Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1314

 

гр. Бургас, 03.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 729/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 124б ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Образувано е по жалба на „АСПИКОР“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от В.И.К. и П.И.К., чрез адв. П.Ч. и адв. Н.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-151/20.02.2018 г. на началника на Митница Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ): "запечатване на обект": складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, стопанисвано от „АСПИКОР“ ООД за срок от 1 месец, считано от изтичане на срока по т. ІІІ от Заповедта и забрана за достъп до обект - складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН вр. чл. 124б, ал.1 и 2 ЗАДС, чл. 124в, ал.1 ЗАДС, чл. 59, ал.1 и 2 АПК,  чл. 124б, ал.3 ЗАДС. Според твърденията в жалбата, заповедта е недопостима, неправилна и незаконосъобразна - административният орган е издала НП № 2226/19.02.2018 год. и Заповед № ЗМ-1000-151/20.02.2018 г., въз основа на АУАН, който не му е бил връчен лично и с чието съдържание жалбоподателят не е бил запознат. Допуснати са нарушения при извършването на проверката и съставянето на АУАН – същият е съставен от некомпетентен орган, липсват мотиви в Заповедта, грубо е нарушен принципа на бързина и процесуална икономия, тъй като НП и ЗПАМ са издадени след период от шест месеца.

В първото от съдебните заседания жалбоподателят, чрез адв. П.Ч., поддържа изцяло депозираната жалба и ангажира свидетелски показания.

Ответникът - Началник Митница Бургас, представляван от юрисконсулт Десислава Т.-И., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Поддържа законосъобразност на оспорената заповед, издадена при наличие на фактически и правни основания и спазване на процесуалните правила, при обвързана компетентност.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.07.2017 год., около 11.00 ч., екип от полицейски служители от група ПИП при РУ-Несебър ОДМВР Бургас извършили проверка на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, стопанисвано от „АСПИКОР“ ООД. В хода на проверката, в едно от складовите помещения на хотела, служителите установили наличието на общо 17 броя бутилки високоалкохолни напитки, различни по вид и вместимост, облепени с акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност, а именно: уиски „Black Ram"- 8 /осем/ броя бутилки по 1 литър, с алкохолно съдържание - 40% vol., облепени е бандероли № 7809397, № 78093981, № 78095286, № 50905853, № 78095336, № 83706667, № 78095317, № 78095375 от 2009г.; джин „London Dry Gin 6 sense" - 4 /четири/ броя бутилки по 1 литър, с алкохолно съдържание - 37.5% vol., облепени с бандероли № 58043307, № 34215005, № 58043327, № 84215000 от 2009 г.; мента „Карнобат"- 2 /два/ броя бутилки по 0,700 ml, с алкохолно съдържание - 25 % vol., облепени с бандерол № 21425392 от 2009г., втората бутилка с нечетлив бандерол; ром "Captain Fred"- 2 /два/ броя бутилки по 0,700 ml, с алкохолно съдържание - 37.5 % vol., облепени с бандероли № 37338465, № 37338446 от 2009г.; уиски „Bushmils" - 1 /един/ брой бутилка по 1 литър, с алкохолно съдържание - 40% vol., облепена с бандерол, който не се чете от 2009 г.

Към момента на извършване на проверката, върху бутилките със спиртни напитки е следвало да има поставен акцизен бандерол от типа образец, утвърден със Заповед № ЗМФ-1132 от 18.09.2013 г. за утвърждаване на нов образец на бандерол за бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, издадена от Министъра па финансите, обнародвана в ДВ брой 84 от 27.09.2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Бандеролите на установените при проверката бутилки алкохолни напитки бил от типа образец, утвърден със Заповед № ЗМФ-1786 от 19.11.2008г. за утвърждаване на нов образец на бандерол за бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol. предназначени за реализация на вътрешния пазар, издадена от Министъра на финансите и обнародвана в ДВ бр. 104 от 05.12.2008г., в сила от 01.01.2009г.

За проверката бил съставен констативен протокол от 12.07.2017г./л. 48/. Гореописаните 17 броя бутилки алкохолни напитки с бандероли с изтекъл срок на валидност били предадени от бармана в хотела - Михаил Христов Илиев на Георги Стоянов - служител в група ПИП при РУ - Несебър с Протокол за доброволно предаваме от 12.07.2017 г./л. 50/. В снети по случая обяснения, Михаил Христов Илиев заявил, че бутилките алкохол с бандероли с изтекъл срок на валидност са заредени от склад „Биляна“ преди време, и тъй като алкохолът не е консумиран с години, е останал в склада /л. 51/.

         В хода на извършената проверка на 14.07.2017 год. са били снети и писмени обяснения от управителя на хотела - В.С.В. /л. 54/, в които същия е заявил, че хотелът работи на Принципа „all inclusive"' - с включени храни и напитки за всички клиенти. След справка в счетоводния архив В. е установил, че гореописаните бутилки с алкохолни напитки са закупени през месец май 2012 г., като същите са останали неразпределени и забравени в складовото помещение.

         Предвид установеното, на 14.07.2017 год. мл. ПИ при РУ- Несебър – ОДМВР гр. Бургас е съставил АУАН бл. № 075651, връчен на управителя В..

Впоследствие, в предвидения от закона срок, на 30.08.2017 год. е бил издаден нов АУАН с бл. № 075663, предвид неправилното посочване в първоначалния АУАН на извършителя на деянието. Било е издадено и НП № 2226/2017 г. на Началника на Митница Бургас /л.93-л.95/, както и оспорената ЗПАМ.

Според съдържанието на приложеното в преписката НП № 2226/2017 г. на Началника на Митница Бургас /л.93-л.95/, на дружеството „АСПИКОР" ООД, ЕИК:115325125 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.123, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /съгласно редакцията на закона ДВ бр.97 oт 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, както и административно наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ с акцизни стоки в складово помещение на партерния етаж на хотел „Белвю", находят се в к.к. Слънчев бряг, за срок от 1 /един/ месец, на основание чл.124а, ал.1, във връзка с чл.123, ал.2 от ЗАДС. АНО е определил, съгласно чл.41 във връзка с чл.28, т.5 и чл.31, т.5 от ЗАДС, дължимият акциз на стоката - предмет на нарушение - 17 броя бутилки алкохолни напитки на сумата от 65,73 лв. (шестдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки).

С оспорената в настоящото производство ЗПАМ е наредено запечатване на търговски обект - складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, стопанисвано от „АСПИКОР“ ООД за срок от 1 месец, считано от изтичане на срока по т. ІІІ от Заповедта и забрана за достъп до обект - складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН вр. чл. 124б, ал.1 и 2 ЗАДС, чл. 124в, ал.1 ЗАДС, чл. 59, ал.1 и 2 АПК,  чл. 124б, ал.3 ЗАДС. В обстоятелствената част на заповедта е посочено НП № 2226/2017 г. на Началника на Митница Бургас, с което на дружеството са наложени административни наказания - имуществени санкции в размер на 1000 лева и на основание чл. 124а ал.1 от ЗАДС - лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в обекта – складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ за срок от 1 месец.

ЗПАМ е била получена в деловодството на дружеството на 07.03.2018 год. /л. 37/, като жалбата до Административен съд Бургас е депозирана на 19.03.2018 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 124б ал. 1 и 2 от ЗАДС, при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца. В хипотезата компетентният административен орган налага принудителната административна мярка при условията на обвързана компетентност.   

Принудителната административна мярка /ПАМ/ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е издадена от Началник на Митница Бургас без да е налице заместване или оправомощаване.

Фактите, касаещи наличието на гореописаните бутилки с алкохолни напитки с бандероли с изтекъл срок на валидност, не са оспорени от жалбоподателя, като в проведе разпи в качеството на свидетел в хода на настоящо производство, същите са потвърдени от управителя – свид. В.С.В.. Относно качеството на свидетеля, по делото са изискани и приложени копия от длъжностна характеристика /л. 88/ и допълнително споразумение към трудов договор /л. 11/.

С издаване на НП № 2226/2017 г. на Началника на Митница Бургас предпоставката от фактическия състав на чл. 124б ЗАДС е била налице към дата на издаване на оспорената заповед, към който момент съгл. чл. 142, ал.1 АПК се преценява законосъобразността на административния акт. Допълнителни доказателства във връзка с с прилагането на нормата на чл. 142, ал.2 АПК, не са приложени. Следва да бъде отбелязано, че доказателствата за конкретния случай не водят до извод за непредвидени и непредотвратими обстоятелства, с оглед установената в закона възможност по чл. 123, ал.4 ЗАДС. От значение за административното производство е фактът на наложеното административно наказание и възможност фактическите основания да бъдат опровергани с допустимите по АПК/ГПК доказателствени средства /с указания към страните за доказателствената тежест/.

ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции, а НП са актове по прилагане санкцията на съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая не се отрича. В тази връзка следва да се посочи, че налагането на административни наказания с НП не преодолява целите на ПАМ, която е по отношение обекта или обектите по см. на чл. 124 б ЗАДС вр. с чл. 124а от ЗАДС. В ал.1 на чл. 124б от ЗАДС са изброени случаите от обхвата, спрямо които се прилага ПАМ. Тъй като действието й е спрямо обекта, налагане на административни наказания за извършеното административно нарушение не отрича основанието за издаване на оспорената заповед и целта й. Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, без да съставлява административно наказание.

Правното основание за налагане на ПАМ изисква налагане на административно наказание по чл. 124а от закона, следователно НП е елемент от фактическия състав за прилагане на ПАМ. Законът не поставя условие наказателното постановление да е влязло в сила, за да е налице правно основание за налагане на ПАМ / Решение № 10783/2015 г. по адм. дело № 13131/2014 год. на ВАС /. Поради това не следва да се преценяват възраженията за процесуални нарушения при издаване на НП, както и дали са на лице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касатора, че АУАН е издаден от некомпетентен орган. Разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗАДС предвижда, че в случаите когато бъдат констатирани нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6, полицейските органи на МВР съставят актове за установяване на нарушения. В настоящия случай АУАН е бил съставен от мл. ПИ при РУ- Несебър при ОД на МВР Бургас. Следователно актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при извършена полицейска проверка. Впоследствие, в предвидения от закона срок, е бил издаден нов АУАН, предвид неправилното посочване в първоначалния АУАН на извършителя на деянието. Било е издадено и НП, както и оспорената ЗПАМ.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. В съдебното производство не са представени доказателства, разколебаващи или отричащи фактическите обстоятелства, обосновали издаване на заповедта. В конкретния случай е приложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС по отношение съществуване на мотиви в документ, съставен от друг орган /в друго качество/ преди издаване на заповед за налагане на ПАМ. Фактическите основания от обстоятелствената част на акта може да се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като същите се съдържат в административната преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е позовал на тях.

Както бе посочено, материално-правната разпоредба на чл. 124б ал.1 ЗАДС не изисква като предпоставка да е налице стабилизиран правораздавателен акт относно административното нарушение. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 124б ал.5 ЗАДС / "Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло." /, тъй като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. Заплащането може да бъде направено доброволно или при потвърждаване на НП с окончателен съдебен акт. В закона не е изрично разписана хипотезата на действие на ПАМ при отмяна на НП, но тя следва по право. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда - заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. Освен това, евентуална отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение, не е абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото в конкретния случай се поддържат твърдения за процесуални нарушения при издаване на НП, а не се отрича осъществяването на административното нарушение /в тази насока Решение № 7537/2012 г. по адм. дело № 10566/2011г. по описа на ВАС/.

Следва да бъде отбелязано, също така, че нормата на чл. 124б ЗАДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, и предпоставка за налагане на ПАМ е наложено административно наказание, а не влязло в сила НП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Ограничителната мярка има действие спрямо обекта и се налага за нарушения, изчерпателно изброени в чл. 124а от закона, сред които и това по см. на чл. 123, ал.2 и  ЗАДС, за което е издадено НП № 2226/19.02.2018 г. - тоест, не е нарушена нормата на чл. 23 от ЗАНН.

При проверка за законосъобразност на заповедта се съобрази установеност на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, доказани с писмените доказателства от преписката. Оспорващият не представи доказателства за опровергаването им при осигурена гарантираната от АПК възможност при съдебно оспорване на ПАМ. Данните от преписката обосновават извод за издаване на заповедта при осъществен фактически състав и правилно приложено правно основание. Извършването на административни нарушения по ЗАДС, за които е издадено НП, не е оспорено от страна на търговеца, а напротив - признато. Спорът относно законосъобразността на наказателното постановление не е преюдициален по отношение на този по законосъобразността на наложената ПАМ - в тази насока Решение № 7537/2012 г. по адм. дело № 10566/2011г. по описа на ВАС; Решение № 17455/2013 г. по адм. дело № 6885/2013 год. на ВАС: "....след като е установено нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и на... е наложено наказание по чл. 124а ал. 1 от ЗАДС, при това задължително се налага ПАМ по чл. 124б и чл. 124в от ЗАДС. При тези хипотези органът действа в условията на обвързана компетентност и с издаването на процесната заповед е спазен материалният закон и целта на закона...“

 

Оспорената ПАМ е своевременно издадена - един ден след дата на издаване на НП. Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът е фиксиран от законодателя. Други, по-благоприятни за субекта мерки не са съществували, с оглед преценка по см. на чл. 6, ал.2 АПК. Самото обстоятелството, че бутилките с алкохол с изтекъл срок на акцизен бандерол са били държани в търговския обект, е достатъчно, за да обоснове наличието на административно нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС, констатирано с АУАН и санкционирано с НП, във връзка с което е издадена и заповедта за налагане на ПАМ. Следователно, принудителната административна мярка не се отклонява от предназначението си - за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда.

При този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АСПИКОР“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от В.И.К. и П.И.К., чрез адв. П.Ч. и адв. Н.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-151/20.02.2018 г. на началника на Митница Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ): "запечатване на обект": складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, стопанисвано от „АСПИКОР“ ООД за срок от 1 месец, считано от изтичане на срока по т. ІІІ от Заповедта и забрана за достъп до обект - складово помещение на партерния етаж на хотел Б., находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН вр. чл. 124б, ал.1 и 2 ЗАДС, чл. 124в, ал.1 ЗАДС, чл. 59, ал.1 и 2 АПК,  чл. 124б, ал.3 ЗАДС.

 

ОСЪЖДА „АСПИКОР“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от В.И.К. и П.И.К. да заплати на Митница Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: