Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 447/14.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар С.Х. и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 72/2016 година 

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.Б.Д. с ЕГН ********** *** против решение № 1692/07.12.2015 година по н.а.х.д. № 4096/2015 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 05.1 - 32/22.06.2015 година на директора на Регионална здравна инспекция - Бургас (НП).

С НП, за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл.218 ал.1 от ЗЗ, на Д. – като управител на място за хранене и развлечение, е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.

Касаторът оспорва решението като твърди, че не е извършено нарушение от него страна. Посочва, че той не следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушението по чл. 56 ал.1 от ЗЗ, а такава може да бъде реализирана единствено спрямо юридически лица.

Иска отмяна на решението на РС и на  НП.

Ответникът не изразява становище по  жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП Д.Д. е санкциониран за това, че не е спазил забраната за тютюнопушене в закрито обществено място. При извършена проверка на 14.02.2015 година, след 22:00 часа в ресторант „Хепи бар“ в град Бургас, улица „Александровска“ № 21 в хотел „България“, е констатирано тютюнопушене от клиенти, настанени на маси в заведението.

РС е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

Касационната жалба е основателна.

Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗЗ, забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места. Според §1а т.”д” от ДР на ЗЗ, "обществени места" по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване.

В конкретния случай, ресторант „Хепи бар“ се явява заведение за хранене и развлечение, т.е. “обществено място” по определението, дадено от ЗЗ.

Фактическата обстановка към момента на извършване на проверката, така както е установена в производството пред РС, показва, че в ресторанта целенасочено на клиентите е била предоставена възможност за пушене, въпреки установената законова забрана. Според разпитания свидетел П.Ж., покривът на заведението не е бил открит, а по масите в залата е имало разположени пепелници. В ресторанта масово се е пушело (лист 20 от н.а.х.д. № 4096/2015 година).

В административнонаказателното производство е представена заповед № 15/30.05.2012 година (лист 16 от н.а.х.д. № 4096/2015 година), издадена от управителя на „Темплар“ ЕООД, дружество извършващо дейността под търговската марка „Хепи“, според която се забранява тютюнопушенето в закрити помещения от търговските обекти на територията на цялата страна. Спазването на забраната е възложено на управителите, като е посочено, че при нарушение управителите „носят лична отговорност до размера на наложената санкция“, както и дисциплинарна отговорност.

От цитираните доказателства настоящият касационен състав прави два извода: 1. пушенето в ресторант „Хепи бар“, констатирано в момента на проверката е организирано от управителя на заведението именно в това му качество, въпреки установената забрана по закон и 2. за констатираното нарушение отговорност следва да бъде търсена не от управителя на ресторанта, а от юридическото лице, от чието име той е управлявал поверения му търговски обект.

Съдържанието на заповед № 15/30.05.2012 година не освобождава в никакъв случай търговеца „Темплар“ ЕООД от административнонаказателна отговорност по ЗЗ. Тя урежда единствено вътрешните отношения между търговеца и отделните управители на собствените му търговски обекти – при неизпълнение на установената забрана, управителите носят „лична отговорност“ (каквото и да значи това) до „размера на наложената санкция“ от проверяващия орган, както и съответна дисциплинарна  отговорност. Във вида, в който е установено от актосъставителя, за нарушението по чл. 56 ал.1 от ЗЗ е следвало да бъде санкциониран не управителя на ресторант „Хепи бар“, а собственика „Темплар“ ЕООД - на основание  чл. 218 ал.3 във връзка с чл. 218 ал.1 от ЗЗ, защото той е субектът, който отговаря пред контролните органи за действията и/или бездействията на своите служители, включително и за организираното създаване на условия за нарушение на забраната за тютюнопушене (чрез разполагането на пепелници по масите в залата).

Доколкото, обаче, това не е изобщо не е сторено от наказващия орган – директора на РЗИ – Бургас, а незаконосъобразно към административнонаказателна отговорност е бил привлечен самостоятелно управителя Д., НП е следвало да бъде отменено от РС.

Решението, като незаконосъобразно, следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което НП да се отмени.

С оглед на изложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 1692/07.12.2015 година по н.а.х.д. № 4096/2015 година на Районен съд – Бургас.

Вместо него постановява

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05.1 - 32/22.06.2015 година на директора на Регионална здравна инспекция - Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: