в девета група, в същата част от корпуса на затвора. През 2016г., във връзка с началото на основните ремонтни дейности в корпуса на затвора девета група е местена неколкократно в различни салони в корпуса на затвора. 

Според представената обща информация спалните помещения са били отключени през деня, а за удовлетворяване на физиологични нужди във времето от вечерна до сутрешна проверка в спалното помещение е осигурена кофа с капак. Вентилацията в помещението се е осъществявала посредством два двукрили прозореца с по две отваряеми крила. Отоплението на спалното помещение се е осигурявало от отоплителен уред, присъединен към парната инсталация, като количеството топлина се е определяло според моментните климатични условия.

Обяснено е по-натам в същата справка това, че в съответствие с хигиенните изисквания на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е осигурено къпане на лишения от свобода с топла вода – два пъти седмично, като проблеми с водоснабдяването със студена вода не е имало, то е било постоянно, а подаването на топла вода е било по график. Обяснено е, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на пребиваващите в тях лишени от свобода. В справката се заявява също, че се представят 13 бр. фактури за извършена дезинсекция през периода 2013 – 2015г.

Разпитани в о.с.з. са били и свидетелите: Ж. И. – служител в Затвора - Бургас, С.Х.З. и Чнк О.П. (лишени от свобода).

Свидетелят Ж. И. обяснява, че е в служебни отношения с ищеца, тъй като изпълнява длъжност инспектор социална дейност в Затвора - Бургас. Работил е с него лично през период предхождащ процесния, но има представа за общите битови условия в затвора. Дава сведения, че затворниците се извеждат по минимум 1 час наоткрито, с възможности за практикуване на различни видове спорт и достъп до т.нар. лафка в затвора. Обяснява, че от 2013г. е налично и второ пространство за дистъп наоткрито, като затворниците там притежават идентични условия за спорт, без възможност за достъп до лафката. Това съоръжение е увеличило престоя навън от един час на час и четиридесет минути. Относно ползваните през тъмната част на денонощието кофи за посрещане на физиологичните нужди на изтърпяващите наказание лишаване от свобода обяснява, че във всяка стая са повече от една и са с обем 10-15 литра, като според него препаратите за поддържане на хигиената се предоставяли ежемесечно на отговорника по хигиената на съответната група. Припомня, че поддръжката на хигиената е задължение на самите лишени от свобода и неизпълнението му представлява административно нарушение. Обяснява, че неподходящите битови условия в затвора Бургас се дължат на конструктивните особености на сградата, която е твърде стара.

Според показанията на свидетеля З., същият е от 2012г. – 2013г. година до 2017 година в една килия с ищеца Е.. Били са в спални помещения последователно в 5 и 9 група, с площ на помещенията „три на две вишки“, т.е. около 5,50м. на 3,50м. , т.е. около 18 кв.м. Сочи, че в килията е имало два прозореца с размер около 50/110 см, които не са се отваряли заради разположените пред тях триетажни легла. Имало е две лампи, от които едната е светела. Помещението е било обитавано средно от около 18,00 кв.м. Заявява, че през деня са със свободен достъп от 06,00 часа, като затварят към 19:30 часа вечерта. Обяснява, че 86-90 души е следвало да се обслъжват с два душа, два умивалника и две клекала. Обяснява, че в помещението се е ползвала една кофа, която са ползвали пред всички останали в килията. Тя е стояла до вратата. Разказва, че Г.е. е започнал да работи в затворническата кухня преди три години, а преди това не е работел. Отоплението е пускано сутрин от 6:00 часа до 8:30 часа, а вечерта – 17,00 до 18,30 часа. Обяснява, че хигиената е задължение на затворниците, но те не били снабдявани от администрацията на затвора с необходимите препарати. Обичайно се дезинфекцирало с хлорна вар , вода и парцал. Положението се променило едва от около два месеца. По-натам свидетелят обяснява това, че всички затворници простирали в килиите, тъй като липсвало място за, обособено за простор. Това повишавало влагата, което в комбинация с цигарения дим в помещението водело до задушаване. Твърди, че Г. се е оплаквал от кофите, от липсата на проветрение, от условията. Обяснява, че когато отиваш при доктора, ти дават аналгин за главата и парацетамол за кръста. Останалите лекарства всеки си заплаща. Разказва и това, че в килиите било и все още е пълно с хлебарки, дървеници и мишки, като и на лафката не се продават стоки за обезпаразитяване.

Свидетелят Я.П. заявява, че познава ищеца от 2006г. , като от 2015г. са били заедно на петия етаж в четвърти малък коридор на корпуса на затвора. Килията била с размери три вишки на две вишки , с около 18-20 човека, с леглата на три етажа. Два били прозорците, но не се отваряли, защото вишките пречели. Понякога се налагало да спят по двама на спално място или по земята в килията.  Според жалбоподателя е тъмно в помещението, тъй като изкуственото осветление се състояло от само две крушки, които били недостатъчни.

Салонът бил с 80-85, а през 2016 и 2017г. хората били около 120 човека, всички те ползвали два душа, дори един, тъй като другият не работел, като в банята и съклата на прозореца били счупени, поради което вместо да се сгреели, когато се къпели хората изстивали. Според него Г. през 2015г. не е работел, но през 2017г. вече е работел. Свидетелят обяснява, че обичайно се излиза на каре веднъж дневно, като вече и Споделя, че кофата била 10 литра, но със вместимост 7 литра, като една кофа била за 20 човека. Зимата отоплението  било почасово - час сутрин и час вечер, ако е празник - час и през деня. Твърди, че има хлебарки, дървеници, мишки, плъхове, които си живеят в обувките им.а и второ каре, след като преди това 3-4 години е било спряно. Свидетелят изразява мнение, че в в стая с описаните размери, обитавана от 18 души хигиена не може да има. Според него препаратите за хигиена се раздавали през 2-3 месеца и представлявали бутилка веро и един пакет прах. Оплаква се от отоплението, като разказва, че обичайно някой от радиаторите не нагрява, а когато топлоподаването спряло помещенията бързо изстивали. Разказва, че обичайно парното работи по един час на ден, като всички пребиваващи се топлели с шишета с топла вода, а одеалата не достигали, затова хората си носели отвън.

 По делото е представена „Информация“ от ВПД Главен Директор на ГДИН , рег. № 9696/06.10.2017г. , която касае заключителна среща на 06.10.2017г. по повод посещение на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Доколкото обаче документът изхожда от ответната страна и съдържа изгоднои за нея факти и обстоятелства, а е бил оспорен от процесуалния представител на ищеца, то следва същият да е бил подкрепен с конкретни доказателства, че констатациите касаят и спорния период, което като резултат е останало непостигнато чрез свидетелските показания на служебноизпратения свидетел И..

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

По допустимостта на искът:

Искът е процесуално допустим. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 01.02.2013г. – 01.10.2017г., причинени от действията и бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, липса на постоянен достъп до санитарен възел и други виновно извършени действия и бездействия. Ищецът твърди, че поради тези деяния на ответника да изпълни своите задължения, за него са настъпили вреди, изразяващи се в причиняване увреждане на здравето, уронване на човешкото достойнство, принуда да върши или да приеме действия против волята му, пораждащо страдания и чувство на засягане на достойнството на ищеца.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.

При това положение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговарят по предявените искове.

Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. и макар исковата молба да е подадена с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.

По основателността на исковата претенция:

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейският съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал. 2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в актуалната й редакция) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията й към по-голямата част от процесния период) осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.             Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарди за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода “.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.

12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България) Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение „Pilot Judgment“ е приложимо при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл. 1 от ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори не е ефективно вътрешноправно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите.

Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

В настоящата хипотеза, конкретно установените по делото факти относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настаняван ищеца в затвора Бургас, както и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко денонощие и те, в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се намира в същото помещение. В тези помещения, пак по данни на ответника и свидетелите, са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Ищецът заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници и не в индивидуално средство за това, а в общи такива, които съхраняват до сутринта фекалиите и урината на всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответното помещение. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.

От събраните по делото доказателства, се установява, че докато е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас, ищецът Г.Е. е бил настаняван в помещения с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ за един лишен от свобода и дори с под половината от допустимия според стандартите на КПИ при Съвета на Европа жизнен стандарт. В помещенията е нямало санитарен възел и течаща вода. Тоалетната е обща за всички спални, в които са настанени лишените от свобода, и се е използвала само през деня. За времето след  20:00 часа на лишените от свобода са осигурени кофи. Тези факти, както и липсата на достатъчно проветряване и осветяване в спалните помещения, наличието на мишки, хлебарки, дървеници и др. вредители и  неприятни миризми в спалните помещения, нехигиенични общи помещения – тоалетни, бани и столова, неосигуряване на условия за поддържане на лична хигиена на лишените от свобода за периода и препястването й заради пренаселеността, се потвърждава от свидетелските показания и от докладите на КПИ, които са взети предвид от ЕСПЧ в пилотното решение по делото „Нешков и други срещу България“.

Претенцията на ищецът за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията поради наличие на следните кумулативни фактори: малки по размер прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността и преградите пред тях или не биват отваряни с цел осигуряване на жизнено-благоприятна температура през зимата. От събраните свидетелски показания се установява и това, че помещенията в Затвора Бургас са били пренаселени и с ограничени възможности за проветряване, поради подредбата на триетажните леглата, които са пречили на отварянето на прозорците, както и заради малката им площ и разположение, високо над нивото на погледа..

 С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас за периода, в който лицето е пребивавало там.  За такова не може да се приеме и представеното по делото уведомление, озаглавено „информация“, свързано със заключителна среща на 06.10.2017г. на КПИ. Видно от документа, става ясно, че са били предпиети действия по ремонтиране на местата за лишаване от свобода, но не става ясно кога и за кои конкретно помещения. Т.е не се доказва, че ищеца Е., за процесния период, е бил настаняван в някое от тези ремонтирани помещения. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

В случая, безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м в спалното помещение, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за ефективно проветряване и осветяване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ. Не са изпълнени разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, съгласно които минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м., на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.

Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, липсата на санитарен възел и достъп през нощта до тоалетна и течаща вода, принуждаването му да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в общото спално помещение, поставянето му в невъзможност за уединение и липса на основна хигиена, са предизвикали такова ниво на страдание за Г.Е., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Малките по размер прозорци спрямо площта на спалното помещение, простирането на изпрани дрехи в същото, ползването на обща кофа през нощта, допускането на възможността в същото помещение да се пуши, сочат на извода, че възможността за ефективно проветряване на спалното помещение и приток на свеж въздух в него е била силно ограничена, почти невъзможна. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е основен елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани с-щу България, делото Червенков срещу България и други. В случая липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, каквито ищецът е претърпял, и да обосноват настъпили за него неимуществени вреди. Лишаването на ищеца от горните права предпоставя нечовешко и унизително отношение спрямо него и представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Предвид изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, но същия е частично основателен от гледна точка на неговия размер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.  В конкретния случай, преценявайки тези предпоставки, както и  размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.) и като взе предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по коментираните казуси цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват правни средства за защита (констатирано и по Пилотното дело Нешков и др. с-у България.), съдът счита, че справедливото обезщетение за исковия период - от 01.02.2013г. до 01.10.2017г., т.е около 56 месеца, следва да е в размер на 3 600 лв. за целия период. В останалата част за разликата над 3 600 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото не са представени доказателства за платено от страна на ищеца адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото Договор за правна услуга /л.14/. В договора не е посочено каква е точната сума и дали и как е заплатена тя по него. Отразено е само, че такава се дължи, в размер на предвидения в Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От това следва, че такива разноски не следва да бъдат присъждани.

Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при Министерство на правосъдието на Република България да заплати на Г.А.Е., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Бургас, обезщетение в размер на 3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас в периода 01.02.2013г. – 01.10.2017г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20:00 часа до 06:30 часа, условия за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните и  столовата.

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева) до пълния предявен размер от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при Министерство на правосъдието на Република България да заплати на Г.А.Е., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Бургас, направените по делото разноски в размер на 10,00 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: