Р Е Ш Е Н И Е

 

      Номер 368            Година 25.02.2015             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                      2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 72 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас срещу решение № 1999 от 12.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4653 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с процесуалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление. Излага доводи за съставомерност на установеното деяние и правомерно ангажиране административнонаказателната отговорност на соченото за нарушител лице. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – К.Г.М. ***, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 823 от 14.02.2014г. на Директора на РДГ гр.Бургас, с което на К.Г.М. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл.275, ал.1, т.2, вр. чл.272, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.273, ал.1 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и са отнети в полза на държавата – вещите предмет на нарушението – 2 м3 дърва за огрев от дъб и вещите, послужили за извършване на нарушението – микробус „Мерцедес”. При постановяване на решението си съдът е преценил, че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващи формални основания за отмяна на наказателното постановление. На първо място е прието, че неправилно наказващият орган едва при правната квалификация на нарушението и цифровото му изписване е посочил разпоредбата на чл.272 от ЗГ, която предвижда по-тежко наказание за нарушителя. Посочено е, че в самото постановление никъде не е описан фактът, че нарушението е извършено при условията на повторност, което води до противоречие между фактическото описание и правната квалификация, а от там и до неяснота на обвинението и нарушаване правото на защита на нарушителя. Освен това съдът е намерил, че изобщо не са били налице предпоставките за прилагане на чл.272 от ЗГ, тъй като процесното нарушение е извършено след изтичането на предвидения едногодишния срок от влизане в сила на предходното наказателно постановление. От съда е установен и неправилно определен размер на санкцията, както и липса на предпоставките по чл.273, ал.1 от ЗГ за отнемане в полза на държавата на вещите послужили за извършване на нарушението.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Изложените от съда мотиви обосновали отмяна на наказателното постановление се споделят и от настоящия състав.

С наказателно постановление № 823 от 14.02.2014г. издадено от Директора на РДГ гр.Бургас е ангажирана отговорността на ответника по касация М., за това, че на 11.09.2013г. на територията на ТП ДГС “Бургас”, кв.Победа е установен да товари 2 м3. дърва за огрев – дъб, нарязани и нацепени без превозен билет, в нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като на основание чл.272 от ЗГ, в условията на повторност му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 2.дървесина, непридружена с превозен билет“. Съгласно чл.272 от ЗГ, „Ако лице извърши нарушение по чл. 256 - 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер.“

В случая от описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не може да се установи, че отговорността на лицето е ангажирана в условията на повторност. Никъде не се твърди, че констатираното нарушение е извършено в условията на повторност и не се сочи какво е предходното нарушение, кога е извършено и кога лицето е санкционирано с наказателно постановление и кога последното е влязло в сила. Едва при посочване на санкционната норма в наказателното постановление, вместо съответстващата на описаните в него факти и обстоятелства разпоредба на чл.266 от ЗГ, е посочена тази на чл.272 от ЗГ. В случая неправилно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма предвиждаща наказание за повторно извършено нарушение, без в хода на производството да са ангажирани твърдения и доказателства за това. Всяка административнонаказателна разпоредба вписана като основание за налагане на санкция, изисква фактическо описание на съставомерните елементи от нейната хипотеза. В този смисъл приложението на санкционната норма, предвиждаща наказание при условията на повторност,  изисква наказващият орган да посочи конкретните фактически обстоятелства за прилагането и́, което в случая не е сторено.

Въпреки изложеното, дори и да се приеме, че не са допуснати посочените процесуални нарушения, наказателното постановление също е незаконосъобразно. В хода на първоинстанционното съдебно производство е представено наказателно постановление №115/21.05.2012г., като на него е сложено отбелязване, че е влязло в сила на 23.05.2012г., а деянието за което е издадено процесното наказателно постановление е извършено на 11.09.2013г.. След като към момента на извършване на деянието е изтекъл срок по-дълъг от една година от влизане в сила на предходното наказателно постановление, нормата на чл.272 от ЗГ не е приложима и неправилно на лицето е наложено наказание при условията на повторност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1999 от 12.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4653 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

            2.