Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 547             Година 22.03.2018             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Кристина Линова

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 72 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Кокос-2“ ЕООД, ЕИК 204647204, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас ул.„Шейново“ № 3, офис 215 против решение № 222 от 16.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 844 по описа за 2017г. на Районен съд Царево. Счита решението за неправилно, поради съществени процесуални нарушения, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Възразява, че е нарушено правото му на защита, тъй като в хода на съдебното производство не е допуснато събиране на исканите доказателства. Оспорва съставомерността на вмененото му деяние, като счита, че съдебният акт не е мотивиран. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите  гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 1818/16.08.2017г. издадено от зам.директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да постанови решението си съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с неотразяване на промяната в касовата наличност е осъществен от обективна страна съставът на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наложената от наказващия орган имуществена санкция е преценена от съда за правилно определена, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Установява се по делото, че на 31.07.2017г. при извършена проверка за спазване на данъчното законодателство на обект – кафе-бар „Куба либре“, находящ в гр.Приморско, ул.„Черно море“ № 16Б, стопанисван от касатора, е констатирана разлика в касовата наличност от минус 74,90лева, като разчетената касова наличност от фискалното устройство е 311,00 лева, а установената фактическа наличност е в размер на 236,10 лева. По делото не са ангажирани доказателства разликата в касовата наличност да е резултат от продажби, поради което правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали установеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която  „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Според разпоредбата на  чл.185, ал.2 ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева, като съгласно изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

В случая, доколкото от наказващият орган не е констатирано и от доказателствата по делото не се установява, че разликата в касовата наличност се дължи на неотразяването на приходите, размера на наложената имуществена санкция правилно е определен съгласно изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС, в размерите по ал.1, а именно от 500 до 2000 лева, вместо по изречение първо.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, тъй като не са допуснати исканите гласни и писмени доказателства.

В случая, се твърди, че на касатора не е предоставена възможност да представи писмени доказателства, без обаче да сочи какви са тези доказателства и какво се иска да се установи посредством тях, за да се приеме, че същите са относими към предмета на спора и той не би могъл да се реши правилно без тяхното събиране. Също така, недопускането на писмени доказателства от съда не би могло да се приеме, като съществено процесуално нарушение водещо до нарушаване правото на защита на дружеството, тъй като то е имало възможност да представи тези доказателства и пред настоящата съдебна инстанция, било с касационната жалба, било в проведеното по делото открито съдебно заседание, от която възможност не се е възползвало.

Не е съществено процесуално нарушение и недопускането на исканите свидетелски показания, доколкото посредством тях се цели да се опровергае съдържанието на официален документ – протокол за извършена проверка. При съставянето на този протокол е присъствал представител на дружеството, като той го е подписал без възражения, съответно написал е обяснения за направени плащания, без обаче да е възразено, че не е отчетен един от сервитьорите, който е бил на място при завършване на проверката. Такива възражения не са написани и при съставянето и връчването  на АУАН, съответно в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. За първи път в сезиращата съда жалба са изложени твърдения, че не е бил отчетен един от сервитьорите, който е закъснял за проверката, без обаче да се сочи неговото име и да се ангажират доказателства, както кое е това лице, така и че е служител/работник в дружеството, бил е на смяна през процесния ден и е присъствал по време на проверката, макар и да е закъснял. В този смисъл, видно от разпита на актосъставителя, в хода на проверката несъответствието в касовата наличност е обяснено от двамата управители, с обстоятелството, че смята на един от сервитьорите е свършила и той си е тръгнал с оборота, като актосъставителя изрично сочи, че той не е видял този сервитьор по време на проверката. Видно от изложеното, твърденията, че при проверката не е отчетен един от сервитьорите, който е бил на място, представлява защитна теза, която не се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 16.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 844 по описа за 2017г. на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   

 

2.